Решение № 684 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110123523 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени два осъдителни иска: 1/ по чл. 195, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 193 ЗЗД за сумата от 5767 лева, представляваща разходи за отстраняване на недостатъци по закупен от ищеца лек автомобил на 07.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до погасяването и 2/ по чл. 195, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 193 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 269,90 лева, представляваща обезщетение за вредите, претърпени от ищеца вследствие неизпълнение на задължението на ответника за продаването на лек автомобил без недостатъци с договор от 07.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до погасяването.

Ищецът Г. П. С. твърди, че на 07.11.2022 г., в гр. София, с ответника В. В. П. сключили договор за покупко-продажба на моторно превозно средство в писмена форма с нотариална заверка на подписите от нотариус Рна нотариалната камара с район - Районен съд град София. По силата на договора ищецът придобил собствеността върху процесния автомобил „Мазда“ модел „ЦХ-7“, с peг. № . Преди сключването на договора ищецът извършил обстоен преглед на автомобила в гр.

София, като не забелязал недостатъци, които могат да се установят видимо по него.

Изпробвал го и не забелязал нищо смущаващо при управлението му. Бил уверен от продавача, че автомобилът е в добро състояние и няма необходимост от належащи ремонти по него. Сочи, че след сключването на договора, около 17.30 часа, тръгнал със закупения автомобил от гр. София към гр. Варна. Твърди, че около три часа по-късно, в района на гр. Севлиево, по време на движение, двигателят на автомобила придърпал и се чул силен шум, наподобяващ гръм. След като спрял автомобила, потърсил съдействието на пътна помощ. Автомобилът бил закаран чрез платформа в автосервиз, където било установено, че цялото количество масло е изтекло от двигателя. В 1 следващите няколко дни бил уведомен, че двигателят е “тотална щета”, поради обстоятелството, че има множество несъответстващи на характеристиките на автомобила болтове и два големи отвора по блока на двигателя, които не могат да се забележат с обичаен преглед и са вследствие на неправилна и неадекватна поддържка на автомобила. Бил уведомен също така и за други неизправности, които не биха могли да се установят при първоначалния оглед на автомобила, а именно: напълно износен съединител, маховик и турбина, която имала изкривяване по оста. Сочи, че получил препоръка от автосервиза да закупи двигател, втора употреба, както и останалите, необходими за ремонта части. На 16.11.2022 г. успял да открие и да закупи работещ двигател от бракуван автомобил от “Авточасти Франц” ЕООД гр. Ямбол, за сумата от 3000 лева. На 05.01.23 г. ремонтът бил завършен и автомобилът му бил предадим, като на 28.02.23 г. му била издадена фактура за извършения ремонт на стойност 2767.00 лева, които заплатил в брой. Освен разходите за ремонта, сочи, че заплатил и сумата от 70 лева за репатриране на автомобила до сервиза. Освен това, твърди, че за времето, през което бил лишен от възможността да ползва закупения автомобил, бил принуден да наема автомобили от фирма “Модул” ЕООД, като за периода от 10.11.22 г. до 19.12.22 г. заплатил общо сумата от 199.90 лева.

Твърди, че след възникналия инцидент, незабавно се обадил на продавача В. П. и го уведомил за същия. Заявил му, че от правните възможности по чл. 195 от ЗЗД, избрал да отстрани недостатъците по лекия автомобил за сметка на ответника. Тъй като не получил съгласие от него, че ще заплати стойността на ремонта, ищецът твърди, че му изпратил писмено уведомление с телепоща със заверка на съдържанието, получена от него на 11.11.22 г., с което го поканил да му възстанови сумата от 5000 лева по посочена в поканата банкова сметка. Поканата била получена на 15.11.2022 г., но ответникът не погасил задължението. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли съда да уважи предявените искове като осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор, ответникът В. В. П. оспорва основателността на предявените искове. Признава факта на сключения между страните договор за продажба на автомобил, но отрича да е налице неточно изпълнение на задълженията от негова страна. Оспорва твърдението, че към момента на предаване на процесния автомобил, същият е имал недостатъци, които съществено да са намалили неговата цена или годност за обикновената, или за предвидената в договора употреба. Оспорва твърдението автомобилът да е имал технически неизправности, включително такива, които да доведат до повреда в двигателя му. Оспорва твърденията, че е настъпила неизправност на автомобила, момента на настъпването й, характера на неизправността, необходимостта от извършването на сторените разходи за ремонт и покупка на блок за двигател на МПС, както и наличието на причинна връзка между неизправността и състоянието на автомобила към момента на предаването му на ищеца. Оспорва, че направените разходи съответстват на средната пазарна стойност на такъв вид разходи, оспорва причинната връзка между повредата и разходите, както и факта, че разходите действително са направени. Навежда, че процесната повреда може да се получи в резултат на неправилно боравене с органите на управление на автомобила. Сочи, че стилът на шофиране на ищеца, демонстриран по време на изпитването на автомобила, се характеризирал със сменяне на предавките на скоростната кутия на 5000 - 5500 оборота и изрично споделил, че това е неговият стил на шофиране. Счита, че възможна причина за инцидента е и фактът, че ищецът управлявал автомобила без смазочно масло в двигателя. Оспорва твърдението, че двигателят на автомобила не е надлежно поддържан и че е имал неизправности, както и модификации, които да не са били известни на купувача. Навежда, че автомобилът е бил с монтирана газова уредба, като сочи, че от техническа страна монтирането й е невъзможно без извършването на 2 модификации по двигателя на автомобила. Доколкото купувачът е бил наясно с обстоятелството, че автомобилът е с монтирана газова уредба (това обстоятелство е вписано и в талона на автомобила), то счита, че на последния следва да е известно и че са правени съответните промени по двигателя. Оспорва твърдението, че към момента на предаване на автомобила отделните му компоненти са имали износване, по-голямо от обичайното за автомобил с период на експлоатация и характеристики като на процесния.

Посочва, че ищецът не е спазил изискванията на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД за незабавно уведомяване на ответника за твърдения недостатък. Сочи, че извършеното уведомяване е несвоевременно и не съдържало данни какъв е твърденият недостатък на вещта, а единствено обвинение, че недостатък на автомобила е причинил повредата в двигателя. Липсвало освен това уведомление за твърдените в исковата молба несъответстващи на характеристиките на автомобила промени по двигателя, неадекватна поддръжка на автомобила, износвания на маховик, съединител и турбина.

Счита, че доколкото двигателят е бил изправен и е функционирал нормално към момента на предаване на автомобила, последвалата му повреда не съставлявала скрит недостатък. Счита, че съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗЗД уведомлението следва да съдържа данни за открития недостатък, съществувал към момента на предаване на вещта, а не за последващи повреди, произтичащи от него, като с оглед твърденията в исковата молба следвало да се приеме, че твърдените скрити недостатъци са станали известни на ищеца още към момента на извършване на ремонта на автомобила в края на 2022 г., но купувачът не го уведомил за тях, а ги е посочил за първи път в исковата молба по делото. Поради това намира, че ищецът не е запазил правата си при условията на чл.

194, ал. 1 от ЗЗД. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията си свидетелката М, намираща се във фактическо съжителство с ищеца, се установява, че при закупуване на процесния лек автомобил „Мазда“ на 07.11.2022 г. е придружавала ищеца в гр. София. Преди сключване на сделката свидетелката огледали процесния лек автомобил, направили тестово управление с него, след което сключили сделка за покупко-продажба на процесния лек автомобил, удостоверена от нотариус. Заявява, че при извършване на продажбата продавачът не е уведомил купувача за това колата да има каквито и да е технически проблеми. След сключване на сделката, заедно с ищеца отпътували към гр. Варна с процесния лек автомобил, като по пътя, преди табелата за гр. Севлиево, се чул силен гърмеж в предната част на автомобила, образувала се голяма диря от масло, автомобилът загубил равновесие и имало опасност да излезе от пътя, но ищецът, който управлявал автомобила, успял да го овладее и да спре. Преди описания от свидетелката гърмеж на автомобила, сочи, че не е имало никакви признаци на повреда преди това.

Заявява, че след инцидента са позвънили на пътна помощ, закарали са автомобила за ремонт в сервиз в гр. Севлиево. След настъпване на инцидента ищецът е позвънил на продавача, поискал е да си разделят разходите, но последният категорично е отказал съдействие. Сочи, че три дни след процесния инцидент, заедно с ищеца са закупили нов двигател за лекия автомобил, за да бъде монтиран на колата, като след това ищецът отново уведомил продавача за направените разходи, но продавачът е отказал да участва в поемането на каквито и да е разходи.

От показанията на втория разпитан по делото свидетел, А, автомонтьор и собственик на автосервиз в кв. Симеоново, се установява, че познава ответника като 3 бивш собственик на л.а. „Мазда СХ-7“. Сочи, че ответникът редовно е посещавал сервиза му за смяна на масло и за диагностика – средно през месец-два. Потвърждава, че приложените и приети по делото стокови разписки са свързани с извършени от него ремонти и обслужване на процесния автомобил.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Теологос, като счита същите за достоверни и обективни. Кредитирани като достоверни обаче следва да бъдат и показанията на свидетелката Мирова – намираща се във фактическо съжителство с ищеца, които, преценени от съда съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид и възможната нейна заинтересованост, се явяват непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Като писмени доказателства са представени фактура № 0000016610 от 16.11.2022 г. (л.8 по делото), издадена от „Авточасти Франц“ ЕООД на стойност 3000 лв., като видно от фактурата са начислени за блок за двигател Mazda , глава, 4 бр. бутало, 4 бр. бигла, картер, на обща стойност 3000 лв. Представен е и фискален бон от 16.11.2022 г. (л. 8 гръб по делото) за заплащане на сумата от 3000 лв. за „грундауер части двигател“, издадена от „Авточасти Франц“ ЕООД.

Като писмено доказателство е представена и фактура № 2000000058/28.02.2023 г. (л.9 по делото), издадена от „Примилекс“ ЕООД на Г. П. С.а за закупуване на 14 бр. авточасти и консумативи за лек автомобил на обща стойност 2767,00 лв. Представена е и фискален бон от 28.02.2023 г. (л. 9 гръб по делото), за заплащане на „резервни части“ на стойност 1688 лв. и „услуги“ на стойност 1079 лв., издадена от „Примилекс“ ЕООД.

Приета по делото е и фактура № 0000000836 от 07.11.2022 г. (л.10 по делото), издадена от „Симе-Канс-56“ ЕООД - гр. Севлиево с получател на услугата – Г. П. С. и с посочено основание „репатриране на аварирал автомобил „Мазда Сх7“ главен път I4 в близост до Ряховците - с. Богатово“ на стойност 70 лв.