Определение № 8447 от 15.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8447 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502633 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 17257 / 21.01.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на Д. М. М. като управител на Еднолично адвокатско дружество „ Д. М.“, град София и пълномощник на ищецд Й. С. А. срещу определение № 1428 от 13.01.2026 г., постановено от СРС, 26-ти състав по гр.д.№ 58206/2023 г. ,с което е оставено без уважение подадената от тях обща молба с вх.№ 304243/17.09.2025 г. за изменение на решение № 15903 от 22.08.2025 г. в частта относно разноските чрез присъждане на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в общ размер от 1 440 лева , равностойни на 736,26 евро и освобождаване на А. от отговорността за разноски в размер на 394,29 лева, равностойни на 201,60 евро .

В частната жалба се поддържа, че СРС не е съобразил произнасянето СЕС в т.96 от решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 относно недопускане на правна уредба, която чрез възлагане върху потребителя на част от разноските в зависимост от размера на недължимо платените суми, присъдени вследствие установяване на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер , може да го възпре да упражни предоставеното от Директива 93/13 правото на ефективен съдебен контрол върху тази клауза и че неправилно е отказал присъждането на възнаграждение по член 38 от ЗА, щом не е установено, че ищецът не е материално затруднено лице .

1

В срока по член 248,ал.2 от ГПК насрещната страна „ Стик – Кредит“ АД, град Шумен - отговаря чрез пълномощника си – адвокат Х. М., че частната жалба срещу отказа за присъждане на възнаграждение по член 38 от ЗА е неоснователна , тъй като договорът за правна защита и съдействие не може да се свърже с делото, ищецът А. не е материално затруднено лице и е осъществил злоупотреба с право, като е образувал 6 дела за оспорване на клаузи от идентични договори, а евентуално е основателна отчасти – до размер, който е по – нисък от размера, служещ за ориентир по НВАР.

Поддържа, че частната жалба срещу отказа за освобождаване на ищеца от разноски на дружеството по член 78,ал.8 от ГПК е изцяло неоснователна, тъй като посоченото решение на СЕС е неотносимо .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица с правен интерес да искат отмяна на определението по член 248,ал.3 от ГПК в неизгодните за тях части в законовия едноседмичен срок, считан от 21.01.2026 г. и изтекъл на 28.01.2026 г. Частната жалба е процесуално допустима и частично основателна.

С обжалваното определение СРС е отказал по молба по член 248,ал.1 от ГПК на ищеца А. чрез упълномощения адвокат и на едноличното адвокатско дружество, с което той има сключен договор за правна защита и съдействие, да освободи А. от отговорност към ответника за разноски, определени по съразмерност съгласно член 78,ал.3 от ГПК и член 78,ал.8 от ГПК в размер на 394,29 лева и да присъди на дружеството възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за оказана безплатна защита на основание член 38,ал.1,т.2 от ЗА в размер на 1 440 лева . Отказът в първата част е мотивиран от съображения, че разноските са разпределени с оглед изхода от насрещните искове срещу потребителя - неизряден длъжник – и позоваването на решението на СЕС не е релевантно. Отказът във втората част е мотивиран със съображението, възприемано в част от съдебната практика и от състава на СРС, че възнаграждение по член 38, ал.1,т.2 от ЗА не се присъжда, когато липсват доказателства, че страната е материално затруднено лице .

Тълкуването, дадено в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С224/19 и С-259/19 на СЕС, се отнася до случай на разпределяне на разноски при заявен от потребителя иск ( с правно основание член 55,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 146 от ЗЗП ) за връщане на платени без основание суми въз 2 основа на клаузи от договор за кредит, обявени за нищожни като неравноправни. СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски от недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни правото си,предвид разноските, до които води предявяването на иска и е решил, че правилата на член 6,параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност не допускат национална правна уредба, която предвижда възлагане на част от разноските върху потребителя при частично отхвърлен иск за възстановяване на недължимо платени суми.

В предмета на производството пред СРС е иск на потребителя А., различен от този, до който се отнася тълкуването на СЕС в решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 - за установяване на нищожност на клауза за неустойка в договор за потребителски кредит поради накърняване на добрите нрави - член 26, ал.1,пр.3 от ЗЗД , неспазване на член 19,ал.4 от ЗПК и неравноправност по член 143,ал.2,т.5 от ЗЗП и насрещни осъдителни искове на „ Стик – Кредит“ АД, град Шумен за главница, възнаградителна и мораторна лихва с обща цена от 967,58 лева. След констатация за неспазване на изискванията на член 11,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК и недействителност на договора на основание член 22 от ЗПК съдът е приел, че е настъпила последицата по член 23 от ЗПК, поради това е уважил първоначалния иск за нищожност на клаузата за неустойка и насрещните искове за : главница и мораторна лихва до общия размер от 953,56 лева. С оглед изложеното за неприложимост на тълкуването на СЕС потребителят не може да бъде освободен от отговорност за разноските за едно възнаграждение съразмерно на уважената част от насрещните искове- член 78,ал.3 във връзка с член 78,ал.8 от ГПК .

Както ответникът признава в молбата с вх.№ 254640/24.07.2025 г. , отговора на молбата по член 248,ал.1 от ГПК и в отговора на частната жалба , формално между страните са налице „ отделни правоотношения “ от няколко договора. Те може да са еднотипни договори, с еднотипни по съдържание клаузи, но ищецът не е длъжен да предявява исковете си за нищожност на клаузи ( например за неустойка за непредставено обезпечение ) от различните договори в едно производство, а съдът може, но не е длъжен да съединява дела при предпоставките по член 213 от ГПК. Ако решението по някое от делата 3 има значение за правилното разрешаване на други ( нищожността на клауза се проверява, ако не е нищожен договорът, част от който е тя ), съдът спира обусловеното на основание член 229,ал.1,т.4 от ГПК и съобразява наличието на разрешен със сила на пресъдено нещо въпрос в произнасянето по отговорността за разноски по това дело. Изброяването на образуваните между същите страни производства, без да има яснота за предметите, не е достатъчно, за да се приеме , че потребителят е извършил злоупотреба с правото на иск .

СГС намира, че в договора за правна защита и съдействие може да не е посочен номерът на делото. Извод за това дали договорът се отнася за конкретно дело се извежда от неговото тълкуване и обсъждане във връзка с пълномощното. С договора за правна защита и съдействие ( на л.77 от делото на СРС, приложен към молбата от 13.01.2025 г. ) ищецът А. е възложил на едноличното адвокатско дружество „Д. М.“ да осъществи безплатно защита чрез : изготвяне на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на платеното по липса на правно основание, в т.ч. образуване на изпълнително дело. Доколкото по делото няма удостоверени други изявления на А., изготвянето на исковата молба за нищожност на клаузата за неустойка, по която е образувано гр.д.№ 58206/2023 г. по описа на СРС и процесуалното представителство по това дело и съпътстващото го ч.гр.д.№ 3660/2025 г. по описа на СГС – с предмет обжалване на определението за препращане на делото на друг съд по липса на местна подсъдност - попадат в предмета на договора с адвокатското дружество. Нито в молбата с вх.№ 254640/ 24.07.

2025 г. (на л.145 – 153) , нито в отговора на молбата по член 248,ал.1 от ГПК с вх.№ 331789/13.10.2025 г. ( на л. 200 – 202 ) ответникът „ Стик – Кредит“ не е оспорил наличието на основанието по член 38,ал.1, т.2 от ЗА, на което адвокатската услуга е предоставена безвъзмездно – ищецът е материално затруднено лице. Настоящият състав на СГС намира, че при това положение служебната му проверка е изключена.

При материален интерес от 122,40 лева + 967,58 лева възнаграждението по член 7,ал.2,т.2 от НВАР се равнява 409 лева , а съразмерната на уважения иск и отхвърлената част от насрещния иск част е 51,19 лева .

Възнаграждението за изготвяне на частната жалба се равнява на 400 лева – член 11 от НВАР . Следователно дружеството има право да получи за 4 защитата в исковото и частното производство 451,19 лева или 541,43 лева с ДДС, равностойни на 276,83 евро. Като е отказал да уважи молбата по член 248, ал.1 от ГПК до този размер, СРС е постановил неправилен съдебен акт, който СГС отменя само в тази част и присъжда посочената сума, като оставя без уважение частната жалба срещу отказа за изменение на решението в останалата част.

Така мотивиран, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1428 от 13.01.2026 г., постановено от СРС, 26-ти състав по гр.д.№ 58206/2023 г. само в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№ 304243/17.09.2025 г. за изменение на решение № 15903 от 22.08.2025 г., относно разноските чрез присъждане на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА до общия размер на 276,83 евро с ДДС (равностойни на 541,43 лева с ДДС ), КАТО ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 15903 от 22.08.2025 г., постановено от СРС, 26ти състав по гр.д.№ 58206/2023 г. в частта относно разноските , като ОСЪЖДА „ Стик – Кредит“ АД, град Шумен да заплати на Еднолично адвокатско дружество „ Д. М.“, град София , бул. „ ********, офис 5.3. възнаграждение в размер на 276,83 евро с ДДС за защита по първоначалния и насрещните искове и по подаване на частна жалба срещу определението за изпращане на делото на друг съд по липса на местна подсъдност на основание член 38,ал.2 от ЗА .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 17257 / 21.01.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на Д. М. М. като управител на Еднолично адвокатско дружество „ Д. М.“, град София и на ищеца Й. С. А. срещу определение № 1428 от 13.01.2026 г., постановено от СРС, 26-ти състав по гр.д.№ 58206/2023 г. в останалата й част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6