Решение № 4727 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100500314 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 15808 от 19.08.2024г. по гр.дело № 49691/2022г. по описа на СРС, 64 състав, e уважен изцяло предявеният от „Био Менидж“ ЕООД срещу „Царевец Енерджи“ ООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20090,28 лева - непогасен остатък от възнаграждение по договор между страните № 007/07.12.2018г. с предмет биологична поддръжка и анаеробен процес за производство на електроенергия и биогаз централа, собственост на ответното дружество, за периода м. 05.2020 г., м. 06.2020 г., м. 07.2020 г., м. 09.2020 г., м. 10.2020 г. и м.

11.2020 г., като за извършените услуги са съставени проформа фактура № 0000000108/26.05.2020 г. на стойност 4266 лева, проформа фактура № 0000000114/25.06.2020 г. на стойност 2622 лева, проформа фактура № 0000000116/28.07.2020 г. на стойност 3444 лева, проформа фактура № 0000000120/27.08.2020 г. на стойност 4395,60 лева, проформа фактура № 0000000122/02.10.2020 г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № 0000000126/29.10.2020 г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № 0000000129/26.11.2020 г. на стойност 828 лева, проформа фактура № **********/30.07.2020 г. на стойност 822 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54306/2021 г. на СРС, 64 - и състав.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Царевец Енерджи“ ООД с доводи за неправилност на решението в неговата обжалвана част поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че падежът на задължението му не е настъпил, тъй като в сключения между страните договор било предвидено, че ответникът следва да заплаща извършените дейности след предоставяне на данъчна фактура от страна изпълнителя. В случая били издадени единствено проформа фактури, които не обвързвали ответника.

Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде 1 отхвърлен, като е заявена и претенция за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Био Менидж“ ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД от „Био Менидж“ ЕООД срещу „Царевец Енерджи“ ООД за признаване за установено, че ответникът дължи заплащане на ищеца на сумата от 20090,28 лева - непогасен остатък от възнаграждение по договор между страните № 007/07.12.2018г. с предмет биологична поддръжка и анаеробен процес за производство на електроенергия и биогаз централа, собственост на ответното дружество, за периода м.

05.2020 г., м. 06.2020 г., м. 07.2020 г., м. 09.2020 г., м. 10.2020 г. и м. 11.2020 г., като за извършените услуги са съставени проформа фактура № 0000000108/26.05.2020 г. на стойност 4266 лева, проформа фактура № 0000000114/25.06.2020г. на стойност 2622 лева, проформа фактура № 0000000116/28.07.2020 г. на стойност 3444 лева, проформа фактура № 0000000120/27.08.2020 г. на стойност 4395,60 лева, проформа фактура № 0000000122/02.10.2020 г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № 0000000126/29.10.2020 г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № 0000000129/26.11.2020 г. на стойност 828 лева, проформа фактура № **********/30.07.2020 г. на стойност 822 лева.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за изработка;

2. Извършване на уговорената услуга в срок, без отклонение от нея и без недостатъци;

3. Предаване на работата на възложителя и приемането й от последния;

4. Виновно неизпълнение на договорното задължение за заплащане на възнаграждение от страна на ответника.

Основният правен спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция се съсредоточава върху обстоятелството дали е настъпила изискуемостта на вземанията на изпълнителя за възнаграждение по процесните фактури.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като същите стават част от правните съждения на настоящото решение.

Безспорно е между страните, че по силата на договор № 007/07.12.2018 г., сключен между „Царевец Енерджи“ ООД (възложител) и „Био Менидж“ ЕООД (изпълнител), ищецът се е задължил да извършва услуга, свързана с биологична поддръжка на анаеробен процес в биогазова електроцентрала в с. Царевец, област Мездра. Договорената месечна цена за услугата е 1500 лева без ДДС, като допълнителните анализи, описани в чл. 3, ал. 4, 5 и 6 от 2 договора, се заплащат отделно по 125 лева за всеки случай. Плащането е договорено да се извършва ежемесечно до 25-о число на следващия месец след представяне на данъчна фактура от изпълнителя.

Във връзка с изпълнението на договора, „Био Менидж“ ЕООД е издал на „Царевец Енерджи“ ООД редица проформа фактури за извършени услуги през периода от май до ноември 2020 г. както следва по стойности и дати: проформа фактура № 0000000108/26.05.2020 г. на стойност 4266 лева, проформа фактура № 0000000114/25.06.2020 г. на стойност 2622 лева, проформа фактура № 0000000116/28.07.2020 г. на стойност 3444 лева, проформа фактура № 0000000120/27.08.2020 г. на стойност 4395,60 лева, проформа фактура № 0000000122/02.10.2020 г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № 0000000126/29.10.2020 г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № 0000000129/26.11.2020 г. на стойност 828 лева, проформа фактура № **********/30.07.2020 г. на стойност 822 лева.

За пълнота на изложението и в отговор на доводите на въззивника във въззивната му жалба, съдът излага следното:

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен и възмезден договор. Съгласно правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят) трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа. Изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, ако страните не са установили друго, настъпва следвателно при приемане (одобрение) на предадената работа. От договора за проектиране от 07.12.2018 г. се установява, че страните са уговорили срок за изпълнение на насрещното парично задължение на възложителя, като ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно сумата от 1500 без ДДС до 25-о число на следващият месец, след този, в който е извършвана услугата. Следователно, съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при настъпване на уговорения срок за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за приетата работа – 25-о число на всеки месец, длъжникът изпада в забава.

Ответникът „Царевец Енерджи“ ООД не оспорва извършените от „Био Менидж“ ЕООД дейности, което първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Ето защо, следва да се приеме, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване приемане на изработеното от страна на поръчващия. Доколкото не се установи при приемането поръчващият да е направил никакви възражения за неточно /некачествено/ изпълнение, следва да се приложи необоримата презумпция по чл. 264 ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на договор, по който изпълнителят е престирал точно – изпълнил е възложената работа, съгласно уговореното, срещу което за ответника е възникнало задължение да заплати дължимото възнаграждение.

Неоснователно се явява поддържаното пред настоящата съдебна инстанция правоотлагателно възражение, че искът за реално изпълнение е преждевременно предявяван, тъй като страните са се съгласили уговореното възнаграждение за приетата работа за бъде заплатено след издаване на фактура от изпълнителя. По делото ищецът е представил издадени проформа-фактури. Проформа-фактурата не представлява по съществото си счетоводен документ, а в търговската практика се е наложила като форма за покана за изпълнение. Въпреки, че не се доказа да са издадени данъчни фактури, съдът намира, че изискуемостта на насрещното парично задължение – за заплащане на уговореното възнаграждение за приетата работа, възниква при настъпване на уговорения срок за изпълнение (25-о число на следващия месец) – арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД.

Нещо повече, дори и изпълнителят по търговското правоотношение да бе издал фактура (първичен счетоводен документ), в която да е обективирана процесната облагаема доставка (услуга), то същата би имала значение за данъчното облагане и за редовното водене на счетоводното отчитане, но издаването й, респ. липсата на първичен счетоводен документ не предпоставя настъпване изискуемостта на възникналото задължение за заплащане на уговореното възнаграждение за приетата работа. В този смисъл, издаването на фактура е 3 свързано с изпълнение на задълженията на данъчнозадължените лица за документиране на облагаемите доставки по ЗДДС. Тя като първичен счетоводен документ (по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗСч) служи за удостоверяване на приходите, респ. разходите на данъчнозадължените лица – като за определяне на данъчната основа е от значение обективираната от издателя на счетоводния документ цена на доставката (стока или услуга), което като неизгодно за него обстоятелство би представлявало признание пред данъчните органи за дължимия ДДС. По силата на чл. 113, ал. 4 ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС доставчикът на стоката или услугата е длъжен да издаде фактура за извършената облагаема доставка не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, т.е. не по-късно от предаване на изработеното – краят на всеки месец (съобразно уговорения в договора срок за изпълнение).

За правилното решаване на правния спор, предмет на настоящата съдебно производство, е ирелевантно обстоятелството дали фактурата е издадена след 5-дневния нормативно определен срок от настъпване на процесното данъчно събитие, тъй като неблагоприятна за доставчика на облагаемата услуга правна последица би било ангажирането на неговата административно-наказателна отговорност, респ. компетентният данъчен орган да не признае правото на данъчен кредит за съответния данъчен период, но неизпълнението на това публичноправно задължение не обуславя възникването на изискуемостта на паричното задължение, представляващо уговореното възнаграждение за приетата работа.

Поради съвпадане изцяло на изводите на двете съдебни инстанции съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.