Решение № 21485 от 30.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21485 гр. София, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110167897 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д., с която е предявен срещу З. осъдителен иск за заплащане на сумата от 2790,32 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за причинените вреди на М. в резултат на ПТП от 27.05.2022г., настъпило в гр. П., по вина на водача Д. С., управлявал МПС „С. с ремарке с рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника.

Ищецът „Д. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, на 27.05.2022 г., на територията на гр. П., при движение в кръгово кръстовище между бул. „К., в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил марка „Ф.; твърди, че щетите възлизат на стойност 2775.32 лв. с ДДС, а сторените ликвидационни разноски са в размер на 15 лв. (общо 2790.32 лв.), като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за определянето му в размер на 15 лв. Твърди че ответникът, въпреки че бил поканен, не е заплатил дължимото обезщетение и разноски. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и разноските за производството.

Ответникът З. е депозирал отговор, в който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че същото не е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач, при условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди, а оттам и размера на предявения иск. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира и сторените разноски.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

1

Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ произтича от установяването на елементите от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка, а именно: наличие на имуществена застраховка „Каско на МПС“, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е застрахована при ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка в размер на действително причинените вследствие на ПТП вреди.

Не е спорно между страните, че в срока на действие на застрахователен договор „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № .г., скллючен между ищеца и собственика на М., на 27.05.2022г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. П., на кръговото кръстовище между бул. „К., при което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. Установява се, че настъпилото събитие – ПТП, представлява покрит по застраховката риск по клауза „Пълно Каско“ съгласно представените по делото Общи условия на ищеца (л. 44 от делото).

Установява се от представените писмени доказателства, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие собственикът на застрахования автомобил е подал уведомление за щета на 31.05.2022г., като при ищеца е заведена щета с № . и след изготвен опис и калкулация е определено застрахователно обезщетение в размер на 2775,32 лв., която сума е изплатена директно на извършилия ремонта сервиз на 09.09.2022г. Не е спорно между страните, че размерът на обичайните разноски за ликвидиране на щетата в случая се равнява на сумата от 15 лв.

С регресна покана от 16.09.2022г., получена на 19.09.2022г., ищецът поканил ответника да му заплати регресното вземане в размер на 2790,32 лв. (застрахователно обезщетение + обичайните разноски), но ответникът отказал плащане с писмо, получено от ищеца на 05.10.2022г.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че към датата на ПТП – 27.05.2022г. гражданската отговорност на водачите на МПС „С. е била застрахована при ответника З..

Спорни между страните са въпросите относно механизма на настъпване на ПТП, причинната връзка между събитието и обезщетените имуществени вреди, както и вината на водача на МПС „С. за настъпване на събитието.

В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).

В приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № .г., който в частта, с която са констатирани от длъжностното лице щети по МПС, има характер на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила – чл. 179, ал. 1 ГПК, е отбелязано, че ПТП е настъпило на 27.05.2022г., в 12.35 ч. в гр. П., на бул. „К., като МПС „С., навлизайки в кръстовище, където единият път е сигнализиран като „път с предимство“, не пропуска движещето се по него М., в резултат на което му нанася щети по предна дясна част. В протокола е отбелязано, че е взето административно отношение по отношение на водача на МПС „С. Д. С. за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като му е съставен акт за установяване на административно нарушение. Доколкото, в частта относно описания механизъм и вината за ПТП, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, в тежест на ищеца е било да установи твърдените обстоятелства с други доказателствени средства.

От представените по делото заверени преписи от книжа по административнонаказателната преписка във връзка с процесното ПТП се установява, че въз основа на АУАН с № .. е издадено от ОДМВР –П., с-р Пътна полиция П. Наказателно постановление № .г. на застрахования при ответника водач Д. С., като му е наложено административно наказание глоба за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП – непропускане на ППС, движещо се по път с предимство на кръстовище. Наказателното постановление е връчено на виновния водач на 26.08.2022г., не е обжалвано и е влязло в сила.

2

По делото са разпитани свидетелите М. П., водач на М. и Д. С., водач на МПС „С.. От показанията на свидетеля П. се установява, че през 2022г. е участвал в ПТП на „О.“ в гр. П., на кръговото движение при ул. „К.“. Свидетелят управлявал автомобил „Ф., като бил в лява вътрешна лента, когато отдясно, посока от гр. А., тъмночервена „С.“ със самосвално ремарке намалила и вместо да спре, подала газ и се озовала пред него. „С.та“ се опитвала да влезе в кръговото, но вместо да намали и спре, падала газ и му отнела предимството.

Свидетелят посочва, че в случай че другият водач бил заел дясната лента, щял да избегне удара, но той минал косо, напряко и застанал пред него във вътрешната лента. Настъпил удар, като за автомобила на свидетеля това станало в предната дясна част на бронята, тъй като свидетелят извил волана наляво в опит да избегне удара, а за „С.та“ ударът бил в задна лява гума на неговото ремарке. При удара гумата на ремаркето се завъртяла кръгообразно, а бронята на автомобила „Ф.“ отхвръкнала нагоре в десния си край и се скъсала предна греда, между шасито, която крепи бронята, течала хидравлична течност и изпускал фреон от климатика, дясна вежда на калника била изхвръкнала. След предявяване на протокола за ПТП свидетелят заявява, че нарисуваната схема в същия не е коректна, тъй като „С.та“ не е във външния ринг на кръговото, а във вътрешния. Посочва и че тъй като бил потеглил токущо от кръговото от другата страна на „К.“, а автомобилът му не бил мощен, скоростта, с която се движел, била между 35-40 км/ч. От показанията на свидетеля С. се установява, че е участвал в ПТП през м. май 2022г. на О. на гр. П.. Свидетелят управлявал товарен автомобил „С.“, навлизал в кръстовището и почти бил навлязъл в кръговото, когато водачът на автомобил „Ф.“ се закачил отзад в бронята на полуремаркето в края. Свидетелят пресичал кръговото, а автомобилът „Ф.“ дошъл отляво. Когато го възприел да идва отляво, свидетелят вече бил навлязъл в кръговото, което било с три ленти за движение в посока. „С.та“ навлязла в средната лента, а „Ф.ът“ се движел в най-вътрешната лента. За него ударът бил в дясната предна част. След ПТП дошли органи на КАТ и състави акт на свидетеля С., че е виновен за ПТП. С другия водач не били имали спор относно вината за ПТП. Свидетелят си платил глобата. Посочва, че неговият автомобил бил дълъг 13 метра, като нямал точна представа с каква скорост навлязъл в кръговото кръстовище, но счита, че в него не може да се е движел с повече от 35 км/ч.

От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че всички щети, описани в протокола за ПТП и в описа на застрахователя по имуществената застраховка по предна дясна част на автомобил „Ф. Т.“, могат да бъдат получени и съответстват на описания механизъм – вследствие на отнемане на предимството на водача на този автомобил на кръговото кръстовище и са в пряка причинна връзка с него. Вещото лице посочва, че причина за настъпване на ПТП-то е непропускане на движещия се по път с предимство автомобил „Ф. Т.“ от водача на МПС „С.“. Стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП се равнява на сумата от 2947,56 лв. Вещото лице посочва, че ако се възприеме скорост на движение от 30 км/ч за водача на автомобил „Ф.“, при извършена сумилация на разположението на двата автомобила в момента на потегляне на товарната композиция, от която се установява, че автомобил „Ф.“ се е намирал на 46,23 метра от мястото на удара, ударът би бил предотвратим за водача на МПС „Ф. Т.“, в случай че е задействал спирачната система в момента, в който товарната композиция е потеглила, в който случай е можел да спре преди мястото на удара. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице посочва, че ако скоростта на водача на автомобил „Ф.“ е била 35-40 км/ч., както посочва в показанията си свидетелят П., разположението на двете превозни средства би било различно, съответно опасната зона и отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара би било различно, и в случай че за изходни данни се вземат свидетелските показания, ударът за водача на лекия автомобил „Ф.“ би бил най-вероятно непредотвратим, тъй като времето за движение на товарния автомобил от навлизане в кръстовището до мястото на удара, ще е различно, значително по-малко. Вещото лице посочва и че не е известно откъде е потеглил водачът на товарния атомобил „С.“.

При така събраните доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърдения механизъм на ПТП, а именно, че същият е настъпил при отнемане на предимството на движещия се по път с предимство М. от страна на застрахования при ответника водач на МПС „С., както и че всички щети по застрахования при ищеца лек автомобил по предна дясна част, са пряк резултат от процесното ПТП. Действително, вещото лице посочва хипотетично, при приемане на условието, че водачът на л.а. „Ф. Т.“ е 3 управлявал автомобила със скорост от 30 км/ч ударът би бил предотвратим за него, но тези допус. се опровергават от останалите събрани по делото доказателства – от представените писмени доказателства, че на водача на тежкотоварния автомобил „С.“ е наложено административно наказание за извършеното нарушение на ЗДвП, което е влязло в сила, и най-вече от показанията на двамата свидетели, които установяват, че автомобилите са се движели със скорост по-висока от 30 км/ч., а именно 35-40 км/ч, при която вещото лице посочва, че ударът би бил непредотвратим. Хипотезата, при която ударът би бил предотвратим от водача на МПС „Ф.“, не може да се възприеме, не само поради обстоятелството, че по делото се установи, че скоростта му на движение е надхвърляла 30 км/ч, а и поради обстоятелството, че са неизвестни данните за мястото, от което е потеглил водачът на т.а. „С.“, поради което и всякакви изчисления за опасна зона и отстояние са чисто теоретични и хипотетични.