Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 50 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3466/2024
Вид
Определение № 50
Подписан
09.01.2025
В сила
09.01.2025
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. София, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000503466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца - „Агрорич“ ЕООД, ЕИК 203334384, чрез адв.

Т. против определение № 515 от 07.10.2024г., постановено по т.д. № 20241800900217 по описа на Окръжен съд София за 2024г., с което е прекратено производството пред него и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Ботевград.

Частният жалбоподател - „Агрорич“ ЕООД счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че правоотношенията между страните са основани на трайни търговски отношения, процесното вземане има общ произход и представлява един иск за главница в размер на 25 994,11 лева. С главния иск са обективно и кумулативно съединени искове за неустойка в размер на 4 956,77 лева и за лихва в размер на 2 991,92 лева. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да разпореди продължаване на съдопроизводствените от компетентния съд – Окръжен съд София. Не претендира разноски за частното въззивно производство.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна/ответника – „Ви-пи-груп-07“ ЕООД, ЕИК 200808763, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. И.. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение. Не претендира разноски за производството по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Видно от материалите по делото въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предмет на делото са обективно и кумулативно съединени три иска, както следва: за сумата от 25 994,11 лева, представляваща главница по няколко договора за търговска продажба, за които са издадени пет фактури, за сумата от 4 956,77 лева, представляваща мораторни неустойки върху неплатената главница и за сумата от 2 991,92 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Между страните по делото няма спор/исковата молба и отговора на исковата молба/, че ищецът и ответникът са в дългогодишни трайни търговски отношения.

Първоинстанционният съд е приел, че според твърденията в исковата молба за наличието на няколко търговски продажби, всяко едно от процесните вземания били под 25 000 лева и представлявали отделни самостоятелни кумулативно съединени искови претенции.

В трайноустановената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и на ВКС се приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или за изработка, респективно от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение представлява един иск, независимо от обстоятелството че са извършени няколко доставки, за които са издадени отделни фактури. В случая по делото е безспорно наличието на трайни търговски отношения между страните през процесния период във връзка с доставката на стоки, конкретизирани по вид и количество в пет броя фактури, които установяват договори за търговска продажба на обща стойност 25 994,11 лева. Предвид обстоятелството, че искът за главница е родово подсъден на окръжен съд, на него са подсъдни и исковете за неустойка и обезщетение за забавено изпълнение върху претендираната гравница, независимо от обстоятелството, че техният размер е под 25 000 лева.

Предвид гореизложеното обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да се отмени от въззивния съд.

Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 515 от 07.10.2024г., постановено по т.д. № 20241800900217 по описа на Окръжен съд София за 2024г.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3