Решение № 916 от 22.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, ……………………2019г.

В

И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена

Петкова

ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева мл.с. Никола

Дойчев при секретар Г. Славова като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев в.гр. дело № 1001 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение № 1509/11.03.2019г. по гр.д. 19005/2018г. на ВРС, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г.Д.Д. не дължи на „Енерго-про продажби” АД, сумата от 650.52 /шестотин и петдесет 0,52/лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 22.11.2016г. до 21.11.2017г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 302, вх. 14, ап. 242, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която е издадена фактура № **********/12.12.2018 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса пред ВРС доказателствен материал. Процесуалният представител на въззивното дружество навежда твърдения, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Посочва, че между страните е налице валидно договорно правоотношение, като ответното дружество е изпълнило точно всички свои задължения. При извършената проверка от служители на „ЕРП Север“ АД на СТИ не съществувало задължение за предварително известявана на потребителя за проверката, а изгответният протокол бил подписан от двама свидетели, които не са служители на „Енерго-про продажби“ АД. Твърди се също така, че отчетеното количество ел. енергия е действително доставено и потребено от въззиваемия и е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия по отделно за всяка тарифа. В заключение се посочва, че продажбата на ел.енергия, съгласно чл. 200 от ЗЗД, купувачът е длъжен да плати цената й. Моли решението на ВРС да бъде отменено и да бъде постаноweno ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Г.Д.Д.. Посочва, че не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. СТИ не било параметризирано да отчита по четири тарифи, като не била доказана причината, в резултат на която в СТИ е била отчетена ел.енергия в регистър 1.8.3. и 1.8.4, вкл. не било доказано виновно поведение на абоната. Не било установено и от кой момент е започнало натрупване на показания в скритите регистри. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

По така предявените искове:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Г.Д.Д. срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Д.Д. не дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата в размер на 650.52 лв. за фактура № **********/12.12.2018г., начислена за периода от 22.11.2016г. до 21.11.2017г. за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление в гр. Варна, ж.к.

„Владислав Варненчик" бл. 302, вх. 14, ап. 242, с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищцата твърди, че е абонат на „Енерго-про

Продажби"АД с кл.№********** и аб.№********** с адрес на потребление гр.Варна, ж.к."Вл. Варненчик" бл.302, вх.14, ап.242. След получена по БП пратка установява, че за посоченият клиентски и абонатен номер е налице начислена консумирана ел. енергия и издадена фактура №********** от 12.12.2018г. за която се претендира плащане от енергоразпределителното дружество на сума в размер на 650.52/шестстотин и петдесет лева и 52ст. /лева за периода от 22.11.2016г. до 21.11.2017г. Счита се претенцията на ответното дружество за недължима и недоказана, нито по основание, нито по размер.

Оспорва се, че дължи претендираната сума по представената фактура за процесният период за консумация на ел. енергия в обекта, като излага подробни съображения в исковата молба. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна

„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен. Излага се, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищцата. Процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 3971 кВТч, и се дължи от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В тази връзка се сочи, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд – Варна, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че Г.Д.Д. е титуляр на партида с клиентски № ********** с адрес на потребление: гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“, бл. 302, вх. 14, ап. 242 и че процесният обект е захранван с електрическа енергия от въззивното дружество.

По делото е представен констативен протокол 21.11.2017г. от който се установява, че на адреса на потребление с аб.

№ **********, кл. №********** е осъществена дейност по демонтиране на СТИ № 1114021006936065 със следните показатели към деня на демонтирането: нощна тарифа 1.8.1 – 000344 квч, дневна тарифа – 1.8.2 – 1684 квч, тарифа 1.8.3 – 003000 квч и регистър 1.8.4 – 000971 квч, регистър 1.8.0 - 006000. Демонтираният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по метрология, като на мястото на подменения електромер е поставен нов с фабр. № 1115031700818001 с показания на всички тарифи – „0“.

В т. 5 от протокола за техническа проверка от 06.12.2018г. на БИМ – РО Русе, наименована „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Още е констатирано наличие на преминала ел.енергия по невизуализираните тарифи 1.8.3 в размер на 0003000 квч и тарифа 1.8.4 в размер на 000971.4 квч. Констатациите от метрологичната проверка се потвърждават и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Съгласно писмено становище от 10.12.2018г. , подписано от специалист „ЕК” и от началник отдел „КЕК” към въззивното дружество, е одобрено начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер на 3871 квч за периода от 22.11.2016г. до 21.11.2017г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз основа на това е изготвена фактура от 12.12.2018г. за периода 22.11.2016г. до 21.11.2017г., на стойност 650.52 лева.

По делото е приета съдебно

– техническата експертиза, изготвена от в.л. Н. Върбанов. От нея се установява, че подмененият електромер е параметризиран от производителя да отчита консумираната ел.енергия от битови абонати по две тарифи - дневна, която се записва в регистър 1.8.2 и нощна тарифа – в регистър 1.8.1. При нормална работа на измервателния уред, преминалата ел. енергия през измервателната му система, се визуализира на дисплея и се записва в съответния дневен и нощен регистър в зависимост от часовата зона, в която е отчетена енергията. Заключението пояснява, че регистър 1.8.3 и 1.8.4 не е визуализиран на дисплея и не са регистрирани при редовния месечен отчет. В този смисъл експертизата посочва, че количеството ел.енергия, натрупана в скрития регистър 1.8.3 и 1.8.4., е вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация (в тарифната схема) на СТИ.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, че абонатът Г.Д.Д. и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който Г.Д.Д. е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ към договора за продажба на ел.енергия с обект на потребление с клиентски № ********* с административен адрес: гр.

Варна, бул.“Владислав Варненчик“, бл. 302, вх. 14, ап. 242.

Спорните въпроси по делото са дали „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД има законово основание да извършва едностранна корекция, респ. налице ли е действаща нормативна уредба и приложима ли е чл. 50 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г., която е действала към момента на извършване на техническата проверка на СТИ на 21.11.2017 г.

Комисията за енергийно и водно регулиране е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр.

98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Впоследствие последните разпоредби, считано от 23.11.2018 г. също са отменени по силата на Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Понастоящем, считано от 30.04.2019г., действат изцяло нови правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. В параграф 2 от ПЗР от новите ПИКЕЕ, който урежда заварените между клиентите и енергийния доставчик възникнали отношения по корекция, е посочено, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Тоест Новите ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. се прилагат само за процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени след влизане в сила на тези правила на 30.04.2019 г.

Следователно всички процедури по преизчисляване на количество електрическа енергия, които са започнали въз основа на констативни протоколи, издадени преди 30.04.2019г., се уреждат от ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Доколкото обаче към момента на съставяне на процесния констативния протокол на 21.11.2017 г., са действали единствено чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., то съдът намира, че липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.