Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 20.11.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 216/2021
Вид
Решение № 165
Подписан
20.11.2023
В сила
19.12.2023
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.97, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. В., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В. в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АМП при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20211300100216 по описа за 2021 година

Исковете са с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.

Делото е образувано пред СГС по искова молба вх.№260/02.01.2020г. от В. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ** № 9, чрез Адвокатско дружество "ГП" Булстат ***, представлявано от адвокат С. Е. С.- управител против ЗК „ЛИ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”СШ”, № ***, по предявени искове с правно основание чл.

226,ал.1 КЗ/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.01.2015 г., на територията на РГ, на шосе ЛП, в размер на 99 000 лв. (деветдесет и девет хиляди лева), предявен като частичен иск от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение считано от датата на ПТП - 07.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е било образувано гр.д.№40/2020г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав.

С влязло в сила определение №950/16.01.2020г., постановено по гр.д.№40/2020г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, производството по образуваното гр.д.№40/2020г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ОС – В., за което и е образувано настоящото гр.д.№ 216/ 2021г. по описа за ОС-В..

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.01.2015 г. около 22:00 ч.в РГ, на шосе ЛП е настъпило ПТП, реализирано между управляваният от него товарен автомобил, с peг. № СА 4011 ХН, собственост на „АТЕ“ ООД и МПС, влекач, с peг. № Е 6422 ВН, с ремарке с peг. № Е 4264 ЕА, собственост на „Б“ ООД, с водач СПГ. Твърди, че вина за настъпване на ПТП е на водача СПГ на МПС влекач, с peг. № Е 6422 ВН, с ремарке с peг. № Е 4264 ЕА, който поради настъпила механична повреда на управляваното от него ППС, около 19:00ч, отбил и спрял в аварийната лента на магистралата, като заел и част от дясната лента за движение без да постави авариен триъгълник на платното, нито включил аварийните светлини на ППС и не предприел действия по изтегляне на МПС-то от магистралата. С действията си водачът СГ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.59,ал.1, чл.97, 1 ал.3, чл.97, ал.4 от ЗДвП. Ищецът посочва, че около 22:00 ч., в тъмната част на денонощието, управлявайки т.а., с peг. № СА 4011 ХН, не забелязал и не отбягнал спрелия влекач с peг.

№Е6422ВН с ремарке с peг. №Е4264 ЕА, при което настъпил удар между двете ППС.

Поддържа, че вследствие на настъпилото ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в множество разкъсно-контузни рани по главата и лицето, субарахноидален кръвоизлив, закрита черепно-мозъчна травма, пареза на ляв очен нерв, увреждане на лявото око - ограничена подвижност и двойно виждане, закрито счупване на шиен прешлен С7, пневмоторакс, нараняване на белите дробове, наранямане на коремената стена, закрито счупване на дясна бедрена кост, фрактута на десен глезен, фрактура на дясно коляно, закрито счупване на лявата подбедрици.

Посочва възстановителния процес от получените увреждания, като: След инцидента на 07.01.2015г. бил откаран по спешност в болнично заведение в гр. Серес, впоследствие препратен към гр. С., а когато състоянието му се стабилизирало, бил откаран в РБ. На 23.01.2015 г. постъпил в УМБАЛСМ“Н.И.П.“ в тежко общо състояние с поставени външни фиксатори на дясно бедро и лява подбедрица, като дясната подбедрица била с гипсова имоболизация, поставена била и шанц яка на врата. През периода 26.01.2015 г. до 27.05.2015 г. в това болнично заведение претърпял множество оперативни интервенции: На 26.01.2015 г. е извършено оперативно лечение на бедрената фрактура поставена е остеосинтеза с пирон, извършено е оперативно лечение на фрактурата на десен латерален малеол - фиксирана е с плака, извършено е оперативно лечение на медиалния малеол - репозиция и фиксация с тубуларна плака. На 06.02.2015 г. била извършена операция на ляв долен крайник - поставяне на интрамедуларен пирон. През болничния престой от 24.03.2015 г. до 27.03.2015 г. и по повод счупване на дясната подбедрица отново му е извършена оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезните материали, била приложена и терапевтична рехабилитация. Лечението продължило и в домашни условия.

Посочва, че с Решение № 146 на ЛКК - „Обща ЛКК“ е изготвена експертиза за временна нетрудоспособност, издаден му е и болничен лист № Е***, за периода от 07.05.2015 г. до 05.06.2015 г.

Твърди, че по повод увреждането на окото на 22.05.2015 г., извършил очен преглед (първичен преглед), за което му е издаден амбулаторен лист № 575/22.05.2015 г.

Поставената диагноза е: „парализа на 6 - ти нерв“. За възстановяване на това увреждане паралетчния страбизъм претърпял две оперативни интервенции на лявото око, съгласно Епикриза ИЗ № ***/27.05.2015 г., издадена от клиника „Собал Vision” - гр. С. и Епикриза с ИЗ № 46/17.06.2015 г. спазил предписания следоперативен режим. Впоследствие извършил и два контролни прегледа. От амбулаторен лист № 740/15.07.2015 г. След прегледите било установено, че лявата очна ябълка е със запазена подвижност в 8 - те посоки и лека инсуфиенция при абдукция - не преминава повече от 10 градуса навън от срединната линия.

Твърди, че в резултат на преживяното ПТП здравословното му състояние се влошило, което се отразило и на психиката му. Възстановителния период бил съпроводен от силни болки, бил обездвижен и възстановяването било продължително, което наложило да ангажира близките си да се грижат за него. Изпитвал дезориентация във време и място. По време на болничното лечение бил консултиран и от психиатър.

Посочва, че към настоящия момент имал трайни увреждания: накуцваща походка; отслабена мускулатура на десен долен крайник; нестабилност при изправен стоеж - със залитане на дясно; раздвоено виждане с дясно око; невъзможност за гледане на ляво с дясно око, множество белези по главата и тялото.

Твръди, че отговорността на виновния за ПТП водач на МПС, влекач, с peг. № Е 6422 ВН, с ремарке с peг. № Е 4264 ЕА - СПГ, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ответника „Застрахователна компания Лев Ине” АД - полица № 2

22114001345687/13.05.2014 г., валидна от 14.05.2014 г. до 13.05.2015 г. и полица № 22114002695865/03.11.2014, валидна от 14.11.2014 г до 13.11.2015 г.

Излага, че на 18.08.2016 г. с молба с вх. № 7968 е предявил пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по която същият не се е произнесъл.

Посочва, че пред СРС предявил съдебен иск за сумата от 1000 лв. - частичен иск от 200 000 лв.. Образувано било гр.д. № 85888/2017 г. по описа на СРС, 168 състав, постановеното по делото решение е обжалвано пред СГС за което било образувано в.гр.д. № 3925/2019 г., СГС, З-в състав, насрочено за 02.04.2020 г. Отправя искане за спиране на производството по настоящото дело, до приключване на спора по първия предявен частичен иск с влязъл в сила съдебен акт.

Иска се от Съда да осъди ответника да му заплати на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2015 г., на територията на РГ, на шосе ЛП, в размер на 99 000 лв. (деветдесет и девет хиляди лева), предявен като частичен иск от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение считано от датата на ПТП - 07.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Посочва банкова сметка за заплащане на претендираните вземания, а именно: IBAN: BG88SOMB91301052228001, открита при „Общинска банка“ АД, собственост на Адвокатско дружество „ГП“. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира присъждането на разноски.

С определение от 26.05.2021г., производството по гр.д.№ 216/ 2021г. на ВОС е спряно до приключване с влязъл в сила акт по в.гр.д.№3925/2019г. на СГС, определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба от 03.11.2022г. ищецът В. М. И. е поискал от съда възобновяване на производството по настоящото дело, поради приключило производство с влязъл в сила съдебен акт по в.гр.д.№3925/2019г. на СГС, във връзка с което е било спряно производството по делото. Като доказателство представя преписи от съдебните решения – Решение №1736/04.01.2019 г. на СРС, II ГО, 168 състав, по гр. дело №85888/2017г. и Решение от 13.09.2022 г. на СГС, Г.О., III-В състав, по в.гр.д. № 3925/2019 г.

С определение № 429/05.12.2022 г. производството по делото е възобновено.

По делото е постъпил писмен отговор от ЗК „ЛИ” АД, ЕИК ***, с който е оспорил иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск, като се позовава на чл.197 КЗ/отм./, че задълженията по застрахователния договор ГО се погасяват с петгодишна давност, от деня, в който е настъпило застрахователното събитие-07.01.2015г., респективно отговорността му е погасена на 07.01.2020г.

Алтернативно оспорва всички твърдения на ищеца по основанието на исковата претенция. Оспорва: механизма на ПТП и наличието на виновно поведение на застрахования при него водач ; настъпването на посочения в ИМ вредоносен резултат; причинно-следствената връзка между описания в исковата молба вредоносен резултат и настъпилото пътнотранспортно произшествие по вина на застрахования в дружество водач ; твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, както и тяхната продължителност и интензитет.

Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на ищеца. Счита, че не са налице основание за ангажиране отговорността на ЗК „ЛИ“ АД.

Навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че ПТП е 3 настъпило поради неправомерното движение на ищец. Посочва, че същият се е движил на забранено за движение място на пътното платно - в аварийна лента, с превишена и несъобразена скорост, без поставен обезопасителен колан. Поведението на ищеца е причина за настъпване на пътния инцидент, алтернативно същият е допринесъл за настъпването му в процент - 90%.

Оспорва претендирания размер, като прекомерен. Счита, че с оглед наличието на съпричиняване, на основание чл. 51 от ЗЗД, обезщетението следва да бъде съразмерно намалено.

Оспорва и акцесорния иск за присъждане на лихва и заявения начален момент, като неоснователна, по аргумент за неоснователността на главния иск.

Не представя доказателства. Прави доказателствени искания. Иска присъждането на разноски по производствто, влючително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

В.ският ОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание по чл. 226,ал.1 КЗ/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.

Съгласно действащата разпоредба към датата на пътния инцидент -07.01.2015г., а именно разпоредбата на чл. 226. (1) от КЗ/отм.,ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ у вреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Следователно, увреденият от ПТП разполага с прекия иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ срещу причинителят на вредите и неговият застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност".

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинИ. произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.