Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 180 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2285/2023
Вид
Определение № 180
Подписан
16.01.2024
В сила
16.01.2024
Състав
Албена Бонева, Мария Христова, Боян Цонев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. София, 16.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002102285 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Й. М. – Й., чрез адвокат К. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Добрич №40/31.01.2023г. по в.г.д.№744/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Насрещната страна Исторически музей – [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П. Г., оспорва жалбата. Твърди, че поставените в изложението въпроси не могат да променят изводите на съда, тъй като същият се е произнесъл по наведените от ищцата твърдения за изтекли преклузивни срокове за налагане на процесното дисциплинарно наказание. Въпросите, по които се иска формиране на практика на ВКС не са свързани с предмета на спора. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено 1 отменително решение №60202/10.11.2021г. по г.д.№3695/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – икономическа експертиза.

Със същото въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Каварна, е отхвърлил предявените от Д. Й. М. – Й. срещу Исторически музей – [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед №62/24.10.2017г. на Кмета на [община] и прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 25.10.2017г.; по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Д. Й. М. – Й. на заеманата преди уволнението длъжност – директор на Исторически музей – [населено място], както и по чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането ѝ без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 10 960,59лв., от които 181,50лв. за периода 25.10.2017г. – 27.10.2017г.; 519,74лв. за периода 27.10.2017г. – 08.11.2017г., получена като разлика между брутното трудово възнаграждение на ищцата през последния пълен работен месец и полученото от нея по срочен трудов договор с друг работодател „Агротур 2012“ ЕООД възнаграждение; 10 259,27лв. за периода от 08.11.2017г.

– 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното ѝ изплащане.

За да постанови този резултат, съдът установил следното: Страните били в трудово правоотношение, въз основа на споразумение по чл.107 от КТ №55/13.12.2005г., трансформирано в безсрочно по смисъла на чл.69, ал.1 от КТ, с което ищцата Д. Й. М.-Й. заела длъжността „директор на Исторически музей – [населено място]“. Това правоотношение било прекратено считано от 25.10.2017 год., на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ със заповед №62/24.10.2017 год. на кмета на Община – Каварна, поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187 ал.1 т.9 от КТ с отделна заповед №1043/24.10.2017г. на кмета. Двете заповеди били връчени на лицето на 24.10.2017 г., поради което съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ наказанието било наложено от деня на връчването им.

Въззивният съд установил, че при издаване на процесните заповеди и налагане на дисциплинарното наказание на Д. Й. била спазена процедурата по чл.193 от КТ, като с писмо изх.№РД-01-4865/08.09.2017г., връчено на 08.09.2017г., от ищцата са поискани писмени обяснения за вменените ѝ нарушения, подробно описани. Обясненията на лицето са постъпили в Община – Каварна на 11.09.2017г. и са били взети предвид при издаване на оспорената заповед. Съдът посочил, че последната е мотивирана в съответствие с изискването на чл.195, ал.1 от КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.9 от КТ са подробно описани и представляват: изплащане на сумата от 2 550лв. по фактура №392/24.11.2016 г. на „Елис – 80“ ЕООД за ремонт на чужди активи – изгорели санитарни контейнери /т.1/; изтегляне от ищцата на средства с РКО №158/29.07.2016 г. в размер на 6 845 лв. – заем разкопки и с РКО №212/31.08.2016 г. в размер на 5 314 лв. – авансов заем „Чиракман“ без разходно оправдателни документи при отчитането им /т.2/; плащане на 03.06.2016 г. по сметка на „Плиска-Консултинг“ ООД, 2

[населено място] на сумата от 5 826 лв. за ремонт на билетен център „Яйлата“ в нарушение на чл.20 ал.5 от ЗОП без сключен договор /т.3/; нерегламентирано пътуване на 26.05.2017 г. със служебен автомобил „Опел Зафира“ с рег. [рег.номер на МПС] без заповед за командировка и други документи установяващи целта на пътуването; попълнен пътен лист с недостоверна информация и злоупотреба с безналична карта за зареждане на гориво, едновременно на две колонки, като са били заредени общо 89 л. гориво, при вместимост на резервоара 58 л. /т.4/; неправомерно изплатени средства в общ размер на 2 544,86 лв. по два граждански договора сключени със С. Р. Р. и С. Христов С., без в същите да са разписани конкретни задължения и без ясни и точни ангажименти /т.5/; изплатени бюджетни средства в размер на 3 996 лв. на ЕТ “Комир Кла-Коста Амиров“, [населено място] за превоз на хора без изискани и налични документи за извършване на обществен превоз на пътници, техническа изправност на превозното средство и др., както и без документи установяващи действителността на услугата /т.6/; закупуване на мобилен апарат на стойност 649 лв. по недостоверна фактура №92/03.02.2016 г. на „Транс-компакт 6“ ЕООД, [населено място] при липса на необходимост от закупуване на трети резервен мобилен апарат и при голям период между данъчното събитие 03.02.2016 г. и разплащането на 14.06.2016 г./т.7/. Съдът посочил, че нарушенията са надлежно описани от обективна и субективна страна; време на извършване; кой е нарушителят; какво е наказанието и по кой текст от КТ се налага. Приел, че в заповедта са изброени и всички документи, взети предвид при налагане на наказанието.

Въззивният съд направил извод, че са спазени предвидените в КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание по следните съображения: С оглед вида на нарушенията същите се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя проверки и довеждане до неговото знание на окончателните констатации по тях. По отношение на финансовите нарушения съдът посочил, че те се считат за открити към датата на получаване от органа на дисциплинарна власт на мотивираното писмено заключение на контролния финансов орган. В този смисъл съдът се позовал и на отменителното решение на ВКС постановено при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. С оглед на това съдът приел, че двумесечният срок по чл.194 ал.1 от КТ, в конкретния случай, е започнал да тече на 31.08.2017 г. Същият е изтекъл на 01.11.2017 г., след приспадане на периода, в който ищцата е ползвала отпуск, а процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е издадена и връчена на лицето на 24.10.2017г.

По отношение на едногодишния срок за налагане на наказанието по чл.194 ал.1 от КТ, съдът установил следното: Началото на срока е датата на извършване на нарушенията и същият не тече през времето, когато работникът/служителят е в отпуск или участва в стачка /чл.194 ал.3 от КТ/, в конкретния случай 19 работни дни, поради което направил извод, че този срок е спазен за следните дисциплинарни нарушения: по т.1 извършено на 24.11.2016г.; по т.4 извършено на 26.05.2017г.; по т.5 за датите 27.03.2017г., 27.04.2017г. и 25.05.2017г. и по т.6 за нарушението от 28.11.2016г.

По отношение на нарушенията по т.2 извършени на 29.07.2016 г. и на 31.08.2016 г.; по т.3 извършено на 03.06.2016 г.; по т.5 извършени на 27.06.2016г., 28.07.2016 г. и 27.03.2017 г.;

3 по т.6 за датите 07.06.2016г. и 02.09.2016 г., както и нарушението по т.7 извършено на 14.06.2016 г. съдът приел, че едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл, поради което те не са годни за реализиране на дисциплинарна отговорност и осъществяването им не може да обоснове извод законност на наложеното наказание.

Въззивният съд приел, че по делото не е установено нарушение на разпоредбата на чл.333 от КТ при издаване на процесната заповед, тъй като ищцата не е навела конкретни твърдения за наличие на предпоставките за прилагане на предвидената в закона предварителна закрила при уволнение, нито е представила доказателства за същите.

По отношение на нарушенията, за които не е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание съдът установил, че същите са извършени от ищцата, като изложил следните мотиви:

1/ Относно нарушението по т.1 за изплащане от бюджета на музея на сумата от 2 550 лева по фактура №392/24.11.2016 г.: Съдът приел, че поемането на разходи за ремонт на чужди активи /изгорели санитарни контейнери/ не почива нито на уговорките по сключения от музея наемен договор, нито на закона. Посочил, че интересите на музея изисквали да се установи чия е вината за уврежданията и дали пожарът е по вина на наемателя /на негови работници/служители/, в който случай същият би дължал обезщетение на наемодателя за вредите, съгласно чл.10 от наемния договор. Извършеният ремонт не е текущ и не представлява дребни поправки, а е цялостно възстановяване на контейнерите след пожар, което е задължение на наемодателя. Посочил, че при извършването му от наемателя, както е сторено в случая, същият е можел да прихване стойността на ремонта срещу наема /чл.231 ал.2 изр. последно от ЗЗД/, което не се твърди да е сторено, поради което приел, че с действията си ищцата М. е накърнила имуществената сфера на работодателя със сумата от 2 550 лв., като е осъществен фактическият състав на чл.187 ал.1 т.9 от КТ. Допълнително съдът посочил, че са установени нарушения при съставяне на констативния протокол от 09.07.2016 г. за щетите, подписан едностранно от представляващия наемодателя, а към издадената от доставчика фактура №392/24.11.2016г. липсвали придружаващи документи, като договор за изработка, приемо-предавателен акт за извършената работа, количественостойностна сметка и пр.

2/ Относно нарушението по т.4 – нерегламентирано пътуване на 26.05.2017 г. със служебен автомобил „Опел Зафира“ без заповед за командировка и други документи установяващи целта на пътуването; попълнен пътен лист с недостоверна информация и злоупотреба с безналична карта за зареждане на гориво, едновременно на две колонки общо 89 л. гориво при вместимост на резервоара 58 л: Съдът установил, че съставеният за пътуването пътен лист съдържал неточни данни относно време на излизане на автомобила от гаража, маршрут на движение, цел на пътуването, при липса на издадена командировъчна заповед. Установил и зареждане на гориво над обема на резервоара на автомобила, без да е твърдяно и установено наличието на това допълнителното гориво, за което ищцата посочила, че било резерв. Съдът констатирал още, че обяснението на ищцата за осъществено посещение на [населено място], Румъния от служителите на музея е в противоречие със съставения пътен лист и обосновава извод за съставяне на документи с невярно съдържание под нейно 4 ръководство.