Решение № 133 от 06.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20255200900044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, представлявана от изпълнителните директори - С. А.а Г. и Т. В. М., чрез В. Т. – юрисконсулт, срещу „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК 200105900, със седалище и адрес на управление област Пазарджик, община Лесичово, с. Боримечково, ул. „Десета“ №6, представлявано от управителя П. И. Л., с ЕГН **********, за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК № 2693/ 07.11.2024г. по ч.гр.д. №20245220104633/2024г., по описа на РС- Пазарджик, за сума в общ размер от 201 595.88 лева.

В исковата молба се твърди, че след издаване на посочената заповед по реда на чл.417 от ГПК, било подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК и това обусловило правният интерес от претенция по реда на чл.422 от ГПК.

Сочи ищецът, че между страните ОББ АД – като кредитор и „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК 200105900, представлявано от управителя П. И. Л. - кредитополучател, както и Ш. А. Т., с ЕГН **********- съдлъжник, бил сключен договор за банков кредит овърдрафт № 20F-001971/14.12.2020г., COSME кредит за оборотни средства, изменен и допълнен с Анекс № 1/15.12.2022г., Анекс № 2/19.01.2023г., Анекс №3/15.02.2023г., Анекс №4/20.03.2023г., Анекс №5/25.04.2023г., Анекс № 6/19.05.2023г., Анекс №7/27.06.2023г., Анекс №8/06.12.2023г., ведно с Общи условия.

1

По силата на този договор, ищецът предоставил кредит под формата на овърдрафт в размер на 200 000 лева, а кредитът бил усвоен в пълен размер по разплащателната сметка, водена на името на дружеството кредитополучател в „ОББ“ АД. Съгласно договореното между страните в чл.2.6.1, раздел I I „Предмет и условия на договора“, главницата по договора за кредит се олихвявала с годишен лихвен процент, представляващ „променлив лихвен процент“ в размер на референтния лихвен процент на ОББ (РЛП) за периода на действие на договора плюс 1.9 пункта надбавка годишно, но не по – малко от 2.05 % годишно. Дължимите лихви се дължат и заплащат ежемесечно на 30 – то число /чл.2.9.1, Раздел I I “Предмет и условия на договора”/. С последния Анекс № 8 от 6.12.2023г. към договора за кредит, страните са се договорили, че кредитът ще се олихвява с променлив лихвен процент в размер на краткосрочен лихвен процент на ОББ (КЛП) за периода на действие на договора плюс 1.9 пункта надбавка годишно, но не по – малко от 2.05 % годишно /чл.2 от Анекс 8/.

Сочи се, че съгл. чл. 11 от приетите общи услови към договора за кредит на кредитополучателя за заплащане в срок на дължимите вноски и/или лихви по кредита той заплащал на Банката годишен лихвен процент при просрочие, който се начислявал за всеки ден на забавата до окончателното изплащане на просрочената сума.

Годишният лихвения процент за просрочие бил уговорен в чл. 2.6.2 Раздел II “ Предмет и условия на договора ”.

Ищецът е изложил съображения, че в чл.2.4 от договора за кредит били уговорени сроковете на усвояване и издължаване на сумите, като страните се били споразумели, че при подаване на молба от кредитополучателя и при положително решение на Банката, овърдрафтът може да се револвира за нов период на ползване и нов срок на издължаване, като са посочени конкретните срокове. С последващите подписани между страните анекси към договора за кредит: Анекс № 1/15.12.2022г., Анекс № 2/19.01.2023г., Анекс №3/15.02.2023г., Анекс №4/20.03.2023г., Анекс №5/25.04.2023г., Анекс № 6/19.05.2023г., Анекс №7/27.06.2023г. и Анекс №8/06.12.2023г. многократно били променяни сроковете на ползване на сумите по кредита и крайния срок на издължаването им.С последният Анекс №8/06.12.2023г. страните са договорили, че при липса на подадена молба за револвиране или при отказ на Банката да извърши револвирането, крайният срок за погасяване на кредита е 20.12.2024г.

Излагат се съображения по договора, че в случай на неизпълнение съгласно Общите условия, Банката ищец можела да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането си от кредитополучателя/съдлъжника, а съгласно чл.35.2 от общите условия към Договор за банков кредит-овърдрафт № 20F001971/14.12.2020 г. COSM E кредит за оборотни средства, неизпълнение по кредита представлявало и случай, когато кредитополучателят/съдлъжникът не погаси в срок частично или напълно която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса и комисионна по кредита.

Кредитополучателят не бил изпълнил задължението си да погаси месечни погасителни вноски по договорни лихви, съгласно чл. 2.6.1. и 2.9.1. от договора за кредит в 2 договорените срокове, на 30.05.2024г. – вноска в размер на 258.97 лв.; на 30.06.2024г. – вноска в размер на 353.06 лв. и на 30.07.2024г. – вноска в размер на 330.28 лева.

В резултат на посочения случай на неизпълнение, изразяващ се в неплащане в уговорения по договора срок на задълженията, посочени по-горе и подробно описани в уведомителни писма до длъжниците, както и в резултат и на други случаи на неизпълнение, а именно: неизпълнение по смисъла на чл.35.11 от Общите условия към Договора за кредит, изразяващи се в неплащане на задължения по други договори сключени между дружеството кредитополучател и ОББ АД- Договор за срочен банков кредит № 84 7543169122/08.06.2022г. и Договор за срочен банков кредит № 7944055-62512/28.03.2022г., както и 2 / неизпълнение по смисъла на чл.35.7 от Общите условия, изразяващо се в налагане на запор от трето лице по сметките на кредитополучателя, на основание чл.4.1.5 от Договора за банков кредит във връзка с чл.36.2 от Общите условия към него, Банката била упражнила субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, като връчила уведомления за това на длъжниците: 1.уведомление за предсрочна изискуемост с изх.№ ИД-23563-2024/22.08.2024г. до дружеството кредитополучател „Интерспед Транс“ ЕООД, като връчването било извършено чрез служител на ЧСИ Д.Д. на основание чл.47 от ГПК, след извършени няколко посещения на седалището и адреса на управление на дружеството, вписан в ТР. След като било констатирано, че няма обозначения за наличие на фирма, работно време, служители, пощенска кутия, било залепено уведомление по чл.47 от ГПК на 30.09.2024г., а след изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата, уведомлението за предсрочната изискуемост се считало за надлежно връчено от дата 15.10.2024 година, 2.уведомление за предсрочна изискуемост с изх.№ ИД-23565-2024/22.08.2024г. до съдлъжник Ш. А. Т. при което се сочи, че връчването било извършено на 27.08.2024 г. чрез служител на ЧСИ Д. Д. на майката на Ш. Т., със задължението да му го предаде.

Твърди ищецът, че кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем в системите на Банката на 16.10.2024 г. след връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост от кредитополучателя и съдлъжника. В уведомителните писма бил посочен размерът на главница и лихва по договора и ищецът предприел действия към принудително събиране на вземането си.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК до Районен съд Пазарджик и била издадена Заповед за изпълнение № 2693/ 07.11.2024г. и изпълнителен лист № 2126/07.11.2024г. по реда на чл.417 от ГПК.

На 19.11.2024 г., образувал изпълнително дело № 20248870400937 по описа на ЧСИ Д.

Д., рег. № 887 при КЧСИ, но дружеството кредитополучател и длъжник „ИНТЕРСПЕДТРАНС“ ЕООД било подало възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед, а съдлъжникът Ш. А. Т. не бил подал възражение по чл.414 от ГПК.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК 200105900 дължи на ищецът „ОББ“ 3

АД, поради неизпълнение на Договор за банков кредит- овърдрафт №20F001971/14.12.2020г.

COSME кредит за оборотни средства, изменен и допълнен с Анекс № 1/15.12.2022г., Анекс № 2/19.01.2023г., Анекс №3/15.02.2023г., Анекс №4/20.03.2023г., Анекс №5/25.04.2023г., Анекс № 6/19.05.2023г., Анекс №7/27.06.2023г., Анекс №8/06.12.2023г., ведно с Общите условия към него, следните суми: 200 000 лв. - главница по Договор за банков кредитовърдрафт № 20F-001971/14.12.2020г., 844 лв. -договорна лихва за периода 30.08.2024г.16.10.2024г. вкл., 751, 88 лв. -обезщетение за забава за периода 31.08.2024г. – 04.11.2024г. вкл. и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2024г. до окончателното изплащане.

Претендират и разноски в настоящото и в заповедното производство, както следва: 3 427,13 лева- ДТ в заповедното производство;50.00 лв. –юриск.възнагр.-заповедно производство, 3 427,13 лв. –ДТ в настоящото производство и 100 лева юрк.възнагр. за настоящото производство.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от ответника по делото „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул.”6-ти Септември“ №152, „Легис център”, ет.4, офис 4-4Б, адв.О. Д. е постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените искове, като неоснователни.

Оспорени са фактите и обстоятелствата, от които ищеца извлича спорното си право, а именно настъпването на предпоставките за наличие на предсрочна изискуемост.Не били налице двата елемента обективен - изразяващ се в забава в плащанията и субективенпредполагащ възможност и избор на кредитора „ОББ“ АД да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че съгл. чл.60, ал.2 от ЗКИ кредитът можел да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполагало изявление на кредитора, че ще счита целият кредит за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Сочи се, че съобр. чл.35.2. от ОУ към договора, кредиторът можел да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради настъпване на неизпълнение на задължение по договора, в случая при частично или непълно плащане на погасителни вноски, без обаче изобщо да е било посочено колко непогасени просрочени вноски следвало да са налице, за да има право банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова ответникът оспорва разпоредбата на чл. 4.1.5 от договора като противоречаща на добрите нрави доколкото давал а възможност на банката във всеки един момент да обяви кредита за предсрочно изискуем, а от друга страна поставяла длъжника в невъзможност да узнае при какви условия и кога банката ще направи кредита предсрочно изискуем. Посоченото в разпоредбата на чл. 4.1.5 от договора даваща право при всяко неизпълнение да бъде обявена предсрочната изискуемост е неравноправна клауза, поради 4 което и нищожна, доколкото обявяването на предсрочната изискуемост е най-крайната санкция, която по най-силен начин засяга имуществената сфера на длъжника и няма как тази санкция да можела да бъде прилагана при всяко едно, дори и незначително неизпълнение. В случая между неизпълнението от страна на длъжника кореспондиращо на правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем не било налице еднаквост и съразмерност на престациите.

Твърди се, че съгл. чл.2.4 от договора, страните са договорили, че остатъчния дълг по кредита следвало да бъде погасен в срок до 20.12.2024 година. Ответникът оспорва, че нямало погасителен план, от който да ставало ясно броят, нито размерът /формиран от главница и лихва/, на дължимите погасителни вноски, както и периода до пълното изплащане на кредита - 20.12.2024г., т.е. оспорва се как е формиран целият дълг. Сочи се, че без погасителен план, с обективирани в него падежни дати, размери на главница и лихви, брой вноски и цялостен размер на дължима сума по кредита, изобщо не обвързвал кредитополучателя -ответник.