Определение № 429 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Пазарджик, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.ка Г. Илинова като разгледа докладваното от И.ка Г. Илинова Търговско дело № 20245200900018 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявени от Г. С. А. и А. С. А. осъдителни искове –главен срещу G.R.A.A. *********** Ф. по реда на чл.515 ал.1 т.3 от КЗ и и евентуален против ЗК „Л.и.“ АД, по реда на чл.432 от КЗ, за осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от ищците обезщетения поради настъпила смърт в. им- К.Ф. А. с ЕГН ********** и И.Р.М. с ЕГН **********.

Процедурата по размяна на книжата по делото по реда на чл.367 и сл.от ГПК е приключила с подаване на отговор на исковата молба от двамата ответници.

В отговора на исковата молба от ответника G.R.A.A.*********** Ф., със съдебен адрес гр.С. бул.“В.“ №** ет.* вход – от ул.“Д.“ е направено възражение за неподсъдност на делото и искане за прекратяване на производството по делото, образувано пред Пазарджишкия окръжен съд и изпращане на делото за разглеждане пред компетентния съд във Ф. – по адреса на ответника .

По това възражение съдът следва да се произнесе преди извършване на следващите процесуални действия по изготвяне на проект за доклад по делото и насрочването му в открито съдебно заседание.

За да формулира възражението си за некомпетентност на местния съд да се произнесе по очертания в исковата молба правен спор,ответникът по главния иск се позовава на разпоредбите на чл.10 и чл.11 от Регламент 1215/2012г.на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г., относно компетентността, 1 признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Производството по т.д. №18/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик е образувано по предявен осъдителен иск от Г. А. и А. А.,двамата с адрес в глр.П.,облП., срещу „G. - R. – A. – A.“ Ltd, със седалище и адрес на управление Ф., гр. *********, ****** и евентуален осъдителен иск срещу ЗК „Л.и.“ АД за присъждане на застрахователно обезщетения за неимуществени вреди вследствие настъпила смърт при ПТП от 14.03.2021г. на двамата им в. К.Ф. А. с ЕГН ********** и И.Р.М. с ЕГН **********, с изложени обстоятелства, че вина за настъпилото ПТП има водачът на застрахованото при първия ответник МПС,евентуално – вина за настъпилото ПТП има водачът на застрахованото при евентуалния ответник МПС.

Тъй като спорът по главния иск /срещу ответника „G. - R. –A. – A.“ Ltd/ е с международен елемент, доколкото застрахователното събитие и смъртта на в. на ищците са настъпили във Ф. и една от страните по спора – ответникът е юридическо лице –застраховател, със седалище и адрес на управление Ф.

/според изложените в исковата молба обстоятелства/, първият въпрос е международната компетентност на българския съд .

За своята международна компетентност българският граждански съд следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП.

Ето защо, за прилагане на процесуалните норми, определящи международната компетентност, не е необходимо дори да е надлежно и своевременно заявено възражение в срока по чл.119 ал.3 от ГПК .

Съдът приема, че спорът попада в териториалния, времевия и предметен обхват на Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 26.02.2015г.

Общата международна компетентност е уредена в чл.4, пар.1 от Регламента,съгласно който искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват 2 пред съдилищата на тази държава членка ,а в настоящия случай е безспорно установено,че ответникът по главния иск е юридическо лице е със седалище и адрес на управление в Р. Ф..

Предвид предмета на спора обаче съдът , че компетенстността на българския съд се определя от изричните разпоредби на Раздел 3-ти от

Регламента „Компетентност по дела във връзка със застраховането“. В чл.10 от този раздел изрично е посочено: По дела във връзка със застраховане компетентността се определя от нормите на настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 6 и чл.7, пар.5 /които последни цитирани норми не намират приложение в настоящия случай/. Правният спор в случая е очертан именно „във връзка със застраховане“. Разпоредбите на чл.11 от Регламента уреждат компетентността конкретно по повод производства,образувани срещу застраховател /каквото е настоящето производство/: Срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск: а) в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене; б) в друга държава членка в случай на искове, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене; или в) ако той е съзастраховател, в съдилищата на държава членка, в която е предявен иск срещу основния застраховател.

Изрична е и регламентацията,съдържаща се в чл.13, пар.2 от Регламента:

Членове 10, 11 и 12 се прилагат по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени. При тази изрична регламентация, съдържаща се в законодателен акт на Европейския съюз,който е незабавно изпълним, като правило, във всички държави членки едновременно и е транспониран в националното законодателство, съдът приема,че не намира приложение разпоредбата на чл.7,пар.2 от Регламента,от раздел 2-ри „Специална компетентност“ и,който гласи,че срещу лице, което има местоживеене в държава – членка, могат да бъдат предявени искове в друга държава-членка – по дела относно непозволено увреждане, деликт и квазиделикт - в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие,тъй като регламентацията, съдържаща се в раздел 3-ти от Регламента „Компетентност 3 по дела във връзка със застраховането“ е специална по отношение на тази, съдържаща се в раздел 2-ри „Специална компетентност“.

Следва да се посочи и че регламентираната в раздел 3-ти от Регламента компетентност е в съответствие със съображение 15 /Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор.

Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност/ и съображение 16 /Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата/ от преамбюла на Регламента /на които се позовава жалбоподателят/. Тук следва да се акцентира и на посоченото в съображение 18 от преамбюла на Регламента - Във връзка със застраховането, потребителските и трудовите договори по[1]слабата страна следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила.

В случая съдът приема за безспорно установено,че двамата ищци имат поС.но местоживеене в България,където са адресно регистрирани, имат открити б.с. и регистрирани л.а..

Това е видно както от адресната част на исковата молба,така и от служебно извършена от съда справка НБД „Население“ и извършената справка в БНБ за б.с. във връзка с искането за освобождаване от внасяне на ДТ по делото при условията на чл.83 ал.2 от ГПК.Или изведено от разпоредбите на вътрешното право - ГПК /чл.105, чл.112, предимно – чл.115 ал.2 от ГПК/,ищците са с 4 местоживеене гр. П., обл.П., България.

С оглед на горното възражението на ответника „G. - R. –A. – A.“ Ltd/,представляващо отвод поради липса на международна компетентност,следва да бъде оставено без уважение.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.121 от ГПК,а след влизането му в сила делото следва да се докладва за администриране и извършване на съответните процесуални действия по разглеждането му.

Водим от горното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неосноватено възражението на ответника „G. - R. –A. – A.“ Ltd/,представляващо отвод поради липса на международна компетентност на Окръжен съд Пазарджик да разгледа и се произнесе по правния спор предмет на делото.

Определението подлежи на обжалване пред ПАС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5