Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 921 от 05.12.2013, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2035/2013
Вид
Решение № 921
Подписан
05.12.2013
В сила
27.01.2014
Състав
АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Пазарджик,05.12.2013 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№2035 по описа на съда за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба против „Стройкомерс“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Братя Миладинови“№3, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Й.Л.С. ищецът Г.Д.П. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Г. ***, твърди, че с трудов договор №14/09.04.2008г. бил назначен в ответното дружество на длъжност „шофьор на товарен камион“ като след това бил преназначаван два пъти и от 01.03.2010г. е със заплата 500 лв. , платима окончателно всеки месец, на края на месеца. Твърди, че от месец август 2012г. до 08.11.2012г. не е получавал трудовото си възнаграждение. Поискал да му бъде издаден документ за неплатените трудови възнаграждения на основание чл.128, ал.3 от КТ, но му било отказано, въпреки че работодателят е задължен. Ищецът твърди, че се възползвал от правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор в писмена форма, входирано под №43/07.11.2012г. Твърди, че разпоредбата на чл.327, ал.1,т.2 от Кт не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне на плащането на трудовото възнаграждение или обезщетение.При връчването на заповедта и след това не му били изплатени посочените в заповедта дължащи се обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ както и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на искове за заплащане на трудовото му възнаграждение и дължащите му се обезщетения, ведно с лихвите за забава.

Поддържа, че неизплатеното му трудово възнаграждение по размер и по периоди е както следва: за месец август 2012 в размер на 500 лв., за месец септември 2012г. в размер на 500 лв., за месец октомври 2012г. в размер на 500 лв. и за месец ноември в размер на 161 лв. Твърди, че му се дължи обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1,т.2 от КТ и то е в размер на 500 лв.- размера на брутното му трудово възнаграждение. Твърди, че му се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск както следва: за 2011г. за 20 работни дни в размер на 454 лв. и за 2012г. за 13 работни дни в размер на 296лв. Твърди, че на основание чл.86 от ЗЗД поради неизплащане на трудовото му възнаграждение се дължи лихва за забава както следва: за месец август 2012г., считано от 01.09.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху трудовото му възнаграждение от 500 лв. се дължи лихва в размер на 37.14 лв., за месец септември 2012г. , считано от 01.10.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху трудовото му възнаграждение от 500 лв се дължи лихва в размер на 32.90 лв., за месец октомври 2012г. считано от 01.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба върху трудовото му възнаграждение в размер на 500 лв. се дължи лихва за забава в размер на 28.53 лв. и за месец ноември 2012г., считано от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху трудовото възнаграждение в размер на 161 лв.се дължи лихва за забава в размер на 8.86 лв.. Твърди, че му се дължи, считано от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба и обезщетение за забава в размер на 27.54 лв. върху вземането му по чл.221, ал.1 от КТ. Твърди, че му се дължи в обезщетение за забава в размер на 25.01 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху обезщетението в размер на 454 лв. за неползван платен годишен отпуск за 2011г. Твърди, че му се дължи обезщетение за забава в размер на 16.30 лв., считано от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху обезщетението в размер на 296 лв. за неползва отпуск за 2012г. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 3018 лв., представляваща сбора от главниците по предявените искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и сбора от мораторните лихви по чл.86 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане за: трудови възнаграждения и мораторни лихви както следва: за месец август 2012г. трудово възнаграждение в размер на 500 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 37.14 лв. за периода от 01.09.2012г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, трудово възнаграждение за месец септември 2012г. в размер на 500 лв.,както и мораторна лихва в размер на 32.90 лв., считано от 01.10.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. в размер на 500 лв., както и мораторна лихва в размер на 28.53 лв., считано от 01.11.2012г. до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. в размер на 161 лв. както и мораторна лихва в размер на 8.86 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., съставляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ както и мораторна лихва в размер на 27.54 лв., считано от т 08.11.2012г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 454 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г в размер на 20 работни дни, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 25.01 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 296 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012г в размер на 13 работни дни, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 16.30 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ответното дружество е постъпил писмен отговор, с който се оспорват така предявените искове. Твърди се, че претендираните суми за трудови възнаграждения и за обезщетения по чл.224 и чл.221 от КТ са изплатени на ищеца. В подкрепа на доводите си ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове като на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковите претенции чрез намаляването по размер на исковете за неизплатени трудови възнаграждения и мораторни лихви върху тези суми се считат предявени както следва:трудово възнаграждение за месец август 2012г. в размер на 467.22 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 35.23 лв., трудово възнаграждение за месец септември 2012г. в размер на 467.22лв. и мораторна лихва в размер на

31.27 лв., трудово възнаграждение за месец октомври 2012г в размер на 220.60 лв. и мораторна лихва в размер на 12.83 лв., трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. в размерна 55.93 лв. и мораторна лихва в размер на 3.14 лв.

Искът по чл.221 от КТ е изменен чрез неговото увеличаване ,като същият се счита предявен за сумата от 536.40 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 30.14 лв. Искът по чл.224, ал.1 от КТ е изменен чрез неговото намаляване като се счита предявен за сумата от 279.83 лв. и мораторната лихва се счита предявена в размер на 15.72 лв. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представената по делото писмена защита.

В съдебно заседание ответното дружество1 чрез пълномощника, поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спор аса развити в представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобрази доводите на страните, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от представените от ищцовата страна писмени доказателства-трудов договор №14 от 09.04.2008г., заявление вх.№43/07.11.2012г., Заповед №151 от 08.11.2012г.,че ищецът е работил в ответното дружество по силата на валидно учредено трудово правоотношение на длъжност” шофьор на товарен автомобил“. На 07.11.2012г. ищецът е подал до управителя на ответното дружество писмено заявление, с което изразява едностранната си воля за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 08.11.2012г.поради забавяне на изплащане на трудовото му възнаграждение-за месец юли/ частично изплатено/ и изцяло неизплатено за месеците след това -до датата на подаване на заявлението. Със Заповед №151 от 08.11.2012, на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, считано от 08.11.2012г. трудовото правоотношение между страните е прекратено. Тази заповед е връчена лично срещу подпис на ищеца на 05.11.2012г. В заповедта е отразено, че на работника се изплаща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кт за 12 работни дни.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.Според вещото лице брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 596 лв.Експертизата установява, че за месец август 2012г. след приспадане на удръжките, дължимото трудово възнаграждение е в размер на 467.22 лв. като представената от работодателя разчетно платежна ведомост за този месец не е положен подпис на получил сумата. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва върху тази главница за периода от 01.09.2012г. до 27.05.2013г./ датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 35.23 лв. За месец септември 2012г. дължимото трудово възнаграждение като чиста сума за получаване/ след приспадане на удръжките/ е в размер на 467.22 лв. като в разчетно платежната ведомост липсва подпис на получил сумата.Според вещото лице обезщетението за забава върху тази главница / от 467.22 лв./ за периода от 01.10.2012г. до 27.05.2013г./ датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 31.27 лв. За месец октомври 2012г. дължимото трудово възнаграждение след приспадане на дължимите удръжки е в размер на 220.60 лв. като във ведомостта за заплати за този месец липсва подпис на получил сумата. Според вещото лице обезщетението за забава върху тази главница за периода от 01.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 12.83 лв. Вещото лице е прегледало и ведомостта за заплати за месец ноември 2012г., касаеща ищеца и е констатирало, че дължимото трудово възнаграждение като чиста сума за получаване е в размер на 55.93 лв. като във ведомостта липсва подпис на получил сумата.Според вещото лице мораторната лихва върху тази главница за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 3.14 лв.

Според вещото лице дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, формирано на база брутното трудово възнаграждение е в размер на 536.40 лв./ дължима като нетна сума/, като мораторната лихва върху тази сума за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 30.14 лв.