Решение № 460 от 13.06.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Сливен, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20212230102215 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 228 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договори за наем от 15.04.2019 година, като съгласно същите ищецът е отдал под наем на ответника, следните движими вещи: „Рено Магнум”, регистрационен № ******, шаси: VF617GKA000003160, срок на договора 2 години, наемна месечна цена в размер на 840.00 лева с ДДС и „Рено Магнум” 480.18 Т, регистрационен № *****, шаси: VF617GSA000008457, срок на договора 2 години, наемна месечна цена в размер на 840,00 лева с ДДС.

Твърди се, че тези МПС-ва са предадени на ответника за ползване, съгласно сключения между тях договор за ползване по предназначение. Сочи още, че за срока на договора за МПС с рег.№ ******, ответникът бил заплатил само три пъти дължимия месечен наем в размер на 840.00 лева с ДДС, като дължимата сума по договора за остатъка от срока на договора е в размер на 1400 лева без ДДС. За срока на договора за МПС с рег. № *****, ответника бил заплатил само един път дължимия месечен наем в размер на 840.00 лева с ДДС, като дължимата сума по договора за остатъка от срока на договора била в размер на 16 800,00 лева без ДДС.

Ищецът твърди, че е изпратил уведомление за прекратяване на договора, ведно с Покана за плащане на дължимия наем, като същата е била получена от ответника на 22.04.2021 година. В документа била посочена банкова сметка по която да се заплати дължимия наем и поискал горните МПС-та да му бъдат върнати, тъй като същите се държали без правно основание от ответника. За горните действия ищецът предоставил на 1 ответника едноседмичен срок.

В молбата се сочи още, че ищецът получил от ответника писмо, от което станало ясно, че същия, нито има намерение да му заплати наема, нито има намерение да му върне гореописаните МПС-та.

От съда се иска да постанови решение, с което на основание чл. 228 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 30 800 лева без ДДС, представляваща сбора от дължима и неплатена наемна месечна цена по договор за наем от 15.04.2019 година, която сума е 21 месечни наема в размер на 700.00 лева без ДДС за МПС с рег. № ****** и 23 месечни наема в размер на 700.00 лева без ДДС за МПС с рег. № *****, както и на основание чл. 233 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да възстанови държанието на МПС с рег.№ ****** и МПС с рег.№ *****. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковете.

Излага се, че с управителя на ищцовото дружество П. В. К. се поддържали колегиални отношения. Фирмата-ищец се занимавала с международен транспорт, като извършвала превози на територията на Кралство Дания и Кралство Швеция. Ищцовото дружество притежавало три влекача, но след като преустановило транспортната си дейност в края на 2018 година влекачите били оставени на съхранение в гаража, който бил нает под наем от фирмата на ответника в град Вайле, Кралство Дания. За съхранението на влекачите не са получавали наем от тях. Два от влекачите впоследствие били прибрани в Р България, като Рено Магнум, с peг. № ****** останало при ответника.

С управителя на ищцовото дружество устно се договорили да ползват Рено Магнум, с peг. № ******, като те трябвало да му заплащат сума в размер на 700.00 лева без ДСС само за месеца, през който ще ползват влекача, тъй като през останалото време той ще ползва наетия под наем от фирмата му гараж. За да извършва транспортна дейност с влекача, фирмата му трябвало да го впише в лиценза за международна транспортна дейност.

За тази цел трябвало да направят фиктивен формален договор за наем, който не ги обвързвал по никакъв друг начин и който можел да бъде прекратен устно по всяко време от една от страните. За тази цел ответникът изготвил договора, но на датата за която се били уговорили с г-н К., в офиса отишла неговата сестра Н.К., която му заявила, че тя ще подпише договора. Поискали от г-жа К. да им представи пълномощно, че има такава представителна власт, но същата ги уверила, че има пълномощно, което не е в нея. Така на 15.04.2019 година бил сключен един фиктивен формален договор за срок от две години. С управителя на ищцовото дружество имали уговорка, през месеца, през който се използва МПС-то да ги уведомява, съответно от тяхна страна да им бъде издадена фактура на базата, на която да се извърши плащане.

Горе цитираното МПС, в рамките на уговорения устен договор е използвано от фирмата - наемател само четири месеца, а именно: през месец април, май, юни и юли 2019 година, видно от фактури с номера № 560 от 06.05.2019 година; № 562 от 04.06.2019 година;

2

№ 563 от 04.07.2019 година и № 564 от 04.08.2019 година, по които е извършено плащане от ответната страна. Само за посочените месеци е заплатена и застраховка „Гражданска отговорност'" към ЗК „Лев Инс“ -АД на посоченото МПС.

От месец август 2019 година влекач Рено Магнум, с peг. № ****** не е ползван и съгласно договорката не следвало да му се заплаща наем, за което бил уведомен управителя на ищцовото дружество, че от месец август 2019 година се прекратява фиктивния формално подписан договор за наем. По молба на управителя на ищцовото дружество, влекача продължил да се съхранява в гаража нает под наем в гр. Вайле, Кралство Дания. През месец януари 2020 година К. отишъл в гр. Вайле с цел да намери фирма, на която да продаде или отдаде под наем влекача. Тогава С.Д. му е върнал документите на Рено Магнум, с peг. № ******, като влекача останал на съхранение в гаража.

Тъй като през месец август 2019 година прекратили устно фиктивния договор за наем, през месец април 2020 година прекратил и лиценза на фирма „ДИС Транс“ ЕООД.

През август 2020 година са се сменили собствениците на гаража, като ги предупредили и им дали двумесечен срок да изкарат МПС-тата и останалото имущество от гаража. В началото на месец октомври 2020 година ищецът отишъл в гр. Вайле във връзка с изкарването на камиони от гаража. Като представител на ищцовото дружество на 04.10.2020 година отишла и сестрата на К. - Н.К.. Последната провела разговор с новите собственици и се договорила техният влекач Рено Магнум, с peг. № ****** да остане на съхранение в гаража до края на годината. На 07.10.2020 година от гаража била извършена кражба на регистрационни табели от няколко МПС-та, част които собственост на ответното дружество, както и на Рено Магнум, с peг. № ******. За кражбата била уведомена полицията на район Югоизточен Ютланд. На ответника като собственик ми било изпратено писмо, с което го уведомяват, че кражбата е регистрирана. След получаване на писмото от полицията в Кралство Дания направил превод на всички документи и уведомил сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Сливен и ГДНП-МВР-София. На 29.10.2020 година закупил транзитни номера на собствените си МПС-та и предприели нужните действия, като извели влекачите от гаража. МПС- Рено Магнум, с peг. № ****** останало там, съгласно договорката между К. и настоящия собственик.

От тогава ищцовото дружество не предприело никакви мерки за изкарване на транзитни номера за да транспортира влекача до Р България за нова регистрация на МПС-то, а оставило същото в гаража. От началото на 2021 година собственика на гаража и управителя на ответното дружество лично многократно са търсили К. за да предприеме мерки за извеждане на МПС-то и освобождаване на гаража, както и да се разпореди със собствеността си. Собственикът на гаража не им разрешавал те да изведат МПС-то тъй като не са собственици и нямали право да се разпореждат с чуждо имущество. Освен това той имал лична договорка със сестрата на К. относно съхранението на влекача. Такива действия от страна на ищцовото дружество не се предприели и собственикът на гаража сам извел МПС-то извън същия. В началото на месец юни 2021 г. по молба на собственика на гаража, управителя на ответното дружество изпратил писмо до управителя на ищцовото дружество, 3 с което го уведомили, че фирмата собственик на гаража му предоставя електронен адрес и телефон за контакт, за да се свържи с тях, както и това, че предаването на МПС-тата ще бъде само на собственика им, но не и на трето лице. Писмото било изпратено на адреса на седалището на фирмата в гр. *****, но същото било върнато като не потърсено, като било отбелязано и това, че посоченият телефон е грешен, а в същото време ищцовото дружество в исковата молба посочвали същия телефон ********** за връзка.

Независимо от това, че фиктивния договор за наем вече бил прекратен устно още през месец август 2019 година, ищцовото дружество им изпратило уведомление за прекратяване на същия с покана за плащане на наемна цена. Освен това до настоящия момент на управителя на ответното дружество не й е представено пълномощно, че К. е имала представителната власт да подписва договори от името на управителя на фирмата ищец, поради което се оспорва и действителността на сключения на 15.04.2019 година договор за наем, тъй като същият не бил подписан от управителя на фирмата, а подписан от лице без пълномощно и без представителна власт.

Излага се, че съгласно устната им договорка за използването на влекач Рено Магнум, с peг. № ****** са изплатили всички задължения по същия, т.е. заплатили са дължащата сума за времето от месец април 2019 година до м. юли 2019 година вкл., когато са извършвани превози от фирмата.

Никъде в сключения фиктивен договор не фигурирала клауза, която да ги задължава да върнат наетото от фирмата ни МПС в Р България, нямало и такава устна договорка. Освен това въпросното МПС при подписване на договора не е получено от фирмата му в Р България, а същото се намирало в Кралство Дания и било на съхранение в нает под наем гараж от ответното дружество в гр. Вайле много преди това. Излага се, че не ставало ясно как ищцовото дружество е изчислило претендираната сума в размер на 10 000 лева, че именно такива са реалните разходи за транспортиране на въпросното МПС от Кралство Дания до Р България. Във връзка с изложеното по-горе ставало видно, че ответното дружество нямало никакви задължения за връщане на посоченото МПС. Освен това фирмата-ищец следвало да си изкара транзитни номера след извършената кражба на регистрационните табели на МПС-то и да вземе мерки за извеждането му от гаража и транспортирането му до Р България за нова регистрация.

По отношение на предявеният иск за неполучена наемна цена за МПС - Рено Магнум, с per. № ***** в размер на 16 800.00 лева, а именно: 23 месечни вноски в размер по 700.00 лв. без ДДС, считат същият за частично основателен и излагат становище, че с управителя на ищцовото дружество устно са се договорили да ползват Рено Магнум, с peг. № ***** Договорката им била да му заплащат сума в размер на 700.00 лв. без ДДС само за месеца, през който ще ползват влекача, тъй като през останалото време той ще ползва наетия под наем от фирмата му гараж. За да извършва транспортна дейност с влекача, фирмата му трябвало да го впише в лиценза за международна транспортна дейност.

За тази цел трябвало да направят фиктивен формален договор за наем, който не ги обвързвал по никакъв друг начин и който можел да бъде прекратен устно по всяко време от 4 една от страните. За тази цел ищецът изготвил договор, но на датата, за която се били уговорили с г-н К., в офиса отишла неговата сестра Н.К., която му заявила, че тя ще подпише договора. Поискал от последната да му представи пълномощно, че има такава представителна власт, но същата го уверила, че има пълномощно, което не е в нея. Така на 15.04.2019 година бил сключен един фиктивен формален договор за срок от две години. С управителя на ищцовото дружество имали уговорка, през месеца през който се използва МПС-то да ги уведомява, съответно от тяхна страна да им бъде издавана фактура на базата, на която да извършат плащане.