Решение № 260255 от 30.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/……….….……..2020 год., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от младши съдия Чавдарова въззивно търговско дело № 817 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №

18484/04.03.2020г.

(рег. Районен съд - Варна), депозирана от Г.Г.Щ., чрез процесуалния си представител адв. П.Х. ***, срещу Решение № 557/07.02.2020г. по гражданско дело № 18382/2018г. на РС Варна, в частта, с която е уважен предявеният от „Д.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. Ж.“ № 53, против Г.Г.Щ., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение, цялото в размер на 3221,50 лева, по сключен в устна форма договор от 22.08.2017г. за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип.

Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въвежда се възражение за нищожност на договора за изработка, като се изтъква, че към момента на сключването му е било обективно невъзможно поръчаното да бъде изработено по уговорения между страните начин. В условията на евентуалност се навеждат твърдения, че одобреният от въззиника проект за изработка на надгробен паметник не е спазен. Сочи се, че паметникът е монтиран без преди това да бъде представен на въззивника и да бъде изискано неговото одобрение. Твърди се, че въззивникът е възразил за неправилното изпълнение в първия възможен момент след като е видял паметника. Изтъква се, че съдът е игнорирал представените по делото извлечения от кореспонденция по електронна поща, както и се поддържа, че не е следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д. поради неговата заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се, че въззиваемият трябва да поправи недостатъците на надгробната плоча или да бъде намалено неговото възнаграждение в размер на сумата, предмет на настоящото производство.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Д.” ЕООД чрез, адв. И.Д. ***, в който е застъпено становище за правилност на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се сочи, че са обсъдени всички приети по делото доказателства и е постановено обосновано решение.

Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебното заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адвокат П.Х., поддържа жалбата и моли да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. И.Д., оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски, за което и представя списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 18382/2018г. на ВРС е образувано по предявен от „Д.” ЕООД, срещу Г.Г.Щ., осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1291,50лв., представляваща неплатен остатък от дължимото възнаграждение в общ размер на 3221,50 лв. по неформален договор от 22.08.2017г. за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се излага, че на 22.08.2017г. между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е сключен неформален договор за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, свързани с погребението на майката на ответника. Тъй като ищецът бил изработил надгробния паметник и на починалия по-рано баща на ответника, последният отново потърсил услугите му, като изрично поискал надгробните плочи да са оформени идентично. Страните уговорили възнаграждение в размер на 3221,50 лв., от което възложителят заплатил авансово 1930 лв. при одобряване на представения му проект. Уговорената работа била довършена на 21.09.2017г., като след около месец изработващият потърсил възложителя и поискал да му бъде заплатен остатъкът от възнаграждението. Последният отказал с мотива, че не одобрява изработката, тъй като шрифтът на надписа на надгробния камък на майка му е различен от този на баща му. Ищецът предложил да демонтира плочата, но ответникът възразил.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва съществуването на валиден договор между страните с твърдяното от ищеца съдържание. Ответникът излага, че поради неизпълнение на изискването му за идентично оформление на двата паметника, веднага след доставката на надгробната плоча изрично възразил и не приел работата, като уведомил ищеца, че желае или поправка на работата, или намаление на възнаграждението със стойността на неплатения остатък. Сочи също така, че през 2018г. открил и скрит недостатък на гробовете, изразяващ се в пропадане на настилката около тях, за което уведомил изпълнителя.

С обжалваното решение претенцията на ищеца е уважена частично – за сумата от 1000 лева, като съдът е приел, че доколкото се касае за неотстраним недостатък в работата /съгласно заключението на вещото лице/, възнаграждението на изработващия следва да бъде намалено със сумата от 291,50 лв. В отхвърлителната част, касаеща последната сума, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно между страните, а и от представените в хода на исковото производство писмени доказателства – копия на поръчка, приходен касов ордер №34/22.08.2017г., кореспонденция по електронна поща, ведно с приложена оферта, се установява, че между "Д.“ ЕООД като изпълнител и Г.Г.Щ. като възложител бил сключен неформален договор за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, свързани с погребението на майката на Г.Щ..

Уговореното възнаграждение било в размер на 3221,50 лв., от което на 22.08.2017г. поръчващият заплатил 1930 лв.

Не се спори и по това, че шрифтът, с който са изписани имената на майката на въззивника върху паметника се различава от този, използван за паметника на неговия баща. От заключенето на назначената СТЕ, прието по делото и неоспорено от страните, както и от заявеното от вещото лице в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, се установява, че в проекта, предоставен за одобрение на възложителя, върху плоча с текст

„П.Г.Н.“ е използван шрифт № 3а на Times New Roman (Normal) по приложение 1 - леко наклонен на компютър с контур и пресиран. Шрифтът, който действително е използван за паметника е Times

New Roman (Normal) – по-тънък шрифт, без контур, пресиран - вариант № 2а. Според експерта практически не е било възможно на два реда /такова е било изискването на възложителя/ да се изпише името със същия шрифт и размер като на паметника на баща му, доколкото без да се пресира, шрифтът не се побира на плочата. Други недостатъци в изпълнението на работата не са установени.

Видно от приложеното по делото копие от електронна кореспонденция между „Д.” ЕООД и Г.Щ. с дата 21.05.2018г., с оглед на посочения недостатък възложителят е възразил срещу изпълнената работа, като е заявил, че желае или поправка на работата /шрифта/, или намаление на възнаграждението със стойността на неплатения остатък.

За доказване на твърденията си страните са ангажирали и свидетелски показания. При разпита си свидетелят Д.

Д., съпруг на управителя на „Д.” ЕООД - Д. Д.а, заявява, че ответникът Г.Щ. е клиент на дружеството, като първо са изработили паметник на баща му, а след това – и на майка му. Уговорката им за последния била да изглежда визуално абсолютно еднакво като на баща му – композиция и разположение на имена, на образи, да има кръстчета, свещници и т.н. Сочи, че след монтирането на паметника Щ. отправил забележки относно шрифта на имената на майка му. За посоченото отклонение от проекта излага, че се е наложило буквите малко да се стеснят за да се спази композицията на паметника, защото имената на майката на възложителя са по-дълги от тези на баща му и при използване на същия шрифт, разстоянието от двете страни на плочата щяло да е различно. Не помни дали са уведомили възложителя за това. Излага, че преди помена се е свързал с Щ., двамата се видели на гроба и тогава му изяснил каква е причината за това стесняване, като предложил да му приспадне цената за изработката и изписването на имената. Твърди, че шрифтът не може да бъде поправен на вече поставената плоча. Единственият вариант е да се залепи отгоре друга плоча, но няма кой да го направи със същите букви, със същата дебелина, в същото поле. Излага, че на възложителя е бил изпратен изготвен проект, на който трите имена са изписани едно под друго, именно поради това, че със същия шрифт не се събират, но Щ. отговорил, че държи композицията да е същата като на баща му - на два реда. Сочи, че нямат практика клиентът да види паметника преди да е монтиран на гроба. Клиентът също не е имал такова изискване и след монтажа на паметника нямал други забележки относно цялостната изработка, единствената му забележка била за шрифта на надписа на имената.

От показанията на свидетеля

Асен Антонов се установява, че познава Г.Щ. повече от 30 години, работил е за него, като дори дребни неща последният държи да бъдат направени така, както трябва или както са договорени. Излага, че по молба на Щ. направил проект за паметника на баща му, който впоследствие е бил изпълнен. Заявява, че Щ. не е правил уточнение, че иска на същото място в съседство да бъде погребана и майка му. Когато тя починала, въззивникът му се обадил да огледат мястото, за да се поръча втори паметник и тогава му казал, че това ще бъде част от обща композиция.

Обсъждали да бъде върху една обща гранитна основа с два гроба, които да са с еднакъв камък, еднакво направени, с еднакви снимки, надпис и да бъдат нещо като едно цяло от два елемента. След монтажа на паметника Щ. му се обадил, че нещо не е наред. На място свидетелят видял, че шрифтът не е еднакъв /буквите се различавали по формата и наклона си/, а обработката на снимките била като от две различни технологии /единият портрет бил много по-плътен и по-матов от другия/. Във връзка с последното излага, че технологиите са се променили в годините и сега е доста по качествен рисунъкът, който се прави и може би затова е станало така. Заявява, че по-скоро е невъзможно да бъдат абсолютно еднакви като дебелина на шрифта и компресиране буквите на паметниците, тъй като на втория паметник те са със седем повече отколкото на първия, в противен случай празните пространства в двата края ще намалеят. Твърди, че Щ. не е имал други забележки по изпълнението на цялата композиция.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c142dfa9-d8c5-49d4-938c-7d7864f8c42a