Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4013 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2060/2023
Вид
Определение № 4013
Подписан
23.10.2023
В сила
23.10.2023
Състав
Мила Йорданова Колева, Диана Колева Стоянова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4013 гр. Варна, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502060 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №64050/29.08.2023г. от „А 1 България” ЕАД, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Кукуш № 1 срещу разпореждане №30930/15.08.2023г., постановено по ч.гр. дело №20233110110415/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление вх.№ 60532/14.08.2023г. за издаване на заповед за изпълнение срещу К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. В.

В., бл.***, вх.*, ет.*, ап.** за следните суми: сумата в общ размер 337,73 лв.

/триста тридесет и седем лева и 73ст./, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по Договор с партиден № М6419005, сумата в общ размер 239,70 лв. /двеста тридесет и девет лева и 70ст./, представляваща лизингови вноски за предоставеното с договор за продажба на изплащане мобилно устройство, сумата в общ размер 1476,80 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и 80ст./- неустойка при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, съгласно чл.54.12 от ОУ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението14.08.2023г., сумата 422,04 лв. /четиристотин двадесет и два лева и 04ст. /мораторна лихва върху цялото вземане, както и сумата от 706,53 лв.

/седемстотин и шест лева и 53ст./, сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса от 49,53 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 657,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че фактът, че длъжникът е починал към момента на подаване на заявлението е бил неизвестен на дружеството. Счита се, че съдът е следвало да даде указания и срок на заявителя да предяви претенциите си срещу наследниците, както и да му бъде издадено съдебно 1 удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници.

В жалбата е направено искане съдът да издаде удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на длъжника.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба частна жалба вх. №64050/29.08.2023г. е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК от „А 1 България” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника К. А. К. : сумата в общ размер 337,73 лв. /триста тридесет и седем лева и 73ст./, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по Договор с партиден № М6419005, сумата в общ размер 239,70 лв. /двеста тридесет и девет лева и 70ст./, представляваща лизингови вноски за предоставеното с договор за продажба на изплащане мобилно устройство, сумата в общ размер 1476,80 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и 80ст./- неустойка при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, съгласно чл.54.12 от ОУ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението-14.08.2023г., сумата 422,04 лв. /четиристотин двадесет и два лева и 04ст. /-мораторна лихва върху цялото вземане, както и сумата от 706,53 лв. /седемстотин и шест лева и 53ст./, сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса от 49,53 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 657,00 лв.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е подадено срещу несъществуващ правен субект.

Съгласно извършената справка от НБД се установява, че длъжникът К. е починал на 23.07.2023г., преди подаване на заявлението, с дата на входиране 14.08.2023г.

Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, в това число и на заявление по реда на заповедното производство са надлежната процесуална легитимация на страните и тяхната процесуална правоспособност. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на 2 неговата правоспособност. Поради това, предявяването на иск, респективно подаване на заявление срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение.

В този случай не се касае до нередовност на исковата молба или нередовно заявление по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. Такива са и дадените задължителни указания в тълкувателно решение №1/2017гг. по тълкувателно дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Горното обуславя отхвърляне на заявлението и съдът не дължи даване на указания за посочване на наследниците на починалото лице.

Първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №30930/15.08.2023г., постановено по ч.гр. дело №20233110110415/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3