Решение № 3796 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3796 гр. София, 16.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110215638 по описа за 2021 година при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 15638 по описа за 2021 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – чл.63д) от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД срещу Наказателно постановление (НП) № **********, издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН (ЗКФН) и чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за повторно административно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на чл.107 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Сочи се, че отговорността на дружеството била ангажирана по квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който следвало да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение, които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на елементи от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на 1 чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци от обективна страна, дефиниращи приложимия състав на същото (основен, привилегирован или квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера на наказанието, както преценил наказващия административен орган, а било определяне на конкретния състав на соченото нарушение, докато в АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл.108, ал.1 от КЗ без изложени факти за наличието на хипотезата на „повторност” и се нарушавало правото на защита на застрахователя – въззивник. Сочи се и нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото застрахователното дружество, подало жалбата, било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на административното нарушение, което не му било предявено с АУАН, като по този начин дружеството било поставено в по-неблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи и съдебна практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Сочи се, че била неправилна и правната квалификация на твърдяното административно нарушение, защото разпоредбата на чл.108 от КЗ имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава XXXIX – „Имуществено застраховане” и тези на Глава XLVII – „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” от цитирания нормативен акт, като в такива случаи предимство имал специалният закон, като в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка „Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ, уреждащи именно хипотезата на задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с това било нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на правилото на чл.12 от ЗАНН, защото била наложена финансова санкция, която не съответствала на тежестта и характера на нарушението, което се твърди, на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна не се изследвала.

Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание, а само писмено да предупреди застрахователното дружество. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния състав на такова нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, като бъде наложена предвидената за него минимална закона санкция.

В съдебното заседание дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно призовано, с връчена на упълномощен представител призовка (вж. л.48), не изпраща законен или упълномощен представител.

Наказващият административен орган – Зам.-председател на КФН и ръководител на Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. И. Г. (вж. л.53 от съд. д.), която счита за неоснователна жалбата, обръща внимание на забавянето от шест месеца при произнасянето от страна на застрахователя, като се придържа към застъпеното в представените писмени бележки като позиция по съществото на делото (вж. л.58-59 от съд. д.), като претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Подадена била жалба вх. № 91-02-803 от 08.07.2021г. (вж. л.10-11) до КФН от Хр. Г. Г.

(вж. л.11 от съд. д.), препратена чрез КЗП (вж. л.11 от съд. д.), който твърдял, че поради настъпило на

07.12.2020г. застрахователно събитие

– пътнотранспортно

2 произшествие (ПТП) заявил претенция до жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Процесната претенция била заведена с вх. № ********** на 07.12.2020г. на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № *************** от 26.02.2020г. (вж. л.20гръб-21 от съд. д.).

С посочената застрахователна полица била застрахована отговорността на виновното за настъпилото ПТП лице А. М. Х. – водач на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел ******* с рег. № *********. Водачът А. Х. управлявал въпросното МПС на 05.12.2020г., ок. 11:00 ч., като се движел по ул. „Димитър Талев” в гр. Пловдив, насрещно спрямо посоката на движение на лек автомобил марка/модел ********** с рег. № *******, управляван от водач М. Хр. Г., като водачът Х. предприел маневра за завИ.е наляво, навлязъл в лентата на движение и отнел предимството на другия автомобил ****** , и от това последвал удар между двете превозни средства, от който удар по автомобила на водач Г . получил щети (предна броня, преден ляв калник, преден капак, ляв фар и теч от радиатора).

За настъпилото пътнотранспортно произшествие на мястото двамата водачи А. Х. и Мария Герина съставили Двустранен констативен протокол за ПТП (вж. л.22 от съд. д.), в който били посочени обстоятелствата по пътния инцидент, както и било посочено, че управляваният от Мария Герина лек автомобил е собственост на Хр. Герин.

По повод на горепосоченото ПТП собственикът на пострадалия автомобил Хр. Г. представил уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност” (вж. л.21-гръб), като при завеждането на щетата (на 07.12.2020г.) били представени застрахователна полица № ***************/26.02.2020г.

(л.20-гръб), извлечение от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” (вж. л.21 от съд. д.), двустранен констативен протокол за ПТП (вж. л.22 от съд. д.), свидетелство за регистрация на МПС – част II (л.22гръб от съд. д.), а два дни по-късно – на 09.12.2020г. – били представени свидетелство за управление на МПС (СУМПС) и контролен талон (л.23гръб от съд. д.), служебна бележка за потвърждаване на титуляр на сметка от „Райфайзенбанк” ЕАД (л.24 от съд. д.).

На автомобила „Шевролет Каптива” с рег. № СМ 1727 АХ били извършени два огледа – първият на 07.12.2020г. и втори на 16.12.2020г. (л.27гръб, 28гръб от съд. д.).

Въз основа на извършения от експерти първоначален оглед на автомобила на била съставена калкулация по щета с подробно описание на щетите по автомобила, които били оценени на 2 200.23 лева (вж. л.29-32 от съд. д.).

На 21.12.2020г. бил изготвен от страна на застрахователното дружество Доклад № **********01/21.12.2020г., като с него било определено за изплащане на Хр. Г. Герин обезщетение за щетите в размер на 2 200.23 лева (вж. л.33 от съд. д.).

След датата 16.12.2020г., застрахователното дружество не е изисквали и/или не са били представяни допълнителни документи по заведената преписка по щетата, които да са от значение за решаването от юридическото лице – застраховател по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.

В следствие на забавянето от страна на застрахователя при изплащането на обезщетението, Х. Г. подал в Комисията за защита на потребителите (КЗП) жалба вх. № 01104802/17.06.2021г. относно случая, в която се оплаквал от забавянето в произнасянето на застрахователя по заведената претенция по щета № **********01 (вж. л.11 от съд. д.).

Със свое писмо КЗП препратила жалбата с материалите към нея на КФН, които били регистрирани с вх. № 91-02-803 от 08.07.2021г. (вж. л.10 от съд. д.).

С писмо изх. № 91-02-803/12.07.2021г., по повод жалбата на Х. Г., КФН уведомила дружеството – застраховател за постъпилата жалба и изискала писмено становище по случая заедно със заверено копие от цялата документация по предявената претенция (вж. л.18 от 3 съд. д.). Отговорът на застрахователя, обективиран в писмо изх. № ОК-447978/19.07.2021г.

(вж. л.19-20 от съд. д.), към който били представени изисканите от Комисията документи и информация, постъпил в КФН и бил регистриран с вх. № 91-02-803 от 20.07.2021г.

Междувременно

– на 16.07.2021г., с платежно нареждане, застрахователят – въззивник ЗД „БУЛ ИНС” АД превел сумата по обезщетението по банковата сметка на Х. Г. (вж. л.34 от съд. д.).

Със Заповед № З-2/08.01.2021г. Заместник-председателят на КФН и ръководител на управлението за застрахователен надзор определил служители от управлението, които да съставят актове за установяване на административни нарушения по текстове на Кодекса за застраховането (отм.), новия КЗ, Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и актовете по прилагането им, като в т.1.2.3. била посочена свидетелката С. В. А. (актосъставител) (вж. л.42 от съд. д.).

След като извършила проверка на материалите, получени от застрахователното дружество – въззивник, свидетелката С. А. (на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане” на Дирекция „ЗН” в управлението за застрахователен надзор на КФН) преценила, че има данни за извършено административно нарушение, и затова на 15.09.2021г. съставила против дружеството – застраховател Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *******, в който били отразени всички обстоятелства по твърдяното административно нарушение, обстоятелствата по извършената от КФН документална проверка, извършено в столицата на датата 13.01.2021г., като било отразено, че дружеството било нарушило законовата разпоредба на чл.108, ал.1 от КЗ. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели (свид. И. Л. и Н. Б.-С.), като след подписването на АУАН от актосъставителя и двамата свидетели по него, същият бил предявен и връчен на пълномощника Н. Б. на дружеството-жалбоподател (вж. л.8 от съд. д.), който го подписал без да отрази възражения или обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД не е подало писмени възражения.

Разпечатката съдържа 34 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c14b117c-8855-4c1d-ad2d-a3335ea18632