Решение № 3795 от 24.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3795 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330117303 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба от С. К. Н. против „Кредирект“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен Договор за обезпечен потребителски кредит от 13.06.2025 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заемни средства в размер на 2000 лева, при уговорен ГПР в размер на 62,42 % и ГЛП – 50%. Потребителят следвало да върне предоставения заем на 5 вноски, като първата възизала на 83,33 лв., а останалите четири – на 553,15 лв. Твърди се, че главницата по договора, в размер на 2000 била върната в цялост на 02.12.2025 г., след изрично позвъняване от страна на кредитора, в което кредитополучателят бил уведомен, че при изплащане на главницата по кредита, същият ще се счита за погасен. При поискване от страна на кредитополучателя да му се издаде удостоверение за погасяването на дълга, му била поискана допълнителна сума, почти равна на главницата. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като противоречащ на добрите нрави. Твърди, че договорената между страните фиксирана годишна лихва в размер на 50 % надхвърля прекомерно и значително размера на законната лихва към момента на сключване на договора. Поддържа, че клаузата с уговорения ГПР в размер на 62,42 % е нищожна, поради което на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради неяснота как се формира задължението на кредитополучателя. Твърди, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че в чл. 6, ал. 1 от Договора за кредит, същият следвало да се обезпечи от един или двама поръчители, които следва да отговарят на 1 конкретни условия. В случай че не се представи обезпечение в 14-дневен срок, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1119,97 лв., поради което било подписано Споразумение за консолидиране на плащания № ***, с което се уговарял погасителен план, в който била включена и уговорената неустойка. Твърди, че с кумулирането на неустойката по договора към погасителните вноски тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Невключването на задължението за неусктойка в общите разходи по кредита водило до неправилно отразяване на ГПР. Поддържа, че разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е неприложима и нищожността на клаузите по договора обуславят недействителност на целия договор.

С оглед изложеното моли да бъде прогласена нищожността на Договор за обезпечен потребителски кредит № ***/13.06.2025 г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 във вр. чл. 22 от ЗПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредирект“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Х. М.. Излага съображения за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата от процесния Договор за потребителски кредит № ***, касаеща задължение за заплащане на неустойка. Твърди, че договорът за кредит е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен договорът. Счита, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. По отношение на уговорената лихва по договора поддържа, че същата е индивидуално уговорена във фиксиран размер за целия срок на договора, съставена на ясен и разбираем език. Сочи, че още към момента на сключване на договора, потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотеза на развитие на отношенията им, поради което не била налице заблуждаваща търговска практика. Твърди, че процесната клауза за неустойка не е част от съществените параметри на договора. Посочва, че същата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Оспорват се твърденията на ищеца за нарушаване на принципа на добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Твърди, че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва в ГПР. При формирането на същия били спазени всички законоустановени изисквания. С клаузата за неустойка не се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разходите, които се включвали в ГПР били такива, с които кредиторът е наясно към датата на сключване на договора.

Ответникът поддържа, че към датата на сключване на договора не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустойка. В конкретния случай клаузата за неустойка била индивидуално договорена между страните, като същата била напълно ясна и разбираема – такава би била дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след изтичане 2 на срока за предоставяне на обезпечение; само в случай, че заемополучателят не е предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитора. Сочи се, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора и при всички възможни хипотези, а параметрите на договора са индивидуално уговорени с потребителя.

Освен това се посочва, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получил информация още със Стандартния европейски формуляр. Поради изложеното ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 13.06.2024г., сключен между „Кредирект“ ЕООД и С. К. Н., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател.

Представено е искане за сключване на кредит от 13.06.2025г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните в качеството им съответно на кредитополучател и кредитор е сключен договор за потребителски кредит № *** от 13.06.2025г., по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума в размер на 2 000 лева, с ФЛП 50 %, ГПР 62,42 %, като общата сума за плащане от страна на кредитополучателя възлиза на 2 295.93 лв., с дата на последно плащане 13.11.2025г.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

За кредитополучателя е предвидено задължение /чл. 6 от договора/ да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на множество условия, изброени в чл. 6 от договора. При неизпълнението именно на това задължение в чл. 13, ал. 5 от договора е уговорена клауза за неустойка в 3 размер на 1 119.97 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните 14-дневен срок за предоставяне на обезпечение. Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна. Уговорената в чл. 13, ал. 5 от договора неустойка излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител, или при преценка за висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. С оглед на тези съображения, съдът приема, че вземането за неустойка е следва да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото дължимата сума за неустойка реално представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Невключването й не се и отрича от ответника. Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредитите, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Посоченият в договора ГПР от 62.42 % не отговаря на действително приложения в кредитното правоотношение с включена неустойка. Следва да се допълни също, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора досежно ГПР, съобразно изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредитите, което следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 69.86 евро внесена държавна такса и 485.76 евро заплатено адвокатско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК.

Поради изложеното съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. К. Н., ЕГН ********** от *** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, че сключеният помежду им договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 13.06.2025 г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 да заплати на С. К. Н., ЕГН ********** от *** сумата от 555.62 евро направени по делото разноски.