Решение № 455 от 01.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Бургас, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120108188 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на С. Й. О., ЕГН **********, от *, чрез пълномощника адвокат Д., против ОД на МВР – Бургас, с адрес: *, за присъждане на следните суми: 246 лева – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 год. до 09.07.2020 год., получен след преобразуване на положени 32 часа нощен труд в дневен с коефициент 1.143; 30 лева – сборна мораторна лихва върху главницата за периода на забава от 31.01.2020 г. до 19.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 20.12.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на служебно правоотношение между страните ищецът е полагал в полза на ответника труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като за процесния период е положил определен брой часове нощен труд, които след преизчисляването им с коефициент 1.143 представляват извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Поддържа се, че след като отчетният период е тримесечен, възнаграждението за извънреден труд е следвало да бъде заплатено до края на съответното тримесечие, от който момент ответникът е изпадал в забава.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника юрисконсулт Владимирова, която моли за отхвърляне на предявените искове. Признава се, че за процесния период по силата на служебно правоотношение между страните ищецът е полагал в полза на ответника труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график, включително през нощта. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен. Излагат се съображения, че не е налице основание за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е прието от съда направеното от 1 ищеца изменение на исковете чрез увЕ.чение на размера им, като същите се считат предявени, както следва: за сумата от 514, 12 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени от ищеца за периода 01.10.2019 г. – 09.07.2020 г. 60, 63 часа извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143, и за сумата от 135, 87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до 19.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 20.12.2022 г. до окончателното плащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред – ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за уважаването им е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) че по силата на служебно правоотношение ищецът е полагал в полза на ответника труд по график, при 12-часови работни смени, като е отработил определен брой часове нощен труд; 2) че ответникът не е изпълнил точно задължението си да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за положените от ищеца през исковия период часове нощен труд; 3) че ответникът е изпаднал в забава по отношение на главния дълг.

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период по силата на служебно правоотношение ищецът е полагал в полза на ответника труд по график, при 12-часови работни смени, включително през нощта.

Спорни по делото са правните въпроси относно приложимостта на превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 по отношение на държавните служитЕ. в МВР и за наличието на извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.

За приложимостта на превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 по отношение на държавните служитЕ. в МВР:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служитЕ. на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служитЕ. се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служитЕ. в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). Работното време на държавните служитЕ. се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служитЕ.те, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увЕ.чение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР в действащата за процесния период редакция).

През процесния период 01.10.2019 г. – 10.01.2020 г. e действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото 2 отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служитЕ. в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (отм. 10.01.2020 г.), а за периода от 10.01.2020 г. до 09.07.2020 г. – Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. (отм.

03.11.2020 г.) В тях липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., с която е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.

При липсата на действащо специално правило, което да опредЕ. методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служитЕ. в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

Възприетият подход е в съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. В действащата през процесния период редакция на ЗМВР и подзаконови нормативни актове по прилагането му не се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служитЕ. в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон замества общия (lex specialis derogat legi generali). Освен това възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в понеблагоприятно положение спрямо работниците и служитЕ.те, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време. Горните изводи на съда не се опровергават, а напротив – биват подкрепени от мотивите на постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20.

Неоснователни са доводите, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служитЕ. в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция).

Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на работното време на държавните служитЕ. в МВР, е 8 часа – това е една от двете вЕ.чини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на другата вЕ.чина съдът намира следното. За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано 3 за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.

187, ал. 3 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). От анализа на посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което е различна форма на отчитане на труда. В действащия за процесния период ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време.

Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората вЕ.чина, необходима за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното време за държавните служитЕ. в МВР, е 1, 143.

Неоснователни са и доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатен само с по 0, 25 лева, съответно 1, 00 лев на час. Н а държавните служитЕ. в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно действащите за процесния период Заповеди № 8121з-1429/23.11.2017 г. (отм. 01.02.2020 г.) и № 8121з-156/05.02.2020 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служитЕ. се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лева, съответно 1, 00 лев на час. Тази специална разпоредба съответства на действащото за процесния период общо правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служитЕ.те се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата.