Решение № 7061 от 12.11.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4465/2018
- Вид
- Решение № 7061
- Подписан
- 12.11.2018
- В сила
- 29.03.2021
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.3 изр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.203 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.141 ал.8 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ … гр. София , 12.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №4465 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .
Б.Ц.Б. ЕГН ********** *** иска да се осъди П. на Р.Б.и СГС да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ сумата от 60 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 41 549,58 лева имуществени вреди /41 300 лева заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство и 249,58 лева пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева парична гаранция за периода 27.11.2008 г – 27.05.2009 г / от незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната лихва от 28.07.2016 г /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното заплащане на сумите .
Ищецът твърди , че от посоченото наказателното производство се накърнило името и авторитетът му в обществото , личната чест и достойнство . Много приятели и познати се отчуждили и променили отношението си към ищеца , който станал раздразнителен и сприхав и трябвало постоянно да обяснява , че не е участвал в престъпни схеми. Промяната у ищеца довела до развод със съпругата му Л.Б.. Ограничена била възможността му да пътува в чужбина , присъствал на множество съдебни заседания и понесъл разходи за адвокатска защита и за парична гаранция .
Ответникът оспорва исковете и по основание , но с оглед характера на производството , основно по размер . Не са доказани неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между обвинението и твърдените болки и страдания . Разводът на ищеца е по взаимно съгласие и няма връзка с наказателното производство . Паричната гаранция е била в размер само на 3500 лева . Още на 20.05.2009 г на ищеца е било разрешено да пътува в чужбина /в Република Сърбия/ , а само 7 дни по-късно са отменени и паричната гаранция , и забраната за напускане пределите на РБ . Медийните публикации в по-голямата си част касаят друго лице , а не ищеца . Претендираните имуществени вреди също са прекомерни . Адвокатските възнаграждения не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото , а и не са доказани с договорите за правна помощ .
Не е доказано , че паричната гаранция е платена лично от ищеца и кога е внесена същата .
От фактическа страна съдът приема за установено следното :
Ищецът представя постановление от
27.11.2008 г по сл.дело №80/08 г на НСлС , с което е привлечен като обвиняем за длъжностно присвояване по чл.203 ал.1 НК във вр.чл.20 ал.4 НК /като помагач/ за длъжностно присвояване в особено големи размери , представляващо особено тежък случай / за сумата от
29 330 973,77 лева. Ищецът е разпитан като обвиняем и му е определена парична гаранция от 3500 лева вносима до 05.12.2008 г .
С постановление от 28.11.2008 г по същото досъдебно производство на ищеца е наложена забрана за напускане на пределите на РБ .
На 15.12.2008 г-17.12.2008 г разследването е предявено на ищеца .
С постановление от 29.12.2008 г на зам-градските прокурори на София е разрешено на ищеца за периода 29.12.2008 г – 03.01.2009 г да напусне пределите на РБ и да посети Косово .
На 08.01.2009 г е изготвено обвинително заключение .
Образувано е н.о.х.д.№485/09 г на СГС , НО , 11 състав, по което са проведени шестнадесет открити заседания /едно от отлаганията е по причина на ищеца/ . На 19.05.2009 г ищецът е поискал да му бъде разрешено до Република Сърбия и съдът му е разрешил да пътува за периода 21.05.2009 г – 26.05.2009 г .
С определение от 27.05.2009 г е отменена забраната на ищеца за напускане пределите на РБ .
С присъда №26 от 26.01.2011 г по н.о.х.д.№485/09 г на СГС , НО , 11 състав ищецът е признат за невиновен .
Присъдата е протестирана от ответника .
Образувано е в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО , 1-ви състав , по което са проведени две открити съдебни заседания .
С решение №341 от 31.10.2013 г по в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО , 1-ви състав е отменена посочената по-горе присъда на СГС и делото е върнато на съда за ново разглеждане .
Ищецът представя обвинителен акт срещу него от 17.02.2014 г.
Образувано е н.о.х.д.№780/14 г на СГС , по което са проведени осем открити съдебни заседания . С присъда №50 от 17.02.2015 г по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , ищецът е отново е признат за невиновен . Присъдата е протестирана от ответника .
Образувано е в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав , по което е проведено едно заседание . С решение №367 от 11.11.2015 г по в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав е потвърдена присъда №50 от 17.02.2015 г по н.о.х.д.№780/14 г на СГС . Решението е протестирано от ответника .
Образувано е н.д.№97/16 г ВКС , II НО по което е проведено едно заседание . С решение №49 от 28.07.2016 г по н.д.№97/16 г ВКС , II НО е потвърдил решение №367 от 11.11.2015 г по в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав .
Ищецът представя публикации /разпечатки от сайтове / относво процесното обвинение за периода 28.11.2008 г – 29.07.2016 г . Основно в статиите се коментира лицето А.Т., а споменаването на ищеца е мимоходом , освен в случаите , в които се посочва , че е оправдаван за обвиненията .
Ищецът представя решение от 21.05.2014 г по гр.дело №9860/14 г на СРС , 80-ти състав , с което е прекратен гражданския му брак с Л.Б.по взаимно съгласие публикация.
Ищецът представя договор за правна помощ от 28.11.2008 г с адв.П.Г.по процесното следствено дело и платежно нареждане за сумата от 1300 лева от 30.03.2009 г .
Ищецът представя договор за правна помощ
№736 от 20.03.2009 г относно н.о.х.д.№485/09 г на СГС . Уговорено е възнаграждение от 15 000 лева , платимо в брой в касата на дружеството . Приложена е фактура и касова бележка от 20.03.2009 г .
Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 11.06.2013 г относно в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО . Според договора са заплатени в брой 10 000 лева .
Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 16.06.2014 г относно н.о.х.д. №780/14 г на СГС , НО .
Според договора са заплатени в брой 7000 лева .
Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 30.09.2015 г относно в.н.о.х.д. №562/15 г на САС , НО .
Според договора са заплатени в брой 5000 лева .
Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 17.02.2016 г относно н.д. №97/16 г на ВКС, НО . Според договора е уговорено възнаграждение от 2500 лева като същото е платимо по банков път или в касата на адвокатското дружество . Липсват данни възнаграждението да е платено .
Ищецът представя публикации /разпечатки от сайтове/ относно свои интервюта за работата на „К.“ АД .
Според разпитания пред съда свидетел Х.В.; ищецът бил финансов директор на „К.“ АД , на свързани с него фирми , а и в момента работи за синдика на дружеството . След образуване на наказателното производство ищецът се затворил в себе си , избягвал хората , не общувал нормално . Имало идея от „Е.К.“ да се възстанови производството , но отказали да сключат ищеца поради проблеми със съда . Процесното наказателно дело се считало за „обществено значимо“ и се отразило в медиите , а ищецът се дразнел , че всеки го пита за делото .
Според разпитания пред съда свидетел Ч.С., ищецът бил един от големите ръководители в „К.“ АД и обвинен , че заедно с А.Т.и И.И.е ограбил комбината . След обвинението ищецът много се променил , затворил се в себе си и станал много раздразнителен . Развел се , защото жена му не можела вече да живее с него – станал избухлив , неконтактен и много затворен . При пътуване в чужбина ищецът бил върнат от границата , защото въобще не знаел , че има забрана да напуска РБ . Ищецът събирал пари да си плати гаранцията , а срещу него вървели клюки комбината и се подмятали ехидни неща . Ищецът изкарал много тежко автоимунно заболяване , като и преди имал здравословни проблеми
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове по чл.2 ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ за сумата от 60 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 41 549,58 лева имуществени вреди /41 300 лева заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство и 249,58 лева пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева парична гаранция за периода 27.11.2008 г – 27.05.2009 г / от незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната лихва от 28.07.2016 г /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното заплащане на сумите .
Претендираното право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ и на имуществени вреди ; причинени от незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление , за което последният е оправдан с влязла в сила присъда . Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк причинител на вредите.
Доколкото по делото е представено наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили претендираните вреди ; както и за размера на обезщетенията . Ответникът оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и незаконното обвинение . За адвокатския хонорар се твърди , че не е заплатен .
По иска за неимуществени вреди
Безспорно болки и страдания на Б. от водене на наказателно дело срещу него са настъпили и те са били следствие от наказателното производство. В този смисъл показанията на св.В. и св.С.принципно трябва – в по-голямата си част - да се кредитират . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г,
ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания ;