Решение № 259 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 16.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20243100500136 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 96762/21.12.2023 г. при ВРС депозирана от „Поли Йорд“ ЕООД, ЕИК 103951317, гр. Варна против Решение № 3964/06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20233110108564 на същия съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Община Варна сумата от 1 868,98 лева, представляваща разлика между признатите от съда с Решение № 261810/01.06.2021 г. по гр. д. № 1870/2021 г. по описа на ВРС действителни разходи в размер на 1 660,19 лева с ДДС, извършени за принудително премахване на търговски обект и действително заплатените на изпълнителя „Поли Йорд“ ЕООД в размер на 4 836,53 лева с ДДС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 27.05.2022 г., до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Оспорва направените от първоинстанционния съд изводи, че разликата от заплатеното количество отпадък и признатото от съда, не е било възлагано от ищеца.

Твърди, че работата по договора е била приета без забележка от ищеца и като съответна на възложеното, за което били налице множество писмени доказателства, приобщени по делото и безспорни между страните. Твърди, че първоинстанционния съд не ги е разгледал, като вместо това е коментирал изслушаната и приета по делото съдебно – техническа експертиза и е стигнал до погрешни изводи. Сочи, че от така изслушаната експертиза, както и 1 обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че общата стойност на извършените СМР по премахване на търговския обект по средни цени към 31.07.2018 г. е в размер на 4 921 без ДДС. Твърди, че от съда не са взети предвид релевантни факти от заключението по СТЕ и предоставените конструктивни становища, протоколи и заповеди издадени от възложителя. С оглед на извършената работа съобразно с уговореното и приета без възражение от ищеца, твърди, че не е налице неоснователно обогатяване, а виновно неизпълнение по процесния договор за изработка от страна на възложителя, поради неплащане на дължимото възнаграждение, съгласно договорените цени. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски.

Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на жалбата.

Поддържа, че първоинстанционното решение е постановено въз основа на всички представени и приети по делото доказателства и съобразено със съдебната практика на ВКС. Сочи, че възраженията на възложителя са за неточно изпълнение в количествено отношение и не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставяни на изпълнителя. Сочи съдебна практика, която счита за относима. Настоява, че решението на ВРС е законосъобразно и правилно и моли за неговото потвърждаване.

В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, моли за уважаване й и за присъждането на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, в писмено становище, моли за потвърждаването на обжалваното решение и за присъждането на разноски.

Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Община Варна срещу „Поли Йорд“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата от 3176,34 лв., представляваща разликата между признатите за дължими с Решение № 261810/01.06.2021 г. по гр. д. № 1870/2020 г. на ВРС, потвърдено с Решение № 254/01.03.2022 г. по в. гр. д. № 3097/2021 г. на ВОС разходи от 1660,19 лв. с ДДС за принудително премахване на търговски обект в изпълнение на Заповед № 27/31.01.2018 г. на кмета на район „Одесос“, гр. Варна и действително заплатената на ответника 4836,53 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано предявяването на иска до окончателното заплащане на вземането.

В исковата молба се излага, че по силата на горепосочената заповед, ответникът по гр. д. № 1870/2020 г. на ВРС – „Арткрес“ ЕООД е следвало да премахне самостоятелно свой търговски обект, но тъй като го е сторил частично, Община Варна по силата на сключен между нея и „Поли Йорд“ ЕООД договор № Д16000782/13.06.2016 г., е възложила на последното дружество остатъчното му премахване. За извършеното от „Поли Йорд“ ЕООД разбиване на основа, вкл. покритие, замазка, бетонна армирана или неармирана основа и товарене, транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци, Община Варна е заплатила на „Поли Йорд“ ЕООД по банков път сумата от 4836,53 лв., изчислена съгласно упоменатите в договора цени.

2

Въпреки това, в производството по гр. д. № 1870/2020 г. на ВРС, по възражение на „Арткрес“ ЕООД е било установено, че количествените стойности на извършените СМР са били завишени, а дължимото възнаграждение, калкулирано по средни пазарни цени, възлизало на стойност, по-малка в сравнение с тази, изчислена съобразно договорните такива. По тази причина, ищецът претендира връщането на платената без основание разлика. Изтъква, че „Поли Йорд“ ЕООД е обвързано от мотивите на решението по гр. д. № 1870/2020 г. на ВРС, тъй като е било конституирано като трето лице помагач на нейната страна.

В отговора на исковата молба, ответникът изразява становище за неоснователност на претенцията, като поддържа, че е изпълнил точно възложеното му по договора, съобразно уговореното в него, а работа е била приета без възражения за неточно или некачествено изпълнение. По тази причина, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД счита за дължимо възнаграждението за работа, извършена в приетите обеми. Оспорва се ищцовото твърдение за завишаване на количествата СМР и съответните цени. Обръща се внимание, че доколкото заповедта и възложените дейности не са били ограничени само до премахването на въпросния обект, видовете извършени СМР са били изчислени въз основа на измерванията в кадастралната карта на града за целия парцел – общинска собственост, като процентно съдържание, предварително договорено между страните.

Решението на ВРС е валидно и допустимо , поради което и при преценката си за законосъобразността на акта, съдът е ограничен до доводите, развити в жалбата.

От доказателствата по делото се установява, че между Община Варна и „Поли Йорд“ ЕООД е бил сключен Договор № Д16000782ВН/13.06.2016 г. за премахване на преместваеми обекти за търговия, разположени извън одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми за разполагане, неправомерно поставени антипаркингови устройства и съоръжения, възпрепятстващи свободния достъп на гражданите, както и на незаконно поставени рекламно-информационни елементи на територията на Община Варна за периода 2016-2019 година (Договор № Д16000782ВН/13.06.2016 г.) Видно от представеното по настоящото дело надлежно заверено копие от договора, в чл. 8 от него са били уговорени твърди единични цени по видове дейност. Според т. 4 от чл. 8, за куб.м. разбита основа, вкл. покритие, замазка, бетонна армирана и неармирана основа дължимата цена е била 190,90 лв., а съгласно т. 6 за натоварването, транспортирането и разтоварването на тон строителни отпадъци до терен за рекултивация и/или фирма, притежаваща разрешение за дейности с отпадъци от РИОСВ-Варна е била определена цена от 30,16 лв.

Не е спорно също така, че е издадена Заповед № 27/31.01.2018 г. на кмета на район „Одесос“, гр. Варна, според която на „Арткрес“ ЕООД собственик на павилион за домашни потреби, разположен на позиция № 94 от схема за разполагане на преместваеми обекти на територията на районен „Одесос“ – Варна за период 2013 г. - 2015 г. съгласно НРППО, е било наредено да премахне незаконно поставения обект и да възстанови терена под него в първоначалния му вид. Доколкото последното не било сторено от „Арткрес“ ЕООД в цялост, на база Договор № Д16000782ВН/13.06.2016 г., с нарочно писмо рег. № Д16000782ВН–043 от дата 15.03.2018 г. Община Варна е възложила на „Поли Йорд“ ЕООД извършването на тази дейност съобразно 3 договорните ангажименти между възложител и изпълнител.

От приетия като доказателство в първата инстанция протокол за установяване на завършването и заплащането на натуралните видове строително и монтажни работи към 31.07.2018 г., касателно павилион № 94 по Заповед № 27/31.01.2018 г. е описано, че „Поли Йорд“ ЕООД е извършило следните дейности в посочените обеми и цени: 1. разбиване основа, вкл. покритие, замазка на армирана, неармирана основа – 9,24 м3 на стойност 1763,92 лв. без ДДС и 2. натоварване, транспортиране, разтоварване на строителни отпадъци до терен за рекултивация – 75,15 т. на стойност 2266,52 лв. без ДДС.

Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства: фактура № **********/31.07.2018 г. и платежно нареждане от 20.12.2018 г. се установява, че горепосочените суми, вкл. дължимото ДДС, са били заплатени от Община Варна на „Поли Йорд“ ЕООД.

Установява се също така, че по иск на Община Варна срещу „Арткрес“ ЕООД - третото задължено да възстанови направените от общината разходи по премахване на павилиона и възстановяване на терена, е образувано гр.д. № 1870/2021 г. по описа на ВРС с цена на иска сумата от 4836.53 лева, т.е. заплатената от общината към „Поли Йорд“ ЕООД.

В това производството, по искане на ищеца Община Варна, като трето лице помагач, е бил конституиран „Поли Йорд“ ЕООД, поради което на основание чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК установеното в мотивите на постановеното по делото Решение № 261810/01.06.2021 г., потвърдено с Решение № 254/01.03.2022 г. по в. гр. д. № 3097/2021 г. на ВОС е задължително между главната страна и подпомагащата я такава.

В мотивите на постановеното решение в това производство, въз основа на кредитирано заключение по СТЕ, съдът е приел, че по възложената задача, общо за конкретния павилион са били действително генерирани 9,80 м3 строителни отпадъци, чието тегло, изчислено по 2.5 т./м3, възлиза на 24,50 т.

Изхождайки от посочените от експерта средни пазарни цени за видовете извършени дейности в действителните им обеми, съдът е приел за дължима от „Арткрес“ ЕООД на Община Варна сумата от 1660,19 лв. с ДДС. Т.е. в това производство е прието друго в количествено отношение касателно изпълненото от „Поли Йорд“ ЕООД, а именно 50.65 тона по-малко строителни отпадъци /позиция 6 по чл. 8 от договора между настоящите спорещи страни/.

При така установеното, настоящият състав дава следното разрешение на спора от правна страна:

Безспорно установено е, че Община Варна и „Поли Йорд“ ЕООД са били страни по валидна облигационна връзка, въз основа на която ответникът, понастоящем въззивник, е изпълнил възложени му от ищеца СМР, за които последният му е заплатил сумата от 4836,53 с ДДС, изчислена съобразно описаните в протокола за установяване на завършването и заплащането на натурални видове строително и монтажни работи към 31.07.2018 г. видове дейности и обеми с оглед договорените помежду им цени.

В този смисъл, спорът в настоящото производство се свежда до определянето на действителния обем на извършените СМР и дължимата за тях цена, респективно следва ли се връщането на платената от Община Варна 4 на „Поли Йорд“ ЕООД без основание част от сумата от 4836,53 лв. с ДДС в случай на установяване, че извършеното вече плащане е било направено на база завишени количествени данни.

С оглед установителното действие на Решение № 261810/01.06.2021 г. по гр. д. № 1870/2020 г. на ВРС, потвърдено с Решение № 254/01.03.2022 г. по в. гр. д. № 3097/2021 г. на ВОС в отношенията между страните по настоящия спор на основание чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК, настоящият състав намира, че по отношение на конкретния павилион, „Поли Йорд“ ЕООД е извършило СМР, при които се били генерирани 9,80 м3 строителни отпадъци, с тегло от 24,50 т. /т.е. съобразно приетото в мотивите на решението по цитираното дело/.