Решение № 67 от 24.03.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Русе , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина И. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520200145 по описа за 2021 година като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 145 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Е.Х., депозирана чрез адв. Н.В., против Наказателно постановление /НП/ № 38-0002402 от 22.12.2020 г., издадено от директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД „АА“/ - Русе, с което на жалбоподателя основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 139, ал.

1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството /наричана оттук нататък за краткост Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ/.

В жалбата се ангажират подробни съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се сочи, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон. В тази насока моли обжалваното постановление да се отмени.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, с което моли обжалваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно, като поддържа изложените в тази насока в жалбата подробни мотиви. Претендира разноски, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.

Административнонаказващият орган, редовно представител и не взема становище по въпроса. призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 11.01.2021 г., а жалбата е подадена на 14.01.2021 г., видно от приложеното по делото п.к., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 14.09.2020 г. свидетелят И.И. и Ю.С. – служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, извършвали планова проверка в гр. Русе, на изхода за гр. Варна, на КПП Русофили, на преминаващите МПС-та за нарушения на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

В тази връзка около 11:00 часа И. и С. спрели за проверка управлявания от Е.Х. товарен автомобил – влекач Ивеко Стралис АТ 440 С42Т, с рег. номер Т4008МТ от категория N3, с прикачено полуремарке Мейлър MXXC 413С с рег. номер Т4753ЕЕ от категория О4, двете ППС, собственост на „Антола“ АД, с които Х. извършвал обществен превоз за собствена сметка на основание Заповед № 84 от 23.10.2020 г. на товари –инертни материали, по направеление - гр. Попово до гр. Русе и обратно. В хода на извършената проверка жалбоподателят представил експедиционна бележка № 10118 от 20.11.2020 г., от която И. и С. установили, че управляваната от Х. съчленена композиция, състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси, е с обща маса 41680 кг при разрешена норма съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ от 40000 кг. С 2 оглед така констатираното надвишаване от 1680 кг., от жалбоподателят било изискано да представи валидно разрешение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (разрешително или квитанция за платена пътна такса) за осъществяване на превоз на ППС с маса, надвишаваща предвидените норми, установени с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

След като жалбоподателят не представил такова, свидетелят И.И. му съставил АУАН № 280769 от 20.11.2020 г. за така констатираното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да сочи възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото била възприета фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в максимален размер, а именно - 3000 лева Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 280769 от 20.11.2020 г., който, доколкото е редовно съставен, по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има с доказателствена сила, НП № 380002402 от 22.12.2020 г., експедиционна бележка № 10118 от 20.11.2020 г., кантарна бележка № СО00054979/20.11.2020 г., и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И. – актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя относно експедиционна бележка № 10118. По своята доказателствена същност същата представлява частен свидетелстващ документ, който, доколкото носи подписа на жалбоподателя в качеството му на превозвач, удостоверява, че последният е приел товара на датата и във вида и количеството, посочени в нея. Същата има обвързваща материална доказателствена сила относно посочените в нея факти, а именно, че жалбоподателят на 20.11.2020 г. е превозвал товар с тегло от 41680 кг.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв етно 3 чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл.

189, ал. 1 от ЗДвП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. НП е издадено от компететентен орган, видно от приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., с която са делегирани права на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, и в съответствие с процесуалните правила. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника. Посочени са мястото и датата на извършване, както и съответните нарушени законови норми. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателната производство и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за което е била ангажирана и административно-наказателната му отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 6, ал.

1, т. 3, б „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 т.

По делото по безспорен начин се установи, че на посочената в наказателното постановление дата – 20.11.2020 г., около 11:00 часа, и място - гр. Русе, на изхода за гр.

Варна, на КПП Русофили, жалбоподателят е управлявал композиция от МПС с две оси и ППС с три оси. Видно от експедиционна бележка № 10118 от 20.11.2020 г. масата на горепосочената композиция е била 41680 кг., тоест налице е надвишаване на нормата с 1680 кг.

Съдът счита за неоснователно направеното възражение от жалбоподателя за недоказаност на нарушението, тъй като масата на товара е установена единствено въз основа на процесната експедиционна бележка. В тази насока следва да се отбележи, че не е налице пречка за контролните органи да извършат проверка по документи и да възприемат посоченото в експедиционната бележка, доколкото за тях не е предвидено нормативно задължение това да се осъществява единствено чрез средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Действително разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ предвижда, че проверката следва да се осъществява със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, 4 но посоченото задължение е въведено само по отношение на осъществявания контрол на извънгабаритни ППС от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършени нарушения на Закона за пътищата, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура на РБългария. В конкретния случай нарушението е констатирано от органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чиято компетентност произтича от нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, видно от която последните са натоварени с контрола за спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Това произтича от различната регламентация на обществените отношения, доколкото ЗДвП има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от моторни превозни средства.

На следващо място както се посочи и по-горе, експедиционната бележка има обвързваща доказателствена сила за подписалия я жалбоподател относно посочената в нея маса на натоварения товар. За съставомерността на нарушението е ирелевантно каква е била тежеста на товара към момента на разтоварването, като следва да се посочи, че представената кантарна бележка от 20.11.2020 г. потвърждава наличието на надвишаване установената норма с 420 кг. към този момент. Причината за разминаването между двете стойности е следствие от характера на товара – мокър пясък, който под въздействието на съответните физични закони намалява своята тежест, което се потвърждава и от жалбоподателя. Съдът не споделя изложеното от последния, че към момента на проверката превозваният товар е бил с променена маса.

Натоварването е извършено в 10:34, а проверката е осъществена в 11:00, поради което съдът счита, че дори да е било налице отклонение от така отбелязаното на експедиционната бележка, същото е било незначително.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение, а именно, че същият управлява МПС с две оси и ППС с три оси с товар, надвишаваш предвидената норма, както и че не разполага с валидно разрешение за това.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се 5 установиха изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Така констатираното от съда превишаване на нормата от 1680 кг не може да обоснове само по себе си прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото само по себе си не е изключително смекчаващо вината обстоятелство.