Решение № 56 от 18.03.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Габрово, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото „*****“ ЕООД срещу Решение №246/11.06.2025г. по гр.д.№296/2025г. по описа на Габровски районен съд.

В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е неправилно и недопустимо, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел за правна квалификация на предявения иск разпоредбата на чл.439 ГПК. Аргументите за определяне на правната квалификация следва да се изведат от обстоятелствата и петитума на исковата молба. В нея не се сочи наличието на изпълнително дело и погасяване по давност на задължението след влизане в сила на заповедта, не се оспорва изпълнението, а погасяване по давност на самото вземане по договора за овърдрафт. Това, че ответникът се защитава с тези аргументи, не води до преквалифициране на иска, а до недопустимост на предявения иск от ищеца. В противен случай, се нарушава равенството между страните и диспозитивното начало, като основни принципи в правото. Не може съдът да тълкува волята на ищеца разширително, извън посоченото в исковата молба и по собствена инициатива да приема за разглеждане иск, който не е предявен от ищеца.

Константна била практиката на съдилищата, че при предявен иск по чл.124 ГПК от ищеца, дори и да е налице изпълнително дело, на което обаче ищецът не се е позовал, то исковото дело следва да се прекрати, а не да се преквалифицира. Искът по чл.124 ГПК бил недопустим, на първо място поради наличието на предвиден в закона специален ред за защита /иск по чл.439 ГПК/, изключващ субсидиарния иск по чл.124 ГПК и на второ поради липсата на правен интерес.

Предявяването на иск по общия ред на чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, било недопустимо 1 поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл.413, чл.414, чл.423, чл.424 и чл.439 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо за съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички присъщи на решението последици - установително действие, изпълнителна сила, непререшаемост и стабилитет. Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които са настъпили към момента на формирането й. Друга нейна съставка е непререшаемост на спора. Затова СПН е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

В настоящия иск ищецът искал установяване на недължимост на задължение, възникнало на основата на договор за кредит, което обаче вече е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ЧГД 32/2010 г. по опис на РС Габрово. Дори и да се приемело като правилна правната квалификация по чл.439 ГПК, то искът отново бил недопустим, поради изтъкване на аргументи преди приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл.439 ГПК изисква искът на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящата искова молба се разглеждала погасителната давност по отношение на самия договор за овърдрафт, което са възражения, които длъжникът може да прави преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Всъщност вземането вече било установено с влязла в сила заповед за изпълнение и основанието за претендиране на вземането не е договора за кредит, а издадения въз основа на влязлата в сила заповед - изпълнителен лист. Предвид това, че ищецът не сочел факти за давността след влизане в сила на заповедта, то иска бил недопустим. Искът по чл.439 ГПК бил недопустим и поради липса на правен интерес. И по изп. дело №144/2010г., и по изп. дело №976/2016г. по описа на ЧСИ З.С.П.В., страни са първоначалния кредитор и длъжника. „*****“ ЕООД не бил конституиран по делото и не бил предприел каквито и да е действия по изпълнение спрямо длъжника.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ищец по делото, в депозирания по делото отговор оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение, като присъди направените по делото разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното Решение №246/11.06.2025г. по гр.д.№296/2025г. по описа на Габровски районен съд е признато за установено, че ищецът не дължи на жалбоподателя ВЗЕМАНЕТО в размер на 4093,06лв. придобито от „*****" ЕООД, ЕИК*****; чрез Договор за цесия от 14.11.2016г. от „Първа инвестиционна банка" АД, по Договор за овърдрафт от 26.11.2007г. със заемател Т. С. Н., ЕГН********** и заемодател „Първа инвестиционна банка" АД, за което е образувано изп.д №976/2016г. на ЧСИ З.В. по изпълнителен лист от 13.01.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №111/14.01.2010г. по ч.гр.д.

№55/2010г. на РС Габрово; поради погасяване по давност, на основание чл.439 от ГПК. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и сумата от 863,74лв.- разноски по делото.

2

За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че ищецът е страна по Договор за кредит овърдрафт от 26.11.2007г. сключен с „Първа инвестиционна банка" АД. Нямало данни кога е настъпила изискуемостта на вземанията по този договор.

В полза на „Първа инвестиционна банка" АД бил издаден изпълнителен лист от 13.01.2010г., въз основа на Заповед за изпълнение незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №111/14.01.2010г. по ч.гр.д. №55/2010г. на Габровски районен съд.

За вземането по изпълнителния лист, по искане на „Първа инвестиционна банка" АД, било образувано изп.д №144/2010г. на ЧСИ З.В.. Същото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 26.07.2016г. След това на 09.08.2016г., въз основа същия изпълнителен лист, било образувано изп. дело №976/2016г. на ЧСИ З.В..

На 14.11.2016г. бил сключен Договор за цесия за горепосочения договор между „Първа инвестиционна банка" АД (цедент) и „*****" ООД (цесионер). С молбата за образуване на изпълнителното дело от 09.08.2016г. били посочени способите за удовлетворяване на взискателя и е възложено на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, набави документи и др., както и да определи начина на изпълнение, на основание чл.18 ЗЧСИ.

Според приетото по ТР №2/2013г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е овластил частния съдебен изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ и е посочил изпълнителните способи, поради което с даденото по-горе тълкуване се изпълнявало изискването за прекъсване на давността с дата 09.08.2016г.

От представените по делото доказателства, вкл. и приложеното изп. дело било видно, че съдебния изпълнител е изпратил запорни съобщения до НАП и КАТ, но по нито едно от тези запори не са постъпили суми, с които да се удовлетвори взискателя. ПДИ е връчена на ищеца при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на 27.09.2016г. След 09.08.2016г. няма следващото действие на принудително изпълнение и до настоящия момент са изминали повече от пет години- погасителната давност е изтекла на 9 август 2021г.

Вземането, предмет на изпълнителното производство и изпълнителен лист по Заповед за изпълнение №111/14.01.2010г. по ч.гр.д. №55/2010г. на РС Габрово, придобито от „*****" ЕООД чрез Договор за цесия от 14.11.2016г. от „Първа инвестиционна банка" АД по Договор за овърдрафт от 26.11.2007г. със заемател Т. С. Н. и заемодател „Първа инвестиционна банка" АД; за което е образувано изп.д. №976/2016г. на ЧСИ З.В., по изпълнителен лист от 13.01.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №111/14.01.2010г. по ч.гр.д.

№55/2010г. на Габровски районен съд; са погасени по давност на 9 август 2021г., поради което те са недължими.

Настоящия състав на въззивния съд намира следното :

Неоснователно е възражението, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск по чл.439 ГПК е неправилна. Действително в исковата молба не се посочва, че по процесния договор за кредит е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнително дело, но видно от изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства ищецът не е знаел, че е по договора му за кредит е издадена заповед за изпълнение и е образувано изпълнително дело, както и че вземането му е цедирано на жалбоподателя. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по приложеното копие от изпълнително дело №976/2016г. на ЧСИ Зв.Василева на ищеца не връчена лично покана за доброволно изпълнение, нито ме у било съобщено за извършената цесия. Видно от отговора на исковата молба цесията е съобщена на длъжника 3 едва с отговора. Поради изложеното съдът намира, че ищецът не е имало как да посочи номер на изпълнително дело. Наличието на образувано изпълнително дело е посочено за първи път с отговора на исковата молба от жалбоподателя.

Следва да се посочи и че правната квалификация се дава от съда след изясняване предмета на делото, което става въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, заявения петитум и изложеното в отговора на ответника.

Несъстоятелно е и възражението, че в исковата молба ищецът претендирал погасяване по давност на задължение възникнало въз основа на договора за кредит, а не въз основа на издадената заповед за изпълнение, както и че основавал претенцията си на факти настъпили преди издаване на заповедта.

Вземането и по договора за кредит и по издадената заповед за изпълнение е едно и също и то произтича от договора за кредит. Неправилно жалбоподателят ги приема за две отделни вземания.

В исковата молба изрично е посочено, че след справка при жалбоподателя ищецът е установил, че вземането към него е цедирано на ответното дружество през м.ноември 2016г., поради което претендира, че от момента на цесията до датата на предявяване на иска е изтекъл период от много повече от пет години, т.е. позовава се на нови факти възникнали след този момент, а следователно и след датата на издаване на заповедта за изпълнение.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактимческа обстановка : ищецът и „Първа инвестиционна банка" АД са страни по Договор за кредит от 26.11.2007г.

В полза на „Първа инвестиционна банка" АД е издаден изпълнителен лист от 14.01.2010г., въз основа на Заповед за изпълнение незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №111/14.01.2010г. по ч.гр.д. №55/2010г. на Габровски районен съд.

За вземането по изпълнителния лист, по искане на „Първа инвестиционна банка" АД, било образувано изп.д №144/2010г. на ЧСИ З.В.. Същото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 26.07.2016г.

В последствие на 09.08.2016г., въз основа същия изпълнителен лист от 14.01.2010г., издаден по ч.гр.д. №55/2010г. на РС Габрово било образувано изп. дело №976/2016г. на ЧСИ З.В.. Към същото е присъединен и изпълнителен лист от 13.01.2010г., изд. по ч.гр.д.