Решение № 29 от 02.06.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Гълъбово, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Административно наказателно дело № 20255550200225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Б.“ ЕАД срещу Наказателно постановление № 63-41-24/11.10.2022г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр.

С.З., с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“ поради факта, че неорганизирани емисии се изпускат от подпокривното пространство на котелен цех и неуплътнените участъци от димохода.

Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.

Жалбоподателят "Б." ЕАД, чрез пълномощника си адв. К., в откритото съдебно заседание поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

РП-Гълъбово не е изпратила представител в откритото съдебно заседание, не е взела становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите 1 на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Хронологично се установява от приетите по делото доказателства следната фактическа обстановка:

На 05.03.2024 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., а именно Р. И. П. – гл. експерт, и Н. Д. Л. – мл. експерт, извършили планова проверка на топлоелектрическа централа за производство на електроенергия с капацитет 5 1 0 MW, стопанисвана от „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово. По време на проверката е установено наличие на неорганизирани емисии на вредни вещества, които се изпускат от димохода, по който преминават изгорелите газове след работещите котли КА 1 и КА 2, особено около КА 2.

Установено е, че не се изпълнява изискването всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2, а именно през Комин №1. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол №012064/05.03.2024 г На „Б.“ ЕАД е съставен АУАН №41/12.04.2024 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с установено неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г. Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и въз основа на свидетелските показания на свидетелите Р. И. П. и Н. Д. Л.. Показанията на свидетелите са точни, ясни, без никакви противоречия, последователни и подробни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозира е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

От формална страна, както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на нарушителя по установения за това ред.

Административно процесуалните правила и срокове за издаване на акта и наказателното постановление, визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН са спазени.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от 2

Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящото производство в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не е установено по несъмнен начин извършено административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, който гласи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Въпросната разпоредба е бланкетна. В случая се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.3.1 от КР №40- Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“ поради факта, че неорганизирани емисии се изпускат през подпокривното пространство на сградата на котелен цех, особено около участъците на работещите котли КА 1 и КА 2, както и неуплътнените участъци по общия димоход.

Обвинението се базира на визуалните възприятия на служителите на РИОСВ – С.З., които са осъществили проверката в горивната инсталация на 05.03.2024 г. От показанията на актосъставителя, свидетелката Р. И. П., както и от показанията на свидетелката Н. Д. Л., става ясно, че неорганизираните емисии, които се изпускали в атмосферния въздух, са възприети и установени визуално при обход на обекта. По данни на свидетелката П. с „просто око“ било видимо, че се изпускат черни пушеци, които са неорганизирани вредни емисии. Няма данни служителите на РИОСВ – С.З. да са извършили изследвания какви са били конкретните характеристики и състав на установените емисии във въздуха, да са направили замервания и да са установили отклонения от нормите.

По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженернотехническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда. Според същото при процеса на горене на въглища в пещната камера се развиват много високи температури, като в ядрото на факела се наблюдава температура достигаща до 1400 градуса по Целзий.

Химичният състав на генерираните димни газове от процеса на изгаряне е серен диоксид, азотни окиси, въглеродни окиси, кислород и отнесени пепели. Механизмът на работа в централата е следният, котлите произвеждат пара, която постъпва в парната турбина, която чрез система от валове предава механичната работа на електрическия генератор и се произвежда електроенергия. След изгарянето на въглищата в пещните камери се получават димни газове с висока температура, която трябва да бъде усвоена за повишаване на коефициента на полезно действие на съоръжението. Те отдават температура, след това преминават във въздухоподгревател за подгряване на необходимия въздух за процеса на горене в пещните камери След това газовете влизат в електрофилтри, където става отделянето на летящата пепел и по този начин се очистват от механичните частици, за да могат да постъпят в сяроочистващата инсталация. Пречистените газове се изпускат в 3 атмосферата през комин. Според заключението е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация по пътя им до комин №1 поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното – може да засмуква от околния въздух, а не да нагнетява. Вещото лице е категорично, че евентуално изпускане на вредни вещества и вредни емисии от горивна инсталация би довело до невъзможност на експлоатационния и ремонтен персонал да изпълняват задълженията и задачите по експлоатация и ремонт – в залата на котелен цех температурата на въздуха би се покачила толкова много, че няма как жив организъм да издържи Освен това, изгарянето на въглища е съпроводено с генериране на силно задушливи вредни емисии с високо съдържание на серен диоксид и това би довело до големи здравословни последици за персонала на инсталацията.

След изгаряне на въглищата се извършва охлаждане на горивната камера и газоходите чрез включване на димен вентилатор до температура подходяща за работа на персонала. Този вентилатор засмуква въздушни маси въздух от помещението, в което е котелът и ги нагнетява в комин №2, където излизат отново в атмосферата. Неорганизирано изпускане на вредни емисии от подпокривното ространство би довело до създаване на трудности за работата на персонала заради високите температури и химичния състав на газовете.

Предвид установения механизъм на работа в централата и предвид заключението на вещото лице съдът счита за установено, че температурата на газовете, които излизат от котлите е изключително висока и няма как същите да бъдат изпускани неорганизирано, тъй като в централата работят хора. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява също така, че е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация, както твърди административнонаказващият орган, поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното, иначе казано може да засмуква от околният въздух, а не да нагнетява.

Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно нарушение. При извършената на 05.03.2024 г. въпросните вредни емисии са възприети само визуално от контролните органи, не са правени измервания, не е ясно какъв е техният химичен състав, какъв е произходът им.

Съдът счита, че за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, който не притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос, предвид което АНО не установи безспорно твърдяното нарушение и наказателното постановление подлежи на отмяна.

В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе неясноти относно начина на установяване на емисиите, как същите са преценени като 4

„вредни“, какви са характеристиките, съставът и съдържанието им, имало ли е характерни белези - цвят, мирис – съдът счита, че нарушението не е достатъчно описано и индивидуализирано от обективна страна, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия издател, а само собственото име и фамИ., съдът счита същите за неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на наказващия орган е формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е индивидуализиран достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си. Актът е подписан според изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест, не може да бъде направен извод, че наказаното лице не е в състояние да разбере кой орган му налага административно наказание. Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи наличието на нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не са посочени датите на раждане на свидетелите по акта, както и че не са посочени личните им адреси, а адресите по месторабота, са неоснователни. Тези обстоятелства не представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.

Разпечатката съдържа 37 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c14e0e18-dc02-4781-b350-894b79798e92