Определение № 5149 от 11.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5149 гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002101964 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Б. Н. Т. срещу решение № 71 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 1031/2024 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1119 от 04.08.2024 г. по гр. д. № 6182/2023 г. на Русенски районен съд, с което по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. Н. В. срещу касаторката, е развален сключения на 29.01.2013 г. между Н. В. И. и Р. И. В., действаща чрез своя настойник Б. Н.

И., от една страна, и Б. Н. Т., от друга страна, договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гладена на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], бл. „.“, вх. , ет. , ап. , с площ от 79. 54 кв.м., до размера на 1/6 ид. ч., и с което първоинстанционно решение са отхвърлени предявените в условията на евентуалност насрещни осъдителни искове за осъждане на В. Н. В. да заплати на Б. Н. Т., следните суми: 3 300 лв. - представляващи 1/6 ид.ч. от от увеличената стойност на горепосочения апартамент, в общ размер на 19 980 лв., вследствие направени ремонти и подобрения за периода от сключване на договора за гледане и издръжка - 29.01.2013 г. до месец 12. 2023 г., и 8 825 лв. – съставляващи 1/2ид.ч. от 17 650 лв., представляващи 1/3 ид. ч. от паричната равностойност на предоставените от Б. Н. Т. грижи и издръжка (парична и в натура) за баща й Н. В. И. за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 г. на обща стойност 52 950 лв..

Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Твърди, че атакуваното въззивно решение няма собствени мотиви, тъй като в него се 1 съдържат копирани цели пасажи и абзаци от друго въззивно решение по в. гр. д. № 68/2023 г. на Русенски окръжен съд, постановено от друг съдебен състав, по иск на третата сестра на ответницата - Б. И. срещу касаторката за разваляне на същия договор за издръжка и гледане за наследствената й 1/6 ид.ч. от процесния апартамент, с което решение е уважен иска по чл.

87, ал. 3 ЗЗД и са отхвърлени насрещните искове. Поддържа, че като свидетелка по горепосоченото друго дело е разпитана настоящата ищца и синът й, като са кредитирани изцяло техните заинтересовани показания, а по настоящото дело е разпитана Б. И. (ищца по другото дело) и синът й, чиито изцяло заинтересовани в полза на ищцата показания са кредитирани, а въобще не са обсъдени и са игнорирани показанията на незаинтересованите разпитани свидетели Т. П. (съседка на процесния имот) и Н. А.. Счита, че е нарушен процесуалния закон като не са обсъдени всички относими към спора приети доказателства в тяхната съвкупност, а решението е базирано единствено на показанията на безспорно заинтересовани в полза на ищцата свидетелски показания. Твърди, че наследодателят на страните и прехвърлител по процесния договор за издръжка и гледане е бил доволен приживе от полаганите за него грижи и издръжка от страна на ответницата, индиция за което е обстоятелството, че не е предприел действия за неговото разваляне. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че поради наличието на епизодични грижи и от страна на другите две дъщери на прехвърлителя, следва извод, че приобретателката – ответница не е изпълнила в цялост задължението си по процесния алеаторен договор. Навежда, че решаващият съд въобще не е обсъдил приетата техническа експертиза, относима към насрещните искове, както и относимите към същия множество писмени доказателства, поради което и в тази част атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално, в случай, че досежно този иск въззивното решение бъде прието за правилно, моли да бъдат уважени предявените при условията на евентуално съединяване насрещни искове. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателката поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички приети и относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка?, който счита за разрешен в противоречие с решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 19/12.04.2021 г. по гр.д. № 1709/2020 г. на ВКС, Второ г.о.. Поставя и въпроси, относими към правилността на атакувания съдебен акт досежно решаващия правен извод за неустановено пълно изпълнение на задълженията на ответницата по процесния договор за издръжка и гледане, както и към отсъствието на задължения за В. Н. В. по евентуално съединените насрещни искове.

Ответницата по касационната жалба – В. Н. В. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, като моли за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС.

2

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т. е. тя е допустима.

Въззивният съд е приел, че е предявен главен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от наследник на прехвърлителя по него до размера на наследствения му дял, който иск според трайната съдебна практика, вкл. ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, е допустим. Намерил е, че по делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че на 29.01.2013 г. е сключен договор за издръжка и гледане, по силата на който родителите на страните са прехвърлили на ответницата и тяхна дъщеря процесния апартамент, като са си запазили пожизнено правото на ползване върху същия. Посочил е, че в тежест на ответницата е да докаже точното изпълнение на вмененото й с алеаторния договор задължение да гледа и издържа прехвърлителя – нейн баща, както и че това изпълнение трябва да е в пълен обем, постоянно и без прекъсване от момента на сключване на договора до прекратяването му със смъртта на кредитора. Счел е за спорен по делото факта дали са полагани в пълен обем ежедневни грижи за прехвърлителя, чрез които да бъдат задоволени ежедневните му нужди от храна, домът му да бъде почистван, самият прехвърлител да бъде обслужван при болест и немощ. Заключил е, че в процеса липсват убедителни доказателства досежно този факт, а именно че ответницата е полагала ежедневно и в пълен обем такива грижи. Посочил е, че за установяване на изпълнението на процесния договор са разпитани две групи свидетели: посочените от ищцовата страна - св. В. В. (син на ищцата), св. Б. И. (сестра на страните), св. Б. Б., и тези, които са посочени от ответницата - св. Н. А., св. К. Т. (дъщеря на ответницата) и св. Т. П.. Показанията на първата група свидетели, окръжният съд е кредитирал изцяло, независимо от заинтересоваността им в полза на ищцата, доколкото сестрата и на двете страни в процеса – св. Б. И. е водила отделен процес срещу ответницата, в който е развалила за своята 1/6 наследствена ид.ч. от процесния имот процесния алеаторен договор и е ползвала сестра си В. и нейният син за свидетели в този процес. От показанията на горепосочените свидетели на ищцата, е намерил за установено, че 90 - годишният прехвърлител Н. И. е бил толкова жизнен, че се е обгрижвал самостоятелно в битов план, като очевидно не се е нуждаел от някакви особени грижи, затова ответницата е реконструирала жилището така, че възрастният човек е живял в отделно помещение с обособено самостоятелно домакинство, за да няма причина да излиза от стаята си; разполагал е с парични средства, достатъчни за издръжката си от получаваната пенсия, като самостоятелно си е заплащал лекарствата и ежемесечните битови сметки.

Същевременно решаващият съд е отчел обстоятелството, че св. К. Т. като дъщеря на ответницата е заинтересована от изхода на спора в полза на майка си, поради което на основание чл. 172 ГПК не е кредитирал нейните свидетелски показания. Не е кредитирал и незаинтересованите показания на св. Т. П. – съседка и очевидец на изпълнението на процесния договор, защото противоречали на други приети по делото доказателства, а именно показанията на ищцовите свидетели, които само установявали реалната фактическа обстановка.

Въззивният съд е посочил, че натуралната престация на приобретател по договор за издръжка и гледане включва всички действия по осигуряване на нормален бит и 3 домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент - уважение, внимание. Изпълнението на задължението на приобретател по такъв алеаторен договор е подчертал, че трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. От горепосочения анализ на приетите доказателства е заключил, че след сключване на процесния договор до влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя по него, последният се е грижил сам за себе си. След влошаване на състоянието му, ответницата е следвало да полага значителни по обем и вид грижи, за да бъде изправна страна по договора - да пазарува, да приготвя храна, да се грижи за чистотата на дома му, да му осигуряват чисти дрехи, да го транспортира при посещения при лекари и лечебни заведения и други обичайни грижи за болен човек, каквито данни по делото според въззивния съд липсват в пълнота. Затова е приел, че макар ответницата да е полагала грижи за баща си, това не е било в необходимия с оглед нуждите и здравословното му състояние обем, а тези грижи трябва да са ежедневни и достатъчни, за да осигурят нормалния живот на гледаното лице, поради което е налице неизпълнение на процесния договор и той следва да се развали до размера на наследствения дял на ищцата. При тези решаващи съображения е уважил главния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Предявените насрещни искове са разгледани и приети за неоснователни, тъй като окръжният съд е счел за установено по делото, че ищцата по тях не е полагала грижи и в пълен обем и не е давала издръжка на баща си, съгласно договора, сключен с него, както и че в грижите за него е участвала равностойно сестра й Б. И., т.е. Б. Т. е неизправна страна по процесния договор и затова не следва да й се присъждат претендираните по насрещните искове суми.

Поставеният от касаторката процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички приети и относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи в мотивите на решението си собствени фактически и правни съображения, притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол. По него е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д.

№ 7175/2013г., на ВКС, ІV г.о., решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), според кеоято въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни 4 позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал.