Решение № 217 от 07.10.2020, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

Номер 217

07.10.2020 г.

Град *****

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – *****

III-ти състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Сона В. Гарабедян

И. М. В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20203130100728 по описа за 2020 година

Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - *****, с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 1 о т Закона за закрила на детето, за настаняването на непълнолетния Б. Б. М. , ЕГН **********, за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община *****, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-ВД-024/ 31.07.2020г. на директора на ДСП Девня по отношение на детето Б. Б. М. е предприета мярка за закрила - настаняване за ползване на социална услуга - резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община *****.

Детето е родено на 30.10.2005 г. от съвместното съжителство на Т.Д.И. и Б.М.И.. Майката е починала на 30.12.2013 г. след тежко боледуване. Детето има брат и сестра - К.Б.М. и В.Б.М.. В началото на съжителството си семейството е живяло в гр. *****, където заедно са отглеждали и възпитавали децата си. След влошаване на здравословното състояние на майката са се преместили да живеят при П.Б.Т. - майка на Б.М.И.. П.Т. е оказвала подкрепа на семейството, помагала е при грижите за децата. След смъртта на майката грижите за детето Б.Т.И. били поети изцяло от П.Т.. Същата го е отглеждала в семейна среда. Бащата системно е злоупотребявал с алкохол и не е полагал грижи за децата си. Лишавал ги е от облекло, храна, отопление и нормален и здравословен начин на живот. Същият е починал на 14.01.2018 г. Така детето остава пълен сирак. С оглед на това е изготвен, който е предоставен на Кмета на община ***** за учредяване на настойнически съвет и назначаване и избор на настойник на детето Б.М.. За такъв е била избрана П.Т. баба на детето по бащина линия.

Със Заповед № ЗД/Д-В-Д-015 от 17.05.2018 г. на директора на ДСП - Девня Б. Б. М. е настанен в професионално приемно семейство. Мярката за закрила по ЗЗДт е потвърдена от РС - Девня с решение № 130/27.07.2018 г., влязло в законна сила на 13.08.2018 г. за срок от 2 години. Независимо от мярката за закрила П.Т. периодично е провеждала срещи с момчето.

Кметът на Община ***** е издал Заповед, с която е назначил П.Т. за настойник на Б.М.. На 04.09.2019 г. е подала заявление-декларация по чл.24, ал.З от ППЗЗД за желание да полага 1 грижи за внука си Б.М.. Извършеното социално проучване е довело до извод, че тя има необходимият родителски капацитет, емоционална близост с внука си и възможност да го отглежда в дома си. Със Заповед № ЗД/Д-В-Д-037 от 11.09.2019 г. на директора на ДСП Девня детето е било реинтегрирано в дома на П.Т. - баба по бащина линия. На 21.07.2020 г.

П.Т. и Л. - леля на детето по бащина линия, посетили ОЗД към ДСП - Девня и писмено заявили своето желание Б. да бъде изведен от семейството на Т. поради невъзможност да полага грижи за него и същият да бъде настанен в "Преходно жилище" с. ***, където е настанена и сестра му К. М.а.

В тази връзка и с оглед на нормалното физическо и психическо израстване и възпитание на детето, е била предприета мярка за закрила „Предоставяне на социални услуги от резидентен тип - Преходно жилище - с. *** ", до намиране на по-благоприятна мярка по смисъла на чл. 4 от Закона за закрила на детето. Непосредствените наблюдения на социалните работници от срещите с детето са, че в Преходно жилище - с. *** за него се полагат адекватни грижи и се задоволяват потребностите му. За Б. имало осигурено всичко необходимо - храна, дрехи, топъл дом и лично пространство. В емоционален аспект нуждата от емоционална привързаност също била задоволена. Момчето се чувствало добре, поддържало приятелски взаимоотношения с другите деца. Сестра му К. също била настанена в Преходно жилище - с. ***. Посочено е, че Б. е записан в ПГХРТ "Цар Симеон Велики" - гр. ***** и че детето е в добро общо здравословно състояние, не е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК.

Изразено е становище на отдел „Закрила на детето”, че настаняването на детето Б. Б. М. в Преходно жилище - с. *** е изцяло в негов интерес. Моли се съда да постанови решение в този смисъл.

В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – *****, представлявана от социален работник Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Отделно от това, с писмено становище директорът на ДСП – ***** също поддържа молбата.

Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат Валентина Стоева пледира за уважаване на разглежданата молба.

При условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето Б. Б. М. в присъствието на социален работник Жечева. Посочва, че в дома е от два месеца, като е в една стая с още едно момче. Сприятелил се с момчето, което е при него и с другите деца от дома. Възпитателите се държали добре с него и с другите деца. Храната била достатъчно и добра. Пътували до училището с автобус и се прибирали с него. Сочи, че за първи път учи в това училище, но се запознал с другите ученици и имал приятели в училището. От две години в дома била и сестра му, която била на 17 години. Контактувал с нея и споделял. Тя го изслушвала.

Сестра му също ходела на училище. Детето заявява, че не знае защо баба му не може да го гледа повече. Казала му, че е болна. Заявява, че иска да живее там, защото няма в момента къде другаде да отиде, както и че не иска да го настаняват в приемно семейство. Иска да е в дома при сестра си.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

2

От събраните по делото доказателства: заповед № № ЗД/Д-В-Д-015 от 17.05.2018 г. на директора на ДСП - Девня; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1895/03.11.2005 г., съставено от Община Варна, се установява, че непълнолетния Б. Б. М. е роден на 30.10.2005 г. от майка Т.Д.И. и баща Б.М.И.. Родителите на детето са починали, като непосредствените грижи за детето са били поети от неговата баба по бащина линия П.Б.Т.. Същата е била назначена и за попечител на детето със заповед на кмета на Община *****. При извършено проучване социалните работници са установили, че Т. не може да се справи с поведението на внука си. Същият променил поведението и отношението към близките си. Престанал да зачита авторитета на баба си, прибирал се късно, движел се с момчета с недобро поведение. Започнал да пие алкохол и се дезинтересирал от учебния процес. Проучването на ОЗД към ДСП – Девня е дало основание да се приеме, че има риск за живота и здравето на детето. Проучени били възможностите близки и роднини да поемат грижите за детето, но към настоящия момент нямало такива. С оглед на това становището на социалните работници е, че настаняването на детето в Преходно жилище с. *** е в негов най – добър интерес.

От правна страна съдът намира следното:

Подадено е искане с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т.

1 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Девня, обективирани в Заповед № ЗД/ДВ-Д-015 от 17.05.2018 г. , обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярка за закрила.

Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от установената по делото необходимост от грижи, които не могат да бъдат осигурени от родителите, тъй като същите са починали, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт.

Съобразявайки поредността по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето няма близки и роднини, които да имат желание и възможност да се грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП – ***** мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, а именно: настаняване за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община *****, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е в интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.

Ето защо молбата на ДСП - ***** се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето Б. Б. М. , ЕГН **********, за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община *****, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, на основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – *****.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________

4