Решение № 2705 от 26.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2705

Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Членове:

НЕЛИ СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ канд № 20267040600050 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „В. 2012“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в [населено място] против решение № 57/26.09.2025 година по н.а.х.д. № 433/2025 година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 841431-[рег. номер]/07.08.2025 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП (НП).

С НП, на „В. 2012“ ЕООД, на основание чл. 185 ал. 2 изр. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение на чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на Министерство на финансите във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.

Касаторът оспорва решението като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Поддържа, че не са налице три отделни нарушения, а едно доколкото се каса е за един търговски обект, с монтирани три каси и съответно с три фискални устройства. Счита, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител, с искане да се даде ход на делото и е изразено становище по същество на спора.

Ответникът по касация – началник на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното НП „В. 2012“ ЕООД е санкционирано за това, че в периода от 01.01.2025 година до 22.07.2025 година не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчни групи, според вида на продажбите в търговски обект – магазин „Green Market“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „В. 2012“ ЕООД, тъй като при извършена проверка на 22.07.2025 година в 10:31 часа и след изваден отчет от ФП на ФУ модел DATECS DP-25 с регистрационен № 4643876/21.05.2024 година, с инд. № [рег. номер] и ФП № 02960926 за периода от 01.01.2025 година до 22.07.2025 година са установени продажби на някои стоки, отчетени в данъчна група „А“ в размер на 236,19 лева за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, вместо в данъчна група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, с което задълженото лице е нарушило разпоредбите на чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е релевантните факти по спора и е изложил доводи за материалната законосъобразност на НП. Приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Касационният състав възприема изцяло установените от районния съд факти и направените въз основа на тях правни изводи. При постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление. В мотивите на решението е направено изложение на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

От цитираната разпоредба се достига до извод, че доколкото законодателят е предвидил задължение за лицата по чл. 3, всяка една продажба на стока или услуга да се регистрира по данъчни групи според вида на продажбите, то нарушаването на това задължение на всяка от касите в търговския обект води до отделно нарушение. Правилно АНО е установил три отделни нарушения, тъй като при проверката извършена на 22.07.2025 г. след изведени отчети от трите налични в обекта ФУ, за периода от 01.01.2025 г. до 22.07.2025 г. и на трите ФУ са установени продажби отчетени в данъчна група „А“ в различни размери за всяко ФУ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, вместо в данъчна група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %. Следователно за отделните продажби на тези стоки по процесните изведени отчети е осъществен самостоятелно съставът на административното нарушение. Съответно, няма пречка в рамките на една проверка да бъдат установени повече от едно нарушения, които да бъдат отразени в един протокол, като за тях да бъде съставен общ АУАН, както е в настоящия случай. Спазено е и изискването на чл. 18 ЗАНН - за всяко отделно административно нарушение да бъде наложено отделно наказание, поради което не е допуснато нарушение на закона.

Неоснователно е възражението на касатора и за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от факта, че касаторът твърди липсата на ощетяване на фиска, тъй като извършените продажби са надлежно включени и декларирани като такива с ДДС, посредством извършеното нарушение се препятства контролната дейност на приходната администрация и е невъзможно осъществяването на пълно проследяване на търговския оборот в неговата цялост. В случая, липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се за деяние на просто извършване, осъществявано през продължителен период от време, за което е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от касатора нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Напротив нарушението е типично, същото засяга публичния финансов интерес, не е еднократно (инцидентно), а има продължаващ характер, защото неправилното прилагане на данъчната ставка се е осъществявало при определени продажби в обекта за целия проверяван период от шест месеца.

Налице е съставомерно деяние, поради което районния съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е приложима в случая.

С оглед на изложеното, решението на РС следва да се остави в сила.

Затова, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/26.09.2025 година по н.а.х.д. № 433/2025 година на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: