Решение № 385 от 04.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. гр.Несебър, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100276 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2630/19.03.2024 г. на собствениците в Етажната собственост на сграда „Р.М.А“ – к.к. Сл.бряг, общ.

Несебър, с ид. № ***, БУЛСТАТ ***, представлявана от председателя на управителния съвет Г. К., със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „С.“ № ***, срещу М. В.

Ф., БУЛСТАТ ---, с адрес в гр. Несебър, п.к. 8240, к.к. Слънчев бряг, к-с Р.М., бл. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцовата ЕС сумата от 206,18 лева, представляваща дължима на падеж вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., сумата от 21,04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от датата на падежа 15.06.2023 г. до 18.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.

Излагат се твърдения, че ответникът е собственик на находящ се в процесната сграда в режим на етажна собственост СОС с ид. № ***.27 – ап. А 309, ет. 3, съгласно нотариален акт от 19.07.2013 г. Посочва се, че с взети на 28.04.2023 г. решения на ОСЕС, а именно – по т. 7 от дневния ред, са гласувани определяеми вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 120 лева за 1 % ид.ч. годишно, като с решение по т. 10 е определен падеж - 15.06.2023 г. - за плащане на вноските за текущата година /до 31.12.2023 г./. Заявява се, че решенията на ОСЕС от 28.04.2023 г. са доведени дознанието на етажните собственици и не са обжалвани по реда и в срока по чл. 40 от ЗУЕС, предвид което са влезли в законна сила. Така, с твърдения за неизпълнение от страна на ответницата на задълженията за собствения обект в ЕС в определения срок се претендира посочената главница, ведно с мораторна лихва.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 7047/26.07.2024 г. от страна на назначения по делото особен представител на ответника – адв. Ж. Х. от БАК, с който се взима становище за неоснователност на претенциите по изложени съображения. Твърди се незаконосъобразност на легитимиращото ищцовата ЕС решение по т. 7, тъй като ответникът не живее в Република България и 1 не е пребивавал в имота си в процесния период.

В съдебно заседание, чрез преупълномощен процесуален представител, ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява лично и не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С приетия за окончателен доклад по делото в тежест на ищцовата етажна собственост е възложено да докаже, че ответникът е собственик на посочения обект в режим на ЕС, взетите легитимни решения за определяне на такси и вноски за периодите, размера на претенциите, както и че е настъпила тяхната изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже и претендираната лихва по размер.

В условията на насрещно доказване в тежест на ответника е разпределено доказването на факта, че вземанията на ЕС са погасени, както и сочените от него правоизключващи, правопогасяващи и намаляващи отговорността му обстоятелства, и релевираните възражения, вкл. отрицателния факт за отсъствието му от етажната собственост за повече от 30 дни в рамките на една календарна година и за процесния период, по повод заявеното възражение.

Страните не спорят, а и видно от нотариален акт и справка с КАИС /л. 4-7 от делото/ на 19.07.2013 г. ответникът е придобил собствеността по отношение на Апартамент № А309, представляващ СОС с ид. № ***.27 със застроена площ от 37,46 кв.м. и обща площ ведно със съответните 1,718 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,60 кв.м., находящ се в сграда „Марин“, к-с „Р.М.“, к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, като отсъстват данни да се е разпоредил със същата впоследствие и към датата на приключване на устните състезания по делото.

Видно от протоколи за проведени общи събрания на ищцовата ЕС /л. 8-12; л. 63101 от делото/, с решение по т. 2 от дневния ред на ОСЕС от 28.04.2023 г. за председател на УС на ЕС е избрана Г. К., а с решение по т. 7 от дневния ред на ОСЕС от 02.07.2024 г. за професионален управител по договор за управление е избрано дружеството „Л.“ ЕООД, като исковата молба е подадена и поддържана от надлежно упълномощени от законните представители адвокати.

Съгласно представен с исковата молба протокол /л. 8-12 от делото/, на 28.04.2023 г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с ид. № *** по КККР– сграда „Р.М.А“, като по т. 7 от дневния ред е взето решение за определяне размера на дължимите от етажните собственици парични вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, а именно – 120 лева за 1 % идеални части годишно. С решение по т. 10 от същото ОСЕС е определен срок за заплащане на дължимите към ЕС вноски за 2023 г., вкл. за Фонд „Ремонт и обновяване“ – до 15.06.2023 г.

Видно от съобщение и протокол /л. 61-62 от делото/ взетите решения на ОСЕС от 28.04.2023 г. са били надлежно оповестени, предвид което и при отсъствието на данни за оспорване на посочените решения в срока по чл. 40 от ЗУЕС, настоящият съд приема, че същите са придобили стабилитет и съставляват годно основание за ангажиране отговорността на етажните собственици във връзка с изпълнението им и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС.

Тук е моментът да се отбележи, че в практиката си върховната инстанция 2 константно приема, че етажната собственост, като неперсонифицирана общност, се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взимането на решения, които се формират от успоредните изявления на мнозинството от присъстващите, насочени към постигането на определена цел. От друга страна, субективните предели на действие на решенията ОСЕС са по-широки от тези на многостранните сделки и обвързват, след влизането си в сила, по задължителен начин, всички етажни собственици, вкл. тези, които са гласували против, неучаствалите съсобственици, както и бъдещите етажни собственици, ползватели и обитатели /така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I-во Г.О./.

Съобразно изложеното, налага се изводът, че въз основа на влезлите в законна сила процесни решения на ОСЕС за етажните собственици е възникнало задължение да направят съответните вноски, така както са гласувани от мнозинството.

Релевираните с отговора на ответника възражения за незаконосъобразност на решенията не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, доколкото с оглед задължителната практика на ВКС, допустимостта им е обусловена от спазването на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Действително и съгласно Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II-ро Г.О., бе дадено разяснение, че нищожност на взето решение на ОСЕС е допустимо да се установява извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, както чрез иск, така и по възражение, но само по твърдения за формална привидност, като са дадени и примерни хипотези. В случая, с отговора са направени общи оплаквания за незаконосъобразност на решенията, поради отсъствието на ответника от ЕС, които не съдържат фактически твърдения, обосноваващи нищожност на легитимиращите ищцовата ЕС решения. Така, предвид липсата на възражения за нищожност на процесните решения и доказателства в тяхна подкрепа и при отсъствието на данни за успешно проведено производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяната им, всички възражения на ответника, насочени срещу законността на решенията не следва да бъдат обсъждани по същество в настоящото производство.

Що се касае до релевираното от особения представител на ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /изм. изцяло редакция ДВ, бр. 57 от 2011 г., действала до 23.09.2023 г./, същото се явява неотносимо и неоснователно. Посочената редакция на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС предвиждаше недължимост на разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС от собственик, които пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна госина. Същевременно, разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС /Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.; доп., бр. 26 от 2016 г., действала до 31.12.2023 г./ третира разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС и начина на разпределянето им между етажните собственици. Доколкото в случая предмет на претенцията са разходи по чл.

50, ал. 1 от ЗУЕС – за вноска към Фонд „Ремонт и обновяване“, то възражението на особения представител се явява безпредметно и неотносимо.

В обобщение на горното, съдът намира, че претендираната за собствения на ответника ап. А309 вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. е дължима.

Главната претенция на ищцовата страна се основава на влезли в законна сила решения на ОСЕС, които са годно основание за събиране на вземания на етажната собственост по реда на чл. 38 от ЗУЕС. Доколкото решенията не са били отменени по съдебен ред, то същите съставляват стабилен акт по смисъла на чл. 38 от ЗУЕС и определените с тях суми за вноски и такси подлежат на събиране, така както са приети. Вземанията възникват на основание самите решения и не са обусловени от действително извършени разходи.

В случая гласуваните задължения за етажните собственици с процесните решения са определяеми – 120 лева за 1 % ид.ч. годишно. Така вземайки предвид установените 3 по делото прилежащите към собствения на ответника ап. А309 1,718 % ид.ч. от общите части, съдът намира за доказано, че за Ф. е възникнало задължение да внесе към ЕС до 15.06.2023 г. сумата от 206,18 лева – вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г.

Като последица от уважаването на главната претенция, в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Що се касае до претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 18.03.2024 г., съдът намира същата за доказана, доколкото по делото се установи наличието на главен дълг и отсъстват доказателства за заплащането му.

Същевременно, задължението на ответника е било платимо на точно определен ден /съгл. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/, предвид което и Ф. е изпаднал в забава автоматично с настъпване на падежа и без да е необходимо да бъде изрично поканен. След извършени изчислителни действия, посредством електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва на ел.страница на НАП, съдът достигна до извод за основателност на иска за мораторна лихва и по размер, на основание чл. 162 от ГПК.

При този изход на спора в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат съдебни разноски в размер на 900 лева, от които 100 лева – заплатена държавна такса, 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 400 лева – внесен депозит за възнаграждение на особения представител на ответника.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. В. Ф., БУЛСТАТ ---, с адрес в гр. Несебър, п.к. 8240, к.к. Слънчев бряг, к-с Р.М., бл. ***, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС да заплати на собствениците в Етажната собственост на сграда „Р.М.А“ – к.к. Сл.бряг, общ.

Несебър, с ид. № ***, БУЛСТАТ ***, представлявана от „Л.“ ЕООД, чрез управителя Н.Н., сумата от 206,18 /двеста и шест лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща дължима на падеж /15.06.2023 г./ вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и за СОС с ид. № ***.27 – ап.

А 309, на основание решения по т. 7 и т. 10 от дневния ред на проведеното на 28.04.2023 г. общо събрание на етажната собственост; ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане.