Решение № 57 от 23.06.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Асеновград, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200220 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-2400317 от 04.02.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Г. И. - управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „***” ООД, редовно призован не изпраща представител В жалбата не се възразява срещу фактическите констатации в АУАН и в НП, обусловили налагането на административното наказание и не се отрича факта на нарушението. Искането касае единствено редукция на наложената санкция от 2000 лв. в законовия минимум от 1500 лв.

Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив се представлява от юрисконсулт Бойкински, който моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 16.12.2004 г. е констатирано, че при извършена проверка на 11.12.2004 г., в бургер бар, 1 находящ се в гр. Асеновград на ул.„Марица “ № 6а , стопанисван от „***“ ООД жалбоподателят в качеството му на работодател е приел на работа в проверявания обект като „касиер“ Б. И. А., без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. При проверката,проверяващите установили, че обектът е в работен режим, а Б. И. обслужвал клиенти на касата.

Проверяващите се легитимирали и провели беседа с работникът Б. А., от който се установило, че работи в обекта от три седмици като касиер, с работно време от 12.00 ч. до 20.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 350 лева на седмица, с уговорени 2 почивни дни седмично, както и почивки в рамките на работния ден. Б. А. попълнил справка по чл. 402 от КТ, в която декларирал елементите на трудовото си правоотношение, като декларирал, че последното си трудово възнаграждение е получил на 01.12.2024 г. в размер на 350 лв., както и че няма сключен трудов договор. При самата проверка на место, не бил представен трудов договор за работника Б. А.. В последствие при допълнителната проверка на 16.12.2024 г. в Д-я „ИТ“ не били представени от работодателя изисканите документи по отношение на работника Б. А., включително и изискания трудов договор. Контролните органи на базата на констатациите от проверката, приели че е налице трудово правоотношение, което е съществувало към момента на проверката, тъй като всичките му елементи са били налични още към този момент. За констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на работа на работника Б. А., без да има сключен за това писмен трудов договор, на работодателя „***“ ООД бил съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал. При предявяването на АУАН и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено.

Безспорно се установява от доказателствата, че на посочената дата Б. И. А. е престирал работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение, за което обаче е нямало сключен писмен трудов договор.

Това се установява категорично от показанията на актосъставителя К. Т., която в показанията си заявява, че Б. А. е заварен от тях как работи на касата и в този смисъл нарушението е лично и непосредствено констатирано от проверяващите инспектори. Този факт се потвърждава категорично и от писмените доказателства и конкретно от данните в Декларацията по чл. 402 ал.2 от КТ. Фактът на нарушението не се оспорва и от жалбоподателя.

АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.

При извършената служебна проверка за маловажност на нарушението и съответно за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че правилно в 2

НП административно-наказващият орган е приел, че нарушението не представлява маловажен случай. Видно от административно–наказателната отговорност, уредена в КТ законодателят е предвидил изключително високи санкции за нарушаване на правилата по глава V от КТ, свързани с правата и задълженията на работодателите по отношение на възникването на трудовото правоотношение и по начало този вид неизпълнения се третират като тежки нарушения видно от предвидените в санкционната част високи специални минимуми на глобите и имуществените санкции. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, директно е предвидено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е. по силата на закона тези нарушения са изключени от преценката за маловажност.

Изложеното от жалбоподателя искане, касаещо единствено намаляване на наложената имуществена санкция на 1500 лева, съдът намери за неоснователно.

По отношение на наложената имуществена санкция от 2000 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като размер е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението, кореспондираща с факта, че едновременно са констатирани нарушения на трудовото законодателство по отношение на две отделни лица.

В тази връзка са изложени достатъчно мотиви в НП, които съдът намира за адекватни при преценката за тежестта на нарушението, а именно, сравнително дългия период от три седмици през който работника е работил без писмен трудов договор и същият е бил лишен от възможността за отчитане на трудов и осигурителен стаж, като не са заплащани и осигурителни вноски. При това положение, съдът намира, че санкцията която е оразмерена малко над минимума, предвиден в закона, е съобразена с тежестта на нарушението и наличието на отегчаващите отговорността обстоятелства.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив. Същите следва да се определят в размер от 100 лева с оглед факта, че делото е със сравнително малка сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно заседание и след отчитане на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя.

С оглед на изложените съображения съдът намира,че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2400317 от 04.02.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на „...” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Г. И. - управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „...” ООД, ЕИК ***, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4