Определение № 1746 от 17.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1746 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501076 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане № 1072 от 26.05.2026 г. на РС – Айтос , постановено по частно гр.д.№600/2026 г. на същия съд , с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК .

Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд е приел , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя.

Предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК е неговата редовност от външна страна. Т.е. – заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства , които са от значение за възникването , съществуването и изискуемостта на вземането. Когато вземането произтича от договор се прилага договора. Заповедният съд следва да извърши преценка относно действителността на договора , в частност – да установи наличието на неравноправни клаузи. При наличие на общи условия към договора следва те да бъдат приложени. Изложени са основанията , на които според жалбоподателя трябва да отговаря заявлението. Според жалбоподателят законът не поставя изискването да бъде извършена проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителския договор – т.е. – дали е 1 налице материално правна легитимация. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните в облигационното правоотношение като това изменение става със сключването на нов договор с трето лице – цесионер без да е необходимо съгласието на длъжника. Този договор за цесия обаче не може да се счита нито като потребителски договор , нито като изменение на потребителския договор по смисъла на чл.410 ал.3 от ГПК за да бъде изискван и той. Договорът за цесия е неформален , не е предвидена форма за неговата действителност, страната прави извод , че не е задължително той да е в писмена форма. Поради това за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК то трябва да е редовно от външна страна да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона и добрите нрави , да не се основава на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това , длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411 ал.2 от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е било подадено заявление пред РС – Айтос срещу В. В. П. , който да заплати на заявителя конкретно посочени в заявлението суми по договор за потребителски кредит № 5246935/08.10.2024г ,по силата на който дружеството „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 му е предоставило сумата 400 лв., като кредитополучателя се е задължил да върне предоставената по договора парична сума, ведно с уговорената лихва . Представени са и договор за предоставяне на гаранция от 08.10.2024 г. м/у „Изи асет мениджънт „ АД и „„Файненшъл България“ ЕООД/С този договор дружеството - гарант се е задължило да изплати всички парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ако потребителят П. не изплати задълженията си по договор за паричен заем в указания му срок. За това задължение на дружеството гарант, заемополучателя дължи възнаграждение на дружеството гарант разсрочени на месечни вноски, дължими на датите на които се дължат вноските по кредита.Заявителят твърди, че вземането му произтича от Paмкoв дoгoвop за пoкyпкo-продажба вземания (цесия) от 01.02.2024г. и Приложение 2

№ 1 към него , с който "Файненшъл България „ ЕООД е прехвърлил вземането си към длъжника Панечерски в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, изцялo с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, който от своя страна е продал и прехвърлил вземането си срещу него в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Заявителят твърди, че е цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01. 02. 2024 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, като с подписването на 03.06. 2025г. на Приложение № 1, на договора, вземането на "Файненшъл България “ ЕООД, произтичащо от Договор за потребителски кредит №5246935/08.10.2024г е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви на дружеството кредитор. Твърди, че в договора за заем се съдържа изрична клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и на длъжника е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземането. Също така се твърди , че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжника е бил уведомен за извършената продажба.

При разглеждане на заявлението районният съд е констатирал , че въпросният договор за цесия между„Файненшъл България “ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Не са били приложени никакви доказателства за това , че вземането от В. П. е било прехвърлено чрез цедиране на заявителя както и не са били приложени доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия. Поради това с разпореждане рег. № 955 / 15.05.2026 г.съдът е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договор за цесия ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Файненшъл България “ ЕООД към длъжника.

След получаване на разпореждането е депозирана молба от заявителят, която по своята същност представлява становище на същия, че не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане. Твърди, че 3 дадените указания са в резултат от разширително тълкуване на нормата на чл.

410, ал. 3 от ГПК, което е недопустимо и освен това нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване. Твърди, че не следва да бъде представен договор за цесия, понеже настоящото производство е заповедно, а не исково, не е състезателно и не е двустранно. Твърди, че законът не изисква представянето на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора, а е предвидена законова възможност да се оспорят твърденията по заявлението от длъжника, чрез депозиране на възражение след получаване на заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди, че уведомлението до длъжника не представлява приложение към договора сключен с потребител, изисквано от закона и не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия за процесното вземане.

Изложени са и други аргументи и е цитирана съдебна практика.

Първостепенният съд е посочил ,че в настоящия случай заявителят е предявил права, които по договор принадлежат на трето лице –„Ай тръст “ ЕООД, с твърденията, че същите са му прехвърлени с договор за цесия, но не са представени каквито и да било доказателства за това. Не са представени и доказателства, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата е станало това. Затова предвид непредставянето от заявителят на посочените доказателства,съдът е преценил,че е лишен от възможността да извърши преценка дали заявителят е активно легитимиран да предяви претендираните срещу длъжника вземания в заповедното производство.

Позовавайки се на задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземането/, съдът е посочил,че на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него / чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е определение № 50079 от 20. 02. 2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864 / 2022 г., III г.о., ГК.

Поради това – че не са били изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 4 парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения тридневен срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителя, съдът е счел , че не следва да издава Заповед за изпълнение на претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. чл.410 ал.3 от ГПК и поради това е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Георги Петков Димитров , като е прекратено производството по делото.

Жалбата от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК – заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок.

Внесена е и дължимата държавна такса. Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

В случая е налице заповедно производство по чл.410 от ГПК.Заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение от длъжник , вземането срещу който му е цедирано от кредитодателя на длъжника П. . В процесния случай съдът е преценил , че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК и е дал тридневен срок на заявителя тези изисквания да бъдат изпълнени. Заявителят е представил само документ за внесената държавна такса като вместо изпълнение по визираните от съда указания е изложил теоретични постановки относно характера на производството по чл.410 от ГПК. Изложените съображения , както и тези в частната жалба са принципно правилни, но не касаят пряко проблематиката в настоящия случай. Съдът е констатирал липсата на достатъчно данни в заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД във връзка с изискванията на чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 и 128 от ГПК , касаещи обстоятелствата във връзка с извършената цесия – както самия договор за цесия , така и уведомлението до длъжника за нейното извършване. Настоящата инстанция намира , че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни. Последиците за заявителя от неизпълнението са достатъчно ясни , същите са визирани и в чл.411 от ГПК : - заповед за изпълнение не се издава когато искането не отговаря на 5 изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в дадения му тридневен срок от съобщението. В процесния случай заявителят не е изпълнил указанията на съда и законосъобразно – напълно в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като не е издал заповед за изпълнение. При липсващите данни същият не е могъл да извърши надлежна преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви , въз основа на които е отказано издаването на заповед за изпълнение са правилни и в съответствие с разпоредбите в закона като настоящата инстанция ги възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК.