Решение № 1272 от 05.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511651 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и и сл. ГПК.

С Решение № по гр.д. № 34607 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 42-ри състав е признато за установено по предявени с искова молба вх.

№ 134011/28.06.2022г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания на 18.10.2022г. , вх. рег. № 77100, акт 76, том 15, дело № 59107 от П. Г. Н. , ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН ********** срещу Столична община, Булстат 000696328, положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС , че П. Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН ********** са собственици по придобивна давност при равни дялове от по ½ ид.ч. на имот с идентификатор *** с площ от 1055кв.м., находящ се в с. Герман, район Панчарево, местност „Реката” при съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***.;

***; *** и на имот с идентификатор *** с площ от 496 кв.м., находящ се в с. Герман, община Панчарево, местност „Реката” при съседи имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***; ***., като Столична община, Булстат

000696328 е осъдена да заплати на П. Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН 1

********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2050лв., представляващи съдебни разноски

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 201033/13.07.2023г по регистъра на СРС изпратена по пощата на 11.07.2023г. от ответника по исковете – Столична община в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочило е, че не било установено по делото ищците субективния признак на намерението на владелеца да държи имота като свой, като и че това владение е било спокойно и необезпокоявано. Искът на ищците за собственост на имота на основание на договора за покупко-продажба бил отхвърлен, което означавало, че те не могат да своят имота. Дори да е имало такова своене, то било с ясното съзнание, че процесните имоти не са тяхна собственост. Не всяка фактическа власт върху имота и служене с него представлявало владение, районният съд не направил разграничение между владението и държането. Неправилно било прието от СРС, че владението придобивната давност не била прекъсвана по смисъла на чл. 116, буква „б” от ЗЗД. Отделно водените съдебни производства между страните, двете заповеди на СО от 2008г. и от 2020г., с които се отказвало отписване на имотите от книгите за общинска собственост, безспорно доказвали, че владението не било спокойно.

В хипотези, в които в съдебно дело с възражения се твърдят факти, осуетяващи възникването на претендираното от ищците право, опорочаващи правопораждащия му фактически състав, унищожаващи или погасяващи същото, то това водело до прекъсване на придобивната давност и несъвместимост на поведението на ищците с намерението да своят вещта.

Отхвърлянето на иска по чл. 108 от ЗС не водело до извод, че придобивната давност не е прекъсната. Давността се прекъсвала с предявяване на иска, независимо от постановеното по същия съдебно решение. Разпоредбата на чл.

116, буква „б” от ЗЗД сочела, че тази давност се прекъсва независимо дали по време на предявяването му са били налице процесуалните предпоставки за предявяването му. Претендирало е разноски.

Въззиваемите - ищци П. Г. Н. , ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението било правилно в обжалваната част. Посочили са, че установено било по делото, че упражнявали фактическа власт върху имота повече от 10 години като свой.

2

Твърденията на въззивника, че само държали имота не намирало опора в събраните доказателства. Събраните гласни доказателства установявали, че осъществявали владението върху имота като собственици. Разпоредбата на чл. 116, буква 4б” от ЗЗД изрично сочела, че ако предявеният иск не бъде уважен, то давността не се прекъсва, правилно било приложена тази разпоредба от СРС. Установено било, че СО не е собственик на имота, владението им не било обезпокоено, защото релевантни за същото са само действия, предприети от собственика на имота. От сключването на договора за покупко-продажба от 2005г. те владели имота като свой. Решението по дело № 880/2012г. на СГС, с което иска им срещу СО бил отхвърлен сочело, че причина за същото е непредставяне на скица към Решението на ОСЗ на праводателите им, но такава скица се намирала по нотариалното дело 378/2005г., което било приложено по делото на СГС. Претендирали са разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 134011/28.06.2022г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания на 18.10.2022г. , вх. рег. № 77100, акт 76, том 15, дело № 59107 на П. Г. Н. , ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН ********** срещу Столична община, Булстат 000696328, с която са поискали от съда на основание чл. 124 от ГПК вр. с чл.

79 от ЗС да признае за установено, че П. Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН ********** са собственици по придобивна давност при равни дялове от по ½ ид.ч. на имот с идентификатор *** с площ от 1055кв.м., находящ се в с. Герман, район Панчарево, местност „Реката” при съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***.;

***; *** и на имот с идентификатор *** с площ от 496 кв.м., находящ се в с. Герман, община Панчарево, местност „Реката” при съседи имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***; ***. навели са твърдения, че от

26.09.2005г. владеели постоянно, непрекъснато, несъмнено и явно, необезпокоявано от когото и да било двата имота, те били ниви с № 000002 и с № 000003 по КВС, двете ниви съставлявали общ имот. Собствеността върху тези имоти като един общ имот била възстановена на са наследниците на Г.И.С.-В.А. и В.К., по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 3081/01.08.2005г. на ОСЗГ3 Панчарево и те двете продали на ищците тези имоти с договор по нотариален акт № 199/26.09.2005г. От този момент ищците установили владението върху имотите. През 2002г. СО съставила акт за общинска собственост на нивата с № 000002 по КВС неправилно, с влязло в сила съдебно решение по дело № 331/2017г. на СГС иска на СО срещу ищците по чл. 108 от ЗС за този имот бил отхвърлен. Така било установено между страните че СО не е собственик на имот с идентификатор *** . С решение на СГС по дело № 880/2012г. бил отхвърлен иска на ищците срещу СО за собственост на същия имот с идентификатор *** с основание договора за покупкопродажба от 2005г. Причината за постановяване на това решение било прието от СГС, че към решението на ОСЗ не била представена скица, но това не било съобразено с приетото по делото нотариално дело по договора за продажба, в корици на което имало такава скица. Владели имота като свой повече от 10 години считано от 26.09.2005г. и до подаването на исковата молба, така го придобили по давност. Имали правен интерес от иска, защото със заповед от 2020г. СО отказала да се деактуват двата имота като такива общинска собственост, с писмо от 14.10.2019г. уведомила ищеца Н. че спира процедурата по допуснатото от главния архитект изменение на плана за регулация и плана за застрояването на двата имота до отписването на двата имота от актовите книги за общинска собственост. Решението на СГС, с което иска на СО по чл. 108 от ЗС бил отхвърлен установявало че владението им върху имота било правомерно, тоест че владеят имота спокойно.

Претендирали са разноски.

Ответникът Столична община в предоставения срок за отговор е оспорил иска. Навел е твърдения, че действително между страните били проведени съдебните производства посочени в исковата молба, както и били издадени заповедите за отписване от актовите книги на двата имота – през 2008г. и през 2020г., че имало съставен АОС през 2022г. за имота с площ от 1056 кв.м.

Имало съдебно дело и от 2007г. по предявен от СО отрицателен установителен иск срещу ищците за признаване за установено, че те не са собственици, като това дело било прекратено поради липса на правен интерес.

Съдебните дела между страните били водени в период от 2007г. до 2019г., поради което за ищците не бил изтекъл период от 10 години на владение на имотите, през който да ги придобият по давност. Давността била прекъсната, основанията за прекъсването на давността се отразявали на намерението за 4 своене. Намерението за своене било несъвместимо със съществуването на Решението на СГС, с което иска на ищците за собственост на имотите бил отхвърлен. В хипотези, в които в съдебно дело с възражения се твърдят факти, осуетяващи възникването на претендираното от ищците право, опорочаващи правопораждащия му фактически състав, унищожаващи или погасяващи същото, то това водело до прекъсване на придобивната давност и несъвместимост на поведението на ищците с намерението да своят вещта. С решението на СГС, с което иска на СО за имота *** бил отхвърлен не формирал сила на пресъдено нещо по отношение на притежание на имота от ответниците по този иск. Това решение не преклудирало основания за собственост на имота, които ищецът не е въвел по делото. Възраженията срещу решението на СГС по дело 880/2012г. не можело да се изследват в настоящото производство. Претендирало е разноски.

Прието е Решение № 3081/01.08.2005г. с отбелязване че е влязло в сила на 30.08.2005г. и скици към него, издадени от ОСЗГ-Панчарево, съгласно което на наследниците на Гюро Илиев Стоичков на основание на чл. 14, ал.1 т. 3 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имоти с № 00002 и № 20003, представляващи нива с площ от 1552 кв.м. в местност Реката, с. Герман, община Панчарево, пета категория.

Приети са скици издадени на 17.02.2022г. от АГКК, удостоверения издадени от ОСЗ Източна, съгласно които имот 02003 по предходен план е имот с идентификатор *** по ККР, площта му е 496 кв.м. и с.

Герман, местност реката, представлява нива пета категория; имот с идентификатор *** е с имот по предходен план с № 00002, площта му е 1055 кв.м., нива пета категория, границите им са тези, посочени в исковата молба, като двата имота са записани като собственост на П. Г. Н. по нотариален акт вписан с акт № 132/26.09.2005г.

Приет е нотариален акт № 199, том 2, рег. № 10065, дело № 378/2005г. на нотариус Веселина Връблянска, рег. № 268 на Нот.К, вписан в АВписвания с акт № 132/26.09.2005г., съгласно който на 26.09.2005г. В.Г.А. и В.Г.А. са продали на П. Г. Н. имоти с № 00002 и № 02003, представляващи нива с площ от 1552 кв.м. в местност Реката, с. Герман, община Панчарево, пета категория.

Прието е Решение от 18.12.2012г. по дело № 880/2012г. на СГС, с отбелязване че е влязло в сила на 06.02.2014г., с което е отменено Решение на 5

СРС от 07.07.2011г. по дело № 26/2010г. и вместо него е постановено друго, с което отхвърлен иск на П. Н. и Т. Н. срещу Столична община за признаване за установено, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание на договора за покупко-продажба върху имот с № 00002 с площ от 1056кв.м. , представляващ нива с площ от 1552 кв.м. в местност Реката, с.

Герман, община Панчарево, пета категория.

Приети са влезли в сила на 26.04.2019г. съдебни решения по дело № 331/2017г. на СГС и Решение по дело № 2739/2018г. на САС, съгласно които на 28.03.2016г. СО е предявила иск срещу П. Н. и Т. Н. по чл. 108 от ЗС за имот с идентификатор *** в с.Герман , който бил асфалтиран паркинг и собствен на СО поради трансформация на държавно имущество в общинско с влизане в сила на ЗОС от 17.09.1991г., за което на основание на чл. 2, ал.1 от ЗОС вр. с чл. 10б от ЗСПЗЗ и § 7, т. 4 от ЗМСМА за който бил съставен АОС № 1752/25.02.2002г., ответниците Н.и са оспорили исковете, твърдейки, че СО не е собственик на имота, че те са негови собственици, този иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение поради това че не е установено по делото имот към 17.09.1991г. да е бил обществен паркинг в селище, който да е бил държавна собственост и така не било доказано СО да е негов собственик, не са обсъждани възраженията на ответниците, че те са собственици на имота по договора от 2005г, евентуално – по давност.