Решение № 2865 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2865 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100510756 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Л. Л. И. срещу решение № 20102492 от 22.04.2021 г., постановено по гр.д. № 54807/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 144-ти състав, с което е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи сумата от 548,34 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 80,27 лева за периода 14.09.2016 г. – 13.05.2019 г., сумата от 23.25 лева стойност на услуга за дялово разпределение и вземане за мораторна лихва върху него в размер на 4,42 лева за периода 30.05.2016 г. – 13.05.2019 г., която топлоенергия е доставена за имот с адрес гр. София, ул. „************** с аб. № 037254, и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 28088/2019 г. по описа на СРС.

1

В жалбата се съдържа твърдение, че решението е незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на фактите по делото. Посочва се, че по делото няма доказателства за облигационна връзка между дружеството-ищец и жалбоподателят, както и че имотът се ползва от другите двама собственици – С.Д.-П. и А.П.. Прави се възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на главницата като периодично ежемесечно плащане. Релевира се, че няма доказателства фактурите, въз основа на които се търси вземането, да са публикувани на интернет страницата на дружеството. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

С въззивната жалба е поискан разпит на един свидетел, с който да се установи недопускането на жалбоподателя в имота от другите двама собственици. Искането е обосновано с това, че е оставено неправилно без уважение от първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства по делото и е стигнал до обоснован и верен извод за решаването на спора, прилагайки правилно и относимия материален закон. Релевира се, че възражението за давност е преклудирано като заявено за първи път с въззивната жалба, както и че съществуващия правен спор е неотносим по делото. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е връчена на конституираното по делото трето лице помага на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, от което няма постъпил писмен отговор.

С определение от 08.09.2021 г. доказателственото искане е оставено без уважение с мотива за неговата неоснователност поради липса на връзка с предмета на делото.

В проведеното открито съдебно заседание по делото страните – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред районния съд е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Л.

2

И., С.А. Д.-П. и А.Ж.П. за парично вземане в размер на 700,12 лева главница, лихва в размер на 107,03 лева за периода 14.09.2016 г. – 13.05.2019 г., 31,00 лева стойността на услуга за дялово разпределение и 5,89 лева лихва върху тази сума за периода 30.05.2016 г. – 13.05.2019 г., произтичащо от доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „************** аб. № 037254, дължимо при условията на разделност при следните квоти 6/8 за Л. И. и по 1/8 за А. Д.П. и А.П.. В т.12 от заявлението подробно са описани фактурите, от които произтича търсеното вземане, въз основа на извършени реални отчети и издадени изравнителни сметки от ФДР, както и правопораждащият факт за него – договор за продажба на топлинна енергия при ОУ. Със заявлението са поискани разноските в заповедното производство.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 28088/2019 г., разпореждайки да бъде заплатено от тримата длъжници на заявителя „Т.С.“ ЕАД сумата от 700,12 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 107,03 лева за периода 14.09.2016 г. – 13.05.2019 г., сумата от 31,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 5,89 лева за периода 30.05.2016 г. – 13.05.2019 г., и направените по делото разноски – 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането се дължи при условията на разделност, както следва: от Л. И. сумата от 548,34 лева, ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 80,27 лева за периода 14.09.2016 г. – 13.05.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,42 лева за периода 30.05.2016 г. – 13.05.2019 г., и направените по делото разноски – 18,75 лева държавна такса и 37,50 лева юрисконсултско възнаграждение, а поотделно от А. Д.-П. и А.П. сумата от 91,39 лева, ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 13,38 лева за периода 14.09.2016 г. – 13.05.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,74 лева за периода 30.05.2016 г. – 13.05.2019 г., и направените по делото разноски – 3,12 лева държавна такса и 6,25 лева юрисконсултско възнаграждение.

3

Заповедта е връчена на Л. И., от когото в срок е постъпило възражение.

На заявителя е указана възможността да установи вземането си, предявявайки иск в едномесечен срок, както и последиците от непредявяването му. В срок са представени доказателства за предявяване на иск срещу длъжника Л. И., с искане да бъде признато за установено, че дължи на „Т.С.“ ЕАД присъдените със заповедта за изпълнение суми.

В обстоятелствената част на исковата молба е поддържано, че ответниците са собственици на топлоснабден имот с абонатен № 037254 през исковия период, находящ се в гр. София, ул. „*******, ******* за който посочва, че е доставена топлинна енергия, но не била заплатен стойността , възлизаща в претендирания размер. Изложено е, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕООД, чието конституиране като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал.1 ГПК се е поискало. Дължимостта на вземането е обосновава с наличието на договор за доставка на топлинна енергия при ОУ, публикувани и влезли в сила. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Исковата молба е била оставяне без движение с указания да бъде конкретизирана исковата молба съобразно заповедта за изпълнение. С разпореждане от 08.06.2020 г., постановено по посоченото по-горе гр.д. районният съд е върнал исковата молба, констатирайки, че указанията не са били отстранени. Разпореждането е било отменено с определение № 261174/30.09.2020 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на съда и посочено, че исковата молба не е била предявена срещу тримата длъжници съобразно уточнението с молба от 09.03.2020 г. по ч.гр.д. № 28088/2019 г. на СРС, поради което са оставили преценката по чл. 130 ГПК на районния съд.

След връщане на делото исковата молба е била връчена на ответника Л.

И.. Отговор от него е постъпил, но извън рамките на посочения законов срок.

Районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Л. И. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 548,34 4 лева, ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 80,27 лева за периода 14.09.2016 г. – 13.05.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,42 лева за периода 30.05.2016 г. – 13.05.2019 г., и направените по делото разноски – 18,75 лева държавна такса и 37,50 лева юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „************** аб. № 037254. Изготвил е проект на доклад по делото, разпределил е доказателствената тежест между страните и е конституирал „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В първото съдебно заседание представителят на ответника е оспорил исковете, без да се позовава на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 133 ГПК, с оглед на което съдът е приел само едно възражение и едно доказателство към него, че ищецът не е собственик, съответно не е потребител на ТЕ за имота, поради което е приел като доказателство искова молба от А.Ж.П. срещу Л. И.. В същото с.з., при липсата на възражения, районният съд е приел за окончателен проекта за доклад.

По основателността на исковете, районният съд се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. За да уважи исковете, решаващият състав е приел от фактическа страна, че няма спор по фактите, а освен това от доказателствата е установил, че ответника е собственик на ¾ идеални части от имот в гр. София, ул. „******* *******“ в процесния период, за който има открита партида с № 037254 при ищеца. При липса на представени доказателства за плащане и оспорване на фактурите, решаващият състав е приел искът за основателен.

Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на въззиваемите страни и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че „Т.С.“ ЕАД е топлоснабдително предприятие и като такова доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. София при публично известни Общи условия, спрямо които са изпълнени условията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила.

Приложеният по делото нотариален

5 акт свидетелства, че топлоснабденият имот с гр. София, ул. „************** има открита партида при ищеца с аб. № 037254, както и че се намира в сграда в режим на етажна собственост, с която има сключен договор за дялово разпределение с ФДР „Т.С.“ ЕООД.

Видно е от представения по делото нотариален акт, че Л. И. е собственик на ¾ от топлоснабдения имот в процесния период, с който се е разпоредил едва след м.04.2018 г. Налични по делото са доказателства /искова молба/, от които се извежда съществуващ спор за собственост върху топлоснабдения имот между Л. И. и А.Ж.П..

По делото са представени две фактури от 31.07.2018 г. и 31.07.2017 г., които не са оспорени от ответника, и които установяват дължимостта на вземането в търсения размер.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.