Определение № 13 от 13.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500662 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл. 220 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Ц. П. срещу протоколно определение от 25.11.2024г. по гр.д. № 215/ 2024г. на Окръжен съд – Плевен, с което е оставено без уважение искането му по чл. 219, ал.1 ГПК за привличане по делото на Б. Т. и М. В., като трети лица – помагачи, на негова страна, като неоснователно.

В частната жалба на Ц. Ц. П. (ответник в първоинстанционното производство) се твърди, че неправилно Окръжен съд - Плевен е приел искането по чл.219, ал.1 ГПК за преклудирано. Същото било направено своевременно в първото съдебно заседание с оглед доклада по делото и предвид това, че съдът е отказал с определението си за насрочване на делото да уважи направеното с отговора искане за спиране на гражданското дело до решаване на въпроса за лицата, които ще бъдат привлечени към наказателна отговорност по досъдебно производство ТОН-19-2019г. на РП – Плевен.

Извеждат се аргументи за правен интерес от това привличане от разпоредбите на чл. 53 ЗЗД и чл.127, ал.2 ЗЗД. Искането е да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и да бъде допуснато конституирането на Б. Т. и М. В. като трети лица – помагачи на страната на ответника.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна В. Б.

1

К. (ищец в първоинстанционното производство), в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Искането по чл.219, ал.1 ГПК на Ц. Ц. П., като ответник, било направено извън срока по чл.131 ГПК и съответно било преклудирано. Освен това, само ответникът Ц. Ц. П. бил привлечен като обвиняем за причиняване на тежка телесна повреда на ищеца В. Б. К., поради което не бил налице правен интерес от привличане на трети лица.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора й и доказателствата по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 год. по тълк.д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна и процесуално допустима.

По същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 215/ 2024г. по описа на ОС – Плевен е образувано по искова молба на В. К. против Ц. Ц. П., с която са предявени искове по чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Исковата молба, ведно с приложенията, са връчени на ответника на 21.06.2024г., който на 09.07.2024г. е подал писмен отговор, с който е направил искане производството по делото да бъде спряно, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

С определение по чл.140 ГПК Окръжен - Плевен съд е насрочил гр.д. № 215 / 2024г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024г., като е оставил без уважение искането на ответника за спиране на производството с аргумент, че НОХД № 294/2023 г. по описа на РС – Свищов е прекратено и досъдебното производство е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В проведеното открито съдебно заседание на 14.10.2024г. ОС – Плевен е приел, че не са налице пречки за разглеждане на делото, поради което е дал ход на същото и го е „докладвал“, изискал е документи от РП – Плевен и е отложил делото за 25.11.2024г.

В проведеното открито съдебно заседание на 25.11.2024г. ОС - Плевен е 2 приел за окончателен проекта за доклад по делото по чл.146, ал.1 ГПК. В това съдебно заседание процесуалните представители на ответника Ц. Ц. П. са поискали с нарочна писмена молба привличане на Б. Т. и М. В. като трети лица – помагачи на страната на ответника, като са посочили, че това искане не е било направено с отговора на исковата молба, тъй като имало неяснота относно това по отношение на кои лица ще бъде внесен обвинителен акт в съда и предвид очакваното спиране на гражданското дело.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 25.11.2024г., ОС – Плевен е приел, че искането по чл. 219, ал.1 ГПК е преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл.131 ГПК и като такова го е оставил без уважение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира:

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК ищецът до приключването на първото заседание за разглеждане на делото, а ответникът - в срока за отговор по чл.131 ГПК, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

Съгласно чл. 133, ал.1 ГПК, когато в едномесечния срок за отговор, ответникът не упражни правото си по чл. 219 ГПК, губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

С разпоредбите на ГПК е уреден по императивен начин преклузивния срок, в който може да се иска привличане на трето лице – помагач.

За ответника не съществува процесуална възможност да иска привличане на трето лице – помагач едва на 25.11.2024г. във второто по ред открито съдебно заседание, когато отдавна е изтекъл срокът за отговор на исковата молба. Първото по делото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, е проведено на 14.10.2024г. Това че първоинстанционният съд е обявил изготвения проекто – доклад за доклад по реда на чл.146 ГПК във второто по ред съдебно заседание на 25.11.2024г., не се отразява на този обективен факт. Следователно неоснователно жалбоподателят твърди, че е направил искането си по чл. 219ГПК в първото по делото съдебно заседание.

Искането по чл. 219, ал.1 ГПК не е обусловено от доклада на съда, както 3 неоснователно се твърди в частната жалба, доколкото ответникът е получил една редовна искова молба, съдържаща ясно изложение на фактите, на които се основават исковете. Поради това той е разполагал с възможността да прецени какви фактически твърдения и защитни средства може да противопостави. С изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Безспорно установено е, че към този момент на ответника е било известно протоколно oопределение № 152/16.05.2024 г. по НОХД № 294/2023 г. по описа на РС – Свищов, с което наказателното производството по делото е прекратено и досъдебното производство е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, така че същият не може да се позовава на него едва във второто по делото съдебно заседание, черпейки аргументи от него за по – късно направеното искане за привличане на трети лица – помагачи по делото.

Субективното очакване и увереност у ответника, че съдът ще спре производството по гражданското дело не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.133 ГПК. Ответникът е бил длъжен да изчерпи всички свои възражения и искания с отговора на исковата молба с оглед последиците, предвидени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.

По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пропуска си, който поради собствената си небрежност е допуснала.

Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти (в този смисъл разрешенията, дадени в т.4 от ТР1/09.12.2013г. по тълк. д. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Отделен е въпросът, с оглед разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК и наличната безпротиворечива съдебна практика по приложението й, дали правилно първоинстанционният съд е отказал да спре производството по висящото пред него гражданско дело. Този въпрос обаче излиза извън обхвата на настоящия въззивен контрол.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд и 4 настоящия съдебен състав, че искането на ответника по чл.219, ал.1 ГПК е преклудирано, поради което обжалваното протоколно определение следва да бъде потвърдено като правилно. Това прави безпредметно обсъждането на доводите на частния жалбоподател за наличие на правен интерес от привличане на посочените от него лица като трети лица - помагачи.

Съгласно т. 9, б. „а“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение на апелативния съд, с което се потвърждава първоинстанционното определение на окръжния съд за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.11.2024г. по гр.д. № 215/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е оставено без уважение искането на ответника Ц. Ц. П. за привличане на Б. Т. и М. В., като трети лица – помагачи по делото, на негова страна.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5