Определение № 758 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. София, 03.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно търговско дело № 20251001000494 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, вр. чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 65177/29.05.2025 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „СТРЕЙТ ЛАЙН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД,

ЕИК 205920346, против определение № 2053 от 16.05.2025г., постановено по т.д. № 1557/2024г. по описа за на Софийски градски съд, ТО, VI - 22 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№2073/2024г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 22-ри състав.

Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че в рамките на висящия спор по реда на чл.307 ТЗ по т.д. № 2073/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 22-ри състав, не подлежи на разрешаване със сила на пресъдено нещо въпрос относно възникването и съществуването на права и факти, които са от съществено значение за произнасянето по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Посочва, че двете производства се основават на различни правопораждащи предпоставки и имат различен предмет, поради което липсва връзка на преюдициалност между тях.

С оглед на изложеното, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел наличие на преюдициалност и на това основание е постановил спиране на настоящото производство по реда на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК, като иска от съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – „ГРИЙНЛАЙФ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 203511753, е депозирал в законоустановения срок писмен отговор, с който излага становище за нейната неоснователност. Поддържа, че с решението по спора, образуван по реда на чл.307 ТЗ, евентуално ще бъде изменен предварителният договор, чието обявяване за окончателен е предмет на настоящото производство. Това, според ответника, обуславя наличието на връзка на преюдициалност между двете дела и определя първото производство като обуславящо по отношение на иска по чл.19, ал. 3 ЗЗД.

Поради изложеното, ответникът иска от съда да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

1

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД от „СТРЕЙТ

ЛАЙН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД против „ГРИЙНЛАЙФ ПРОПЪРТИ“ЕООД за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко - продажба и за строителство на недвижими имоти ателие № 47, ателие № 21, ателие № 29, апартамент № 42, ателие №

57, ателие № 5, ателие № 17, ателие № 74, ателие №75, ателие № 77, всички във вход В, паркоместа № 59, № 60, № 61, № 57, № 70 и Складове № 8, № 19, № 20, № 21, № 22, находящи се в жилищна сграда „1 Хоум“, гр. София“.

При извършената преценка относно допустимостта на производството първоинстанционният съд е установил, че към настоящия момент между същите страни е налице висящ съдебен спор по предявен иск с правно основание чл.307 ТЗ, разглеждан в рамките на т.д.№2073/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 22ри състав за изменение на предварителния договор, чието обявяване за окончателен е предмет на настоящето производство.

Това обстоятелство не се оспорва от страните в производството по настоящата жалба.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране на настоящото производство до приключване на посочения спор, тъй като последният има преюдициално значение за изхода на делото.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Счита се, че е налице основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство / В този смисъл Тълкувателно решение №8/7.05.2014 по т.д.

№8/2013, ОСГТК на ВКС/.

Съобразно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/09.07.2019г., по тълк.д.№1/2017., на ВКС, ОСГТК връзката между делата, която има предвид разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора независимо дали страните са поискали това.

В казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение № 183/21.11.2018г. по т.д.№ 542/2018г. на ВКС, I т.о., и постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК - определение № 778/08.11.2010г. по ч.т.д.№ 538/2010г. на ВКС, II т.о., и определение

№60363/20.10.2021г. по ч.т.д.№ 1260/202г. на ВКС, I т.о., се приема, че с конститутивния иск по чл.307 ТЗ се цели изменение или прекратяване на валидна облигационна връзка между страните, чието изпълнение е станало непоносимо за длъжника, с оглед настъпването на обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на първоначалното й съдържание би противоречало на справедливостта и добросъвестността. Доколкото целената промяна води до ново правно положение в правоотношението между страните същата настъпва с влизане в сила на съдебното решение по такъв иск и има действие занапред - преди да са се осъществили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено.

В настоящия случай не е спорно между страните, че помежду им е налице друго

2 висящо производство - т.д.№2073/2024г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 22-ри състав, по което е предявен иск с правно основание чл.307 ТЗ за изменение на цената, дължима от купувача по предварителния договор, чието обявяване за окончателен е предмет на настоящото дело. А и този факт се установява от представените писмени доказателства от СГС с писма вх. № 30786 от

14.11.2025г. и вх.№31766 от 24.11.2025г. по описа на САС, във връзка с указания на съда по настоящето дело от 2.11.2025г. и от 19.11.2025г.

При съобразяване на цитираната съдебна практика, следва извод, че евентуалното уважаване на този иск би довело до промяна в съдържанието на предварителния договор, която следва да бъде отчетена от съда, разглеждащ иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като за да обяви договора за окончателен, съдът трябва да установи, че в него са налице всички съществени елементи на бъдещата сделка. Сред тези съществени елементи безспорно се включва и уговорената цена, дължима при прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, като нейният окончателен размер ще бъде определен с решението по иска по чл.307 ТЗ. Следователно, съдът разглеждащ иска по чл.19, ал. 3 ЗЗД ще бъде длъжен да съобрази влязлото в сила решение по посочения иск относно размера на паричното задължение на купувача, на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради което следва да се приеме, че същото има значение за правилното решаване на спора на настоящето производство, по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Предвид изложеното, възраженията в частната жалба се явяват неоснователни и не могат да обосноват твърдяната неправилност.

С оглед изложеното, поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2053 от 16.05.2025г., постановено по т.д. № 20241100901557 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав.

Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3