Решение № 98 от 13.11.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. ***, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят М. Л. М. от гр. *** е обжалвал наказателно постановление № 25-0341-000284 от 19.06.2025 година на Началник РУ в ***, РУ ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като жалбоподателят счита, че не е осъществил състава на нарушение от обективна и субективна страна поради факта, че е инвалид и като такъв има право да паркира автомобила си на място, предназначено за паркиране на хора с увреждания.

За ответника по жалбата, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 25.06.2025 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РУ на МВР - *** на 27.06.2025 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

1

На 17.05.2025 година около 17:10 часа свидетелите И. К. и П. К. – полицейски служители, констатирали, че на ул. „***“ № 38 в гр. ***, на място за паркиране на хора с увреждания, бил паркиран лек автомобил „***“ с рег. № *** на място, определено за паркиране за хора с трайни увреждания, без поставена поставена карта за паркиране за хора с трайно увреждане. След констатиране на това обстоятелство на предното стъкло на автомобила бил поставен фиш за глоба. Няколко часа след това жалбоподателят се явил в сградата на РУ на МВР – *** и възразил срещу съставения му фиш, при което полицейските служители му обяснили, че ще му бъде съставен АУАН. Видно от приложените по делото доказателства такъв бил съставен от свид. К. на 19.05.2025 година. Актът е с бл. № *** и в него К. описал горепосочените обстоятелства и квалифицирал деянието като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише възраженията си, ако има такива. Видно от така приложения по делото АУАН, жалбоподателят не е вписал възражения срещу него.

Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН..

Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което и на основание чл. 178Д от ЗДвП му е наложил наказание Глоба в размер на 200,00 лева.

По делото бяха разпитани двамата полицейски служители, констатирали нарушението – свидетелите И. К. и П. К.. Същите обясниха, че автомобилът е бил паркиран на място за хора с увреждания и че след обстоен обход на същия не бил установен стикер за паркиране на хора с трайни увреждания.

Жалбоподателят твърди, че стикерът е бил поставен в легнало положение под задното стъкло, но част от него е бил закрит с дреха, поради което не е бил видян и от полицейските служители. Това обстоятелство се установява и от снимковия материал, приложен по делото. Жалбоподателят е приложил към жалбата си Карта за паркиране на хора с трайни увреждания /л. 5 от делото/, от която е видно, че същата е пожизнена.

Приложил е и Експертно решение на ТЕЛК.

При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: В обжалваното наказателно постановление наказващият орган твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, според която паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Безспорно установено в случая е, че жалбоподателят е паркирал автомобила на инкриминираната дата точно на такова място. Видно обаче от представеното от него Експертно решение на ТЕЛК и карта за паркиране на хора с 2 трайни увреждания, същият е с трайно увреждане и му е дадено право да паркира на определените за това места.

Следователно М. е имал право да паркира управлявания от него автомобил на парко място, определено за обслужване на ППС на хора с трайни увреждания, което дава основание да се приеме, че не е осъществен от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДП. Нещо повече, следва да се отбележи, че изхождайки от текста на приложената норма, законодателят не е въвел изискване за поставяне на видно място на картата за паркиране на хора с трайни увреждания, напротив посочено е, че се забранява паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, като в конкретния случай, както се посочи, жалбоподателят е притежавал право да паркира на такива места. Поради това следва да се приеме, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността му за такова нарушение. Освен това, съгласно приложимата в случая санкционна норма на чл. 178д от ЗДвП, с глоба в размер 200 лв. се санкционира лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Следователно глобата по горепосочената норма може да се налага само на лице, което няма право да паркира на такова място, а по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е притежател на такова право.

Ето защо съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото наказващият орган следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 400,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0341-000284 от 19.06.2025 година на Началник РУ в ***, РУ ***, с което на М. Л. М., ЕГН: **********, от гр. ***, ж.к.

„***“ № ***, ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО да заплати на М. Л.

М., ЕГН: **********, от гр. ***, ж.к. „***“ № ***, *** направените него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 400,00лв. /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4