Решение № 33 от 18.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20244001000076 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 1016/23.01.2024г. от ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, ЕИК 121130788, чрез пълномощник против Решение № 3/08.01.2024 г. по т.д. № 142/2021 г. по описа на ОС -Плевен в частта, в която са уважени предявените от ищците Й. И. И., Х. Г. И. и И. Г. И. искове за сумата от по 37 500 лв. /частични искове от искове от по 200 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - ПТП, настъпило на 14.08.2018г. в гр. Кнежа, при което е починал съпругът на първата ищца, съответно баща на втория и третия ищец Г. Х.в И., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 13.09.2018г. до окончателното му заплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, молят за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, поради липса на елементите на фактическия състав на деликта. Излагат се подробни доводи относно неправилна преценка на причиняването, респ. процента на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия наследодател на ищците, както и алтернативно относно неправилна преценка на справедливия размер на определените обезщетения за неимуществени вреди при условията на чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, са завишени и не са съобразени с 1 конкретно установените по делото отношения между ищците и техния наследодател.

Обсъждат се доказателствата във връзка с причините за ПТП и се прави извод, че вредоносният резултат е причинен от неправомерното поведение на пострадалия като водач на МПС, който е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 и ал.4 ,чл.20,чл. 37 ал. 1 и ал.3, чл. 25 ал. 1, чл. 26 вр. чл. 28 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК , насрещните по жалбата страни не са депозирали писмен отговор.

2. Въззивна жалба вх. № 2571 от 27.02.2024г. от Й. И. И., Х. Г. И. и И. Г. И. чрез пълномощника против Решение № 3/08.01.2024 г. по т.д. № 142/2021 г. по описа на ОС – Плевен, в частта, в която са отхвърлени предявените от всеки от ищците искове за разликата над присъдения размер от по 37 500 лв. до предявения размер от по 60 000 лв. / частични искове от по 200 000 лв./, или за сума от по 22 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018 г. до окончателното й заплащане, респ. в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.

Считайки решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част, претендират отмяната му и уважаване на исковете за предявените размери, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В жалбата се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на определените обезщетения за неимуществени вреди при условията на чл. 52 от ЗЗД и за неправилна преценка за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия наследодател на въззивниците. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да спре производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на НОХД № 347/2023 г. по описа на ОС Плевен, тъй като по същото е постановена осъдителна присъда за водача на товарния автомобил, който е вторият участник в ПТП, като е прието, че същият е станал причина за ПТП, респ. за смъртта на наследодателя им, тъй като се е движил с превишена скорост от 80 км./ч. т.е. над разрешената от 50 км/ч. в населеното място. Твърди се, че от страна на първоинстанционният съд е допуснато процесуално нарушение, което е допринесло за неправилното решение по делото, тъй като в състава на назначената тройна съдебнотехническа експертиза /САТЕ/ е участвало вещото лице инж. Цветков, което е участвало в състава на единичната САТЕ. Позовават се на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС и считат, че следва да се спре производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на наказателното дело. Счита се също, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия на ПТП и алтернативно, че ако има такова, то е в размер по- малък от 75 %, както е приел първоинстанционният съд.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по жалбата страна - ЗК „Лев Инс“ АД, гр.

София чрез пълномощник е депозирала отговор, в който същата се оспорва , като неоснователна. Твърди се, че по делото е установено, че вина за осъществяване на ПТП има само починалия наследодател на ищците, в качеството на водач на лек автомобил. Поддържа се, че същият е имал възможност да възприеме движещият се товарен автомобил и да не 2 предприема маневрата „обратен завой“, с която е предизвикал удара между МПС.

Поддържат се изложените във въззивната жалба на застрахователя доводи. Прави се алтернативно възражение за недължимост на лихва за забава върху обезщетенията, като се твърди, че е налице неизпълнение на задължението на ищците да представят на застрахователя банкова сметка по реда на чл. 380 от КЗ, а наред с това ищците не са представили на застрахователя изисканите им документи във връзка с воденото наказателно производство против водача на застрахования товарен автомобил и счита, че и към момента срокът по чл. 496 ал. 1 от КЗ не е започнал да тече. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната част.

ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 12126511, гр. София, в качеството на трето лице - помагач на въззивника ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София не е взел становище по жалбите.

С Определение № 82 от 25.04.2024г. жалбите са приети за редовни, като производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключване на производството по ВНОХД № 46/2024 г. по описа ВТАС.

След приключване с влязло в сила на 19.02.2025г. Решение № 2/ 07.01.2025г. по ВНОХД № 46/2024г. по описа ВТАС, с което е потвърдена Присъда № 34/20.11.2023г. по НОХД № 347/2023 г. по описа на ОС –Плевен, производството по делото е възобновено с Определение № 57 от 11.03.2025г.

В съдебно заседание по същество, Й. И. И., Х. Г. И. и И. Г. И., редовно призовани не се явяват , чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържат жалбата претендират уважаването й, оспорват жалбата на застрахователя, претендират отхвърлянето й. Претендират определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание по същество, ЗК “ Лев Инс“ АД, чрез процесуален представител, претендира уважаване на жалбата й и отхвърляне на тази на насрещната страна, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество - третото лице- помагач на ответника „Евроинс“ АД, редовно призовано не се явява и не се представлява.

- ЗД

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по искове на Й. И. И., Х.

Г. И. и И. Г. И., чрез пълномощник, против ответника ЗК“Лев Инс“АД със седалище гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати суми в размер на по на 60 000 лв. /частичен иск от по 200 000 лв./, за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие oт ПТП, причинено на 14.08.2018г. от водач на т.а. „Скания“ с рег.№ЕН 82****, при което е загинал Г. Х.в И. ЕГН ********** – техен съпруг и баща , в едно със законната лихва върху главниците от дата на ПТП до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищците твърдят, че на 14.08.2018 г. Теодор Василев Нинов, водач на т.а. „Скания“ с рег.№ЕН 82****, виновно реализирал ПТП с л.а. „Мерцедес Ц220“, с рег.№ 3

ЕН9943КМ, управляван от Г. Х.в И..За товарния автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК “Лев Инс“ АД, за която е издадена полица №BG/22/118000900291, валидна към датата на ПТП, вследствие на което загинал съпругът и бащата на ищците Г. Х.в И.. Твърдят, че всички са съкрушени от нелепата и безвременна загуба на Г., твърде рано са се разделили с обичания си съпруг и баща.В изпълнение на задължението си по чл.380 от КЗ са представили пред ответното дружество доброволна покана за заплащане на застрахователно обезщетение, като в тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответното дружество не е изплатило обезщетение по предявените от тях претенции, което обуславя правния им интерес от предявяване на претенциите си по исков ред. Претендират уважаване на исковете и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдения от ищците механизъм на ПТП, като твърди изключителна вина за произшествието на водача на лекия автомобил – „Мерцедес“ модел Ц 220 Д, с peг. № ЕН 99****, загиналия Г. И. , който нарушавайки правилата за движение по пътищата предприел маневра „обратен завой“, с което причинил произшествието и леталния си край. В условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на И. в ПТП, поради неспазване на разпоредбите на чл.5,16,20,25,26,38,39,137 а от ЗДвП , като с това си поведение пострадалият е допринесъл изключително за леталният си край.Оспорва и размера на претенциите. Оспорва наличието на връзка между ищците и загиналия в социален и личностен аспект различна от съдържанието, в която същата обичайно се възприема житейски. Счита, че претенцията за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва, като излага , че същата се дължи не от дата на ПТП, а от дата на уведомяване на застрахователя или от завеждане на застрахователната претенция. Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за лихва , считано от дата на произшествието. Претендира отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани, както и заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.372 от ГПК, респективно чл.373 от ГПК са депозирани допълнителна искова молба и отговор към нея.Ищците оспорват всички наведени от ответника възражения. Поддържат, че Х. и И. са израснали в сплотено семейство, в което родителите им били на особена почит и са били тяхна подкрепа. За миг са загубили един от най-скъпите си хора - своя обичан баща, като и двамата са съкрушени от загубата му. Й. е съкрушена от загубата. Загубила е спътника си в живота , с когото са преминали през всички изпитания на времето, създали са заедно дом, отгледали две прекрасни деца с много любов и грижа и се радвали един на друг до последния момент на Г. на този свят.

Застрахователят поддържа всички наведени възражения.

Третото лице помагач на ответника -ЗД „Евроинс“АД, гр.София, редовно призовано, в хода на производството е депозирано писмено становище, в което предявените искове не 4 се оспорват. Поддържа се, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на товарния автомобил.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открИ. пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.