Решение № 4337 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4337 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20241110156581 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ (ред. обн. ДВ, бр. 26 от 1986 г.) за осъждане на „***** 54“ ЕООД (като правоприемник на „***** и сие“ СД) да заплати на И.

Д. Т. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за периода от 19.07.2017г. до 12.06.2024г. за претърпени от И. Т. вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка от ответника като негов работодател след прекратяване на трудовото му правоотношение на 19.07.2017г.

Ищецът твърди, че считано от 16.12.2008г. встъпил в трудово правоотношение с „***** и сие“ СД, чийто правоприемник било ответното дружество „***** 54“ ЕООД, като правоотношението било прекратено, считано от 19.07.2017г. Поддържа, че предоставил трудовата си книжка на работодателя при постъпването си на работа, както и че същата не му била върната при прекратяване на трудовия му договор, във връзка с което претърпял имуществени вреди за периода от прекратяване на правоотношението до 12.06.2024г., за който период претендира процесното обезщетение. Излага подробни фактически твърдения за затрудненията, които изпитвал при постъпването на нова работа, за които поддържа да са резултат от неизпълнение на задължението на работодателя да върне трудовата му книжка при прекратяване на индивидуалния му трудов договор.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск като недопустим, поддържайки, че за ищеца не съществува правен интерес от претенцията, без да излага конкретни съображения за становището си в този смисъл. Евентуално, счита искът за неоснователен, тъй като при работодателя, чийто правоприемник е, трудови книжки на служителите не били съхранявани, а същевременно, при прекратяване на трудовия договор на ищеца същият не бил представил трудовата си книжка за оформяне, поради което оспорва същата да се намира в негово държане. Оспорва ищецът да е претърпял сочените от него вреди, както и същите да се намират в причинно- следствена връзка с поддържаното незаконно задържане на трудовата му книжка. Счита, че в случай че се дължи обезщетение, такова е дължимо единствено за периода, през който служителят е останал без работа, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване на последния. В условията на евентуалност спрямо така изложените доводи релевира възражение за погасяване на претенцията по давност.

1

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: 1/ прекратяване на процесното трудово правоотношение, считано от сочения от ищеца момент; 2/ предаване от ищеца на ответника, респ. на праводателя на последния, на трудовата му книжка при постъпване на работа съобразно твърденията в уточнителната молба на ищеца от 27.01.2025г.; 3/ незаконно задържане на трудовата книжка на работника от страна на работодателя; 4/ наличие на причинени вреди, 5/ причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.

Между страните не е спорно, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че трудовото правоотношение на ищеца с праводателя на ответника е прекратено, считано от 19.07.2017г., както и че размерът на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сочената от него в уточнението на исковата молба от 27.01.2025г. сума от 250.00 лева, в какъвто смисъл са и данните в представената с исковата молба справка от НАП за сключваните от ищеца трудови договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 350, ал. 1 КТ в редакцията й преди отмяната й, обн. ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г., приложима към процесното правоотношение с оглед датата на прекратяване на същото, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, „при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал.

3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им, работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен.

В деня на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени. Тъй като те са със срок, който е определен от закона, работникът или служителят не може да иска изпълнението им преди срока /чл. 70, ал. 2 ЗЗД/.

След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е възможно и закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря. Доколкото точното /в срок/ изпълнение на задължението за предаване е в пряка зависимост от точното /в срок/ изпълнение на задължението за вписване на данните в трудовата книжка, за да е възможно изпълнение, трудовата книжка трябва да е при работодателя в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си 2 книжка на работодателя и тя е в негово държане, задълженията на работодателя да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

При неизпълнение той изпада в забава от същия ден.

Ако работникът или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава.“ А в мотивите към т. 2 от същото тълкувателно решение е изяснено, че „при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работникът или служителят има задължение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени необходимите данни, а за работодателя възникват задълженията по чл. 350 КТ. Във всички случаи на неизпълнение от страна на работодателя на посочените в цитираната норма задължения за вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и за незабавно предаване на трудовата книжка, която е надлежно и своевременно оформена, е налице незаконно задържане на трудовата книжка.“ Изрично в отговора на въпроса по т. 2 от тълкувателното решение касационната инстанция е приела, че „незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал.

2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.“ Следователно, за да възникне задължение за работодателя да оформи трудовата книжка на служителя, чието индивидуално трудово правоотношение е прекратено, и да му я предаде, следва трудовата книжка да се намира в държане на субекта на работодателска власт. Единствено в тази хипотеза е обективно възможно работодателят надлежно да изпълни задълженията си, предвидени в нормата на чл. 350, ал. 1 КТ, респ. да допусне неточно изпълнение на същите, поради което единствено в този случай в правната му сфера би възникнало задължение да обезщети работника или служителя за вредите от задържане на трудовата му книжка.

Ето защо, съобразно трудовото законодателство и цитираната задължителна за съдилищата практика по приложението му когато работодателят не упражнява фактическа власт върху трудовата книжа на служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, т. е. когато служителят не е изпълнил задължението си да предаде трудовата си книжка на работодателя при учредяване на правоотношението или при прекратяването му, не е налице неизпълнение на задължението на последния по чл. 350, ал.

1 КТ, респ. не се дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.

Действително, съгласно нормата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, понастоящем Наредбата за трудовия стаж, работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда, неизпълнението на което задължение, обаче, не обуславя според настоящия съдебен състав автоматичен извод за неизпълнение и на задълженията по чл. 350, ал. 1 КТ. Последното е така, тъй като съгласно изричната и специална разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата задължение на работника или служителя е при прекратяване на трудовото правоотношение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени необходимите данни в нея, а и доколкото съгласно изричните разяснения в посоченото Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, „когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работодателят следва в петдневен срок да поиска от работника или служителя да му предостави трудовата си книжка за вписване настъпилите изменения в трудовото правоотношение. След като я получи, следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. Ако 3 забави вписването, от деня на предоставяне на трудовата книжка, той дължи обезщетение п о чл. 226, ал. 2 КТ.“ Т. е., както бе изяснено, обезщетение се дължи едва след като трудовата книжка обективно се намира в държане на субекта на работодателска власт и същият бездейства, като не я оформя и/или не я предава незабавно на работника или служителя.

Нещо повече, в случая, както бе изяснено, ищецът поддържа, че е предал трудовата си книжка на работодателя още при сключване на трудовото правоотношение, т. е. не обосновава претенцията си с твърдения, че сам е държал трудовата си книжка, респ. че работодателят е допуснал неизпълнение и на задължението по чл. 2, ал. 4 от Наредбата.

Същевременно, въпреки изричните указания на съда в тази насока с доклада по делото, ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на твърдението си, че е предал трудовата си книжка на работодателя при постъпване на работа, което твърдение е и изрично оспорено от името на ответника с отговора на исковата молба. По делото не са приобщени доказателства, а не са и изложени твърдения служителят да е представил трудовата си книжка на работодателя и при прекратяване на трудовоправната връзка.

Следователно, неустановено по делото е трудовата книжка на ищеца да се намира или да се е намирала през исковия период във фактическа власт на ответника, поради което и съобразно изложените вече правни разяснения следва да се приеме, че задълженията на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ не са станали изискуеми, респ. не е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, а с това и възникнало в правната сфера на последния парично притезателно право на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.