Определение № 341 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И. като разгледа докладваното от Иванина Игн. И. Въззивно частно гражданско дело № 20255200500330 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 1225 от 15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1567/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Пазарджик и Софийски районен съд, по повод искова молба, подадена пред Софийски районен съд, от В. И. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. *****, ул. „*****“ №**, чрез адв.

Я.М. от САК, срещу „УАБ Хеви Файненс“, учредено и регистрирано в Литва, извършващо дейност в Република България чрез клон на чуждестранен търговец „УАБ Хеви Файненс – клон България“ КЧТ, ЕИК 207043376, с адрес на управление гр. София, ул. „Ами Буе“ № 84, ет. 4, с която се иска прогласяване нищожността на Заповед № 2848/02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 2343/02.12.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 4946/2024 г. по описа на РС - Пазарджик.

След депозиране на исковата молба, с определение № 13851 от 24.03.2025 г., разглеждащият образуваното гр.дело № 16759/2025 г. Софийски районен съд е приел, че ищцата има качеството на потребител, а производството, образувано по исковата й молба, има характеристиките на потребителски спор. Този извод е направил след като приел, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, били издадени за вземане, произтичащо от сключен между страните договор за заем, обезпечен с договор за ипотека, по който заемополучателят – ЗП В. И. С.

1

(земеделски производител), имала качеството потребител. След служебно извършена справка за адресната регистрация на ищцата, съдът е установил, че настоящият й адрес попада в съдебния район на РС – Пазарджик. Позовавайки се на императивността на разпоредбата на чл. 113 от ГПК и приложението й по всякакъв вид спорове в случаите, когато страна по делото има качеството на потребител, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 13, т. 1 от ПЗР на Закона за защита на потребителите, Софийски районен съд е счел, че делото е подсъдно на районния съд по настоящия адрес на потребителя съгласно чл. 113 от ГПК и на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК го е изпратил по подсъдност на РС - Пазарджик.

След образуването на гр. д. № 1567/2025 г., Районен съд – Пазарджик, с постановеното Определение № 1225 от 15.04.2025 г., е изложил съображения, че в случая той не е местнокомпетентният съд, тъй като това бил Софийски районен съд. Посочил е, че в случая особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК е установена в полза на потребителя и се прилага във всички случаи, когато е предявен иск, произтичащ от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а видно от фактическите обстоятелства и искането, с което е сезиран първоинстанционния съд, ищцата не търси и не желае защита на свои права, установени в специалния закон /ЗЗП/, а претендира обявяване на нищожност на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, черпейки правата си от процесуалния закон (с твърдения, че съдът в Пазарджик, и изобщо българският съд не е компетентен да се произнесе по спора, възникнал вследствие на договора за заем, обезпечен с договор за ипотека, поради уговорено приложимо право и уговорена подсъдност на споровете, възникнали от договора – от съдилищата на Литва), като тази категория искове се обхваща от хипотезата на общата разпоредба по чл. 105 ГПК, съобразно която следва да се определи местната подсъдност.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, изр. 2 от ГПК спорът за подсъдност между съдилища, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. С оглед тази разпоредба Окръжен съд -Пазарджик е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за местна подсъдност.

При така изложената фактическа обстановка, Пазарджишкият окръжен съд, в настоящия си състав, намира, че при спорове, при които е предявен иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожност на изпълнителен титул и издаден въз основа на него изпълнителен лист, местната компетентност трябва да се определи по общия ред по чл. 105 ГПК. Този ред за определяне местнокомпетентен да разгледа делото съд е приложим дори и в хипотеза, при която посочените съдебни актове са издадени за задължения на длъжник, 2 имащ качеството потребител, доколкото спорът за валидността им не е потребителски.

Действително, разпоредбата на чл. 113 от ГПК предвижда специална подсъдност на иска на потребител, който следва да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес. Съдебната практика към настоящия момент е трайна и непротиворечива и с нея е даден еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието "иск на потребител" и съответно – за приложното поле на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК, като се приема, че местната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Само в тези хипотези местна подсъдност следва да се определя по правилата на чл. 113 ГПК. Процесуалните норми не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като определят процедирането на съда, при установени конкретни условия.

Въззивният съд, при самостоятелна преценка на твърденията в исковата молба, намира, че искът не е основан на доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора, нито за засягане на правата на ищцата като потребител, нито дори на твърдения, че същата има това качество при сключване на договора за заем с ответното дружество. Твърденията, изложени в исковата молба, са, че заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са нищожни, тъй като са издадени от български съд, който не е компетентен да се произнесе и да реши спора между страните по заемното правоотношение, тъй като същите били уговорили по всеки спор във връзка със сключения между тях договор за заем да се прилага правото на Република Литва. Видно от съдържанието на исковата молба, ищцата не иска да бъде разрешен по същество спор между нея в качеството й на потребител и между доставчик на услуги. Не се установява спорът да е във връзка с преки облигационни правоотношения на „УАБ Хеви Файненс – клон България“ КЧТ с потребител. Следователно, в резултат от предявения иск по чл. 270, ал. 2 ГПК няма да се разгледа потребителски спор между тях, а ще се изследва валидността на съдебни актове.

При отсъствието на специална разпоредба относно местната подсъдност на исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК, тази категория искове следва да се обхваща от хипотезата на общата разпоредба по чл. 105 ГПК, съобразно която следва да се определи местната подсъдност (в този смисъл Определение № 209/25.05.2021 по дело № 833/2021 на ВКС, ТК, I т. о.).

За пълнота следва да се посочи, че подсъдността по чл. 113 ГПК не е приложима и на още едно основание. Видно от изложеното в исковата молба и от представения към нея договор за заем, отношенията между страните по 3 него не следва да се уреждат по правилата на ЗЗП и ЗПК и заемополучателят не се ползва с потребителската защита, уредена в тези нормативни актове, а следователно и споровете, възникнали между тях по повод този договор, нямат качеството „потребителски“. Причината за това е, че с договора са отпуснати средства във връзка със стопанската дейност на лицето в качеството му на земеделски производител. Понятието за "земеделски производител" е дефинирано в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно което това са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. По смисъла на чл. 9, ал.

3 от Закона за потребителския кредит и на чл. 2 б. «Б» от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, възпроизведен по сходен начин и в новата Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, приложима за договори, сключени след 13.06.2014 г., "потребител" означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, е въведен единен критерий за определяне на субектите, чиито правоотношения този нормативен акт регулира, а именно същите да договарят извън рамките на своята професионална или търговска дейност. От посочените норми може да се направи единствено извод за неприложимост на защитата на потребителите, уредена в законодателството, по отношение на лица, имащи качеството земеделски производител, доколкото земеделският производител се занимава по занятие с тази дейност, обемът и обхватът на която изискват да се води по търговски начин. Представеният с исковата молба договор е сключен от ищцата с цел да се финансира дейността й като земеделски производител и обслужва професионалната/търговската й дейност, поради което тя, макар и физическо лице, няма качеството потребител и за нея не се прилага закрилата по ЗЗП по аргумент от § 13, т. 1 ДР, респективно е неприложима специалната местна подсъдност на чл. 113 ГПК за потребителските спорове.

Предвид изложеното относно липсата на предпоставките за приложимост на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК, то и по арг. от чл. 119, ал. 3, вр. ал.

4 ГПК, въпросът за неподсъдността на делото на Софийски районен съд, неправилно е повдигнат служебно от прървоначално сезирания с исковата молба съд. В случая, както по-горе бе изложено, местната подсъдност следва да се определи по правилата на чл. 105 ГПК и компетентен да разгледа спора следва да е съдът по седалището на ответника. Доколкото искът е предявен срещу чуждестранен търговец, извършващ дейност в Република България чрез 4 клон с адрес на управление гр. София, то седалището му е в гр. София и местнокомпетентен да разгледа спора е Софийски районен съд, който неправилно е изпратил делото на Районен съд - Пазарджик.

По изложените съображения делото следва да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от В. И. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. *****, ул. „*****“ №**, чрез адв.

Я.М. от САК, срещу „УАБ Хеви Файненс“, учредено и регистрирано в Литва, извършващо дейност в Република България чрез клон на чуждестранен търговец „УАБ Хеви Файненс – клон България“ КЧТ, ЕИК 207043376, с адрес на управление гр. София, ул. „Ами Буе“ № 84, ет. 4, искове за прогласяване нищожността на Заповед № 2848/02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 2343/02.12.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 4946/2024 г. по описа на РС Пазарджик, е Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявените искове.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пазарджик за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5