Определение № 13418 от 21.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13418 гр. София, 21.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110103761 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени осъдителни искове от Е. Д. М. срещу Р. Г. И. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 24999 лв., представляваща неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в противоправно и незаконно лишаване от свобода при произнасяне по дело № 36/2015 г. * във връзка с искане на ищеца за изменение на мярката за неотклонение.

При служебната проверка на допустимостта на исковете съгласно чл.130 ГПК съдът намира, че предявеният иск срещу ответника Р. Г. И. е недопустим.

Съгласно чл. 132 от * при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

В исковата молба като обстоятелства, на които се основава исковата претенция, ищцовата страна е посочила действия на ответника в качеството му на съдия по конкретно съдебно производство. Тези действия, без настоящият съдебен състав да може да обсъжда тяхната законосъобразност, представляват осъществяване на съдебната власт по смисъла на чл.132 **.

Безспорно е, че описаните в исковата молба действия са служебни действия и се обхващат от хипотезата на чл.132 **. Поради това не са налице предпоставките на конституционната норма, при които ответната страна да носи гражданска отговорност за описаните в исковата молба действияобстоятелствата, посочени като основание на иска, се включват в предвидения 1 в чл.132 ** функционален имунитет на магистратите. Конституционно предвиденият имунитет, независимо от неговата форма - наказателна или гражданска неотговорност и/или неприкосновеност /Решение № 10/1992г. на Конституционния съд/ винаги представлява процесуална пречка за развитието на делото чрез неговото образуване и разглеждане.

Поради това функционалният имунитет е абсолютна процесуална пречка спрямо ответната страна да се провежда съдебно производство за реализиране на гражданска отговорност -в този смисъл константната съдебна практика на Върховния касационен съд: определение №100/05.03.2009г. по ч.гр.д.

№2308/2008 г. на ВКС-II г.о., определение №373/09.07.2009 г. по ч.гр.д.

№310/2009 г. на ВКС-I г.о., определение №307/18.06.2010 г. по ч.гр.д.

№324/2010г. на ВКС-III г.о., определение № 671/25.11.2010г. по ч.гр.д.

№598/2010г. на ВКС, определение № 146/17.03.2011 г. по ч.гр.д. №40/2011г. на ВКС-IV г.о., определение № 348/06.06.2011 г. по ч.гр.д. №433/2010 г. на ВКСIV г.о.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че предявеният иск се явява недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

В хипотезата на предявен недопустим иск, основан на ненадлежни твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде породено, в полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, тъй като претенцията е очевидно недопустима. Ето защо искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита по делото от адвокат, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Доколкото от гореизложеното се установява, че противоречащата с изискването за добросъвестност цел на ищеца е да се затрудни правоприлагащата дейност на съда чрез образуването на все поголям брой дела, тази цел не следва да бъде удовлетворявана от съда чрез генериране на още по-голям брой частни производства пред СГС във връзка с всяко гражданско дело. Задължението на съда да предприеме мерки за ограничаване злоупотребата с право обосновава отклонение от общия процесуален ред, поради което в настоящата хипотеза съдът следва да се произнесе едновременно по искането за допускане на правна помощ и по допустимостта на иска.

2

Така мотивиран, съдът

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 21145/22.01.2025 г., подадена от Е. Д. М. срещу Р. Г. И., по която е образувано гр.д. № 3761/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита по делото от адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3