Решение № 260049 от 22.02.2021, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

№ 260049 / 22.2.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.МОНТАНА

22.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско адм. дело № 1097 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят П.Л.Е. xxx обжалва Заповед №

709/07.04.2020г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследници на И. П. М. върху шест броя имоти, в частта, в която е възстановен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Монтана, находящ се в м.Парта, землище гр.Монтана, с площ от 10 652 кв.м., трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план : 020269.

Поддържа, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон.

На първо място поддържа, че заповедта не е влязла в сила и не поражда правни последици.

Заявява, че е наследник на правоимащ ползвател, майка му Е. Е., която е придобила собствеността върху имот кад. номер 1874, по кадастралния план на вилна зона Парта, местност Палековото, целият от 696 кв.м., като е заплатила същия в размер на 33 130 лева, съгласно Оценителен протокол, изготвен от Община Монтана и има акт за собственост, НА № 95, том І, дело №182 от 1995г.

Поддържа, че в нарушение на закона този имот не е нанесен в разработените и одобрени на основание §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ със Заповед № 30/07.02.2006г. на Областен управител на Област Монтана план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м.Парта и помощен план на м.Парта. Твърди, че в помощния план на м.Парта, притежаваният от него имот е отразен с № 0.1874 и с площ от 675.5 кв.м., но е записан на името на Община Монтана, а не на името на майка му Е. Т. Е..

С оглед на погрешното записване на имота на Община

Монтана, погрешно този имот е включен в обхвата на имот с № 200.526 по ПНИ и впоследствие възстановен на наследници на И. П. М. с атакуваната от него заповед.

Жалбоподателят заявява, че административния орган не е събрал доказателства в горната насока, с което грубо е нарушил разпоредбата на чл.35 АПК, което нарушение е съществено и води до отмяна на акта в оспорваната част.

Също поддържа, че административния орган неправилно е приложил материалния закон, като се е разпоредил с имот без правно основание за това. Процесния имот кад.№ 1874 е заплатен от правоимащия ползвател Е. Е., за което е издадена квитанция към ПКО №876/26.09.1994г., въз основа на което е призната за собственик на имота.

Моли съда да постанови решение, с което отмени заповед

№ 709/07.04.2020г. в частта, в която е възстановено правото на собственост на наследници на И. П. М. върху ПИ с идентификатор *** в м.Парта, землище гр.Монтана, целият с площ от 10 652 кв.м.

Ответникът по жалбата Кмета на Община Монтана не взема становище по наведените в жалбата оплаквания.

От заинтересованите страни, редовно уведомени, не е взето становище, не се явяват в открито съдебно заседание.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и в този смисъл подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Жалбоподателят П.Л.Е. е законен наследник на Е. Т. Е., б.ж. на гр.Монтана, починала на 12.02.2019г.

Наследодателя Е. е била ползвател на земя в м.Палековото, землището на гр.Монтана, предоставена й за самозадоволяване, съгласно удостоверение №779/26.02.1982г. на основание Постановление №1 на Министерски съвет от 07.01.1981г. и решение №73 от 26.05.1981г. на ИК на ОНС гр.Михайловград.

Извършена е оценка на земята и съставен оценителен протокол по §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр. с §4а и §4б от ЗСПЗЗ, на предоставената й за ползване земя с площ от 696 кв.м., като се оценява на обща стойност от 33 130 лева. За извършената оценка ползвателя Е. е заплатил такса в размер на 166 лева, видно от квитанция към ПКО №237/18.07.1994г. и на 21.07.1994г. й е връчен оценителния протокол за оценка на земеделската земя по §4 от ЗСПЗЗ.

На 26.09.1994г. правоимащия ползвател е заплатил по сметка на Община Монтана сумата от 33 130 лева, представляваща стойността на земеделската земя, съгласно оценителния протокол. За извършеното плащане е издадена квитанция към ПКО № 876/ 26.09.1994г.

Въз основа на горните документи с нотариален акт №95, том І, дело №182/ 10.02.1995г. Е. Е. е призната за собственик на недвижимия имот, придобит на основание §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр . с §4б от ЗСПЗЗ, а именно земеделски имот, представляващ имот кад.№ 1874 по кадастралния план на вилна зона Парта, в местност Палековото, целият от 696 кв.м., незастроен и цена на имота 33130 лева, внесена с квитанция №876/26.09.1994г. по сметка на Община Монтана.

При изготвянето на Плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006г. на Областния управител на Област Монтана, имот с кад. № 1874 не е заснет и координиран, поради което неговата площ е включена в общата площ на новообразуван имот с идентификатор ***, местност Парта, землище Монтана. В помощния план на местност Парта, землище гр.Монтана, процесния имот, за който наследодателката на жалбоподателя притежава акт за собственост, е отразен с №0.1874, с площ от 675.5 кв.м. и е записан на името на Община Монтана.

Със заповед №709/ 07.04.2020г. на Кмета на Община

Монтана е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. М. върху поземлени имоти, измежду които и поземлен имот с идентификатор *** в м.Парта, землище гр.Монтана, с площ от 10 652 кв.м., в който имот е включен и имот с кад.№1874 от 696 кв.м., за който наследодателката на жалбоподателя Е. Е. е призната за собственик на основание §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр . с §4б от ЗСПЗЗ.

Горното се потвърждава и от констатациите на вещото лице, което при проверка е установило, че имота съществува на място и попада в обхвата на имот №200.526 по ПНИ на местност Парта, одобрен със заповед № 30/07.02.2006г. на Областен управител.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че имот с кад.№ 1874 по кадастралния план на вилна зона Парта, м.Палековото, е идентичен с имот №0.1874 по помощния план на местността Парта, одобрен със заповед №30/ 07.02.2006г. При налагането на двата плана – кадастралния и помощния план, се установява, че границите на имот кад.№ 1874 напълно съвпадат.Разликата в площта на имота между двата плана се дължи на факта, че при изготвянето на Помощния план, същия е координиран в съответствие с Националната координатна система, а при изготвянето на кадастралния план измерванията са извършени с ролетка.

Вещото лице поддържа в заключението, че относно имот кад.№ 1874 процедурата по §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е приключена, сумата по оценителния протокол на Община Монтана в размер на 33 130 лева е внесена от правоимащия ползвател Е. Е. по сметката на Община Монтана, но заплатената от нея сума за придобиване собствеността върху имота не е изплатена на бившите собственици.

Заключението на вещото лице, като неоспорено от страните, съдът приема изцяло, като предоставено обективно и компетентно.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Процедурата по признаване правото на собственост върху земеделски имоти, получени за лично ползване е сложен фактически състав, който преминава през различни етапи с издаване на различни административни актове. Започва с признаване право на ползване по реда на параграф 62 ПМС № 456/1997 г. да придобият собствеността върху имотите.

Преминава през изготвяне план на новообразуваните имоти по реда на параграф 4 к ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него чл. 28 ППЗСПЗЗ и утвърждаването му от областния управител. Прави се оценка на имота и заплащането й. Цялата процедура приключва с издаване на заповед по параграф 4 к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 а ППЗСПЗЗ. Всеки етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и след приключването му или изтичане на срока влиза в сила и придобива стабилност.

В случая на наследодателката на жалбоподателя, видно от приложеното удостоверение №779/26.02.1982г., издадено от Председателя на ИК на ОНС гр.Михайловград, е предоставено право на ползване на земеделска земя от 700 кв.м., за самозадоволяване. Съставен е Оценителен протокол по параграф 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с който е извършена оценка на земята, предоставена на ползвателката. Същият е връчен на наследодателката Е., влязъл е в сила. Стойността на земята в размер на 33 130 лева е заплатена от ползвателката по сметка на Община Монтана, на 26.09.1994г.

Вещото лице в заключението си посочва, че процедурата по възстановяване на имот с кад.№ 1874 по реда на параграф 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е приключила.

Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то тя трябва изцяло да съответства на неговото съдържание. По принцип в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.

122/1997 г.), правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Принципно е и положението, че планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С този план на всеки правоимащ по § 4а и §

4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е ред посочен по-горе. На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), който на практика е четвърти ред за закупуване, но представлява последващо преобразуване правото на ползване в право на собственост, а не първичното, описано по-горе. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. На това място за яснота е необходимо да се отбележи, че когато претендираните по земеделската реституция от бившите собственици или техните наследници земи се намират в терени (територии, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем общинска служба по земеделие, само признава правото на собственост, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.