Определение № 3191 от 13.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3191 гр. Варна , 13.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20213100502175 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от „ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ“ЕАД, чрез пълномощник ю.к. К., срещу разпореждане №12426/03.08.21г. по ЧГД 20213110110156/13.07.2021 на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение от 3 393лв., представляващо остатък над сума от 894,60лв за която заявлението е било уважено.

Жалбоподателят твърди, че както в заявлението си, така в допълнително изискани от съда уточнения е посочил обстоятелствата, породили вземането му за плащане на остатък от авансово заплатена сума за възложена изработка на определено количество стоки, които не получил в цялост до изтичане на уговорения срок за изпълнение. Позовава се на необоснован извод на съда по преценка на тези обстоятелства като неясно основание на вземане, като сочи, че правната квалификация е задължение на съда и неправилно му е възложена тежест за уточняването й. Моли разпореждането да бъде отменено, като искането за издаване на заповед бъде уважено в цялост, така както е заявено от кредитора.

Жалбата е регистрирана с вх. № 25116/12.08.21 и е подадена в срок, изтичащ на 18.08.21, считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ.

Въззивният съд е сезиран от надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270 1

ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(ТРОСГТК 6/2017 на ВКС).

Производството е било образувано по молба на заявителя срещу търговец с адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).

Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана сборна претенция, формирана според пояснение в т. 12 от заявлението от авансово заплатена от възложител по договор за изработка част от крайна цена на доставка на фиксиран брой стоки. Кредиторът е описал, че в платения аванс от 30 % са били начислени данъчна основа и ДДС, но при окончателното фактуриране на изпълнението (предложено в срок от изпълнителя само за 18 бр. от общо възложени 70 бр. костюми) от този аванс е усвоена само част, съразмерна на стойност с ДДС на приетите бройки, а остатъка от 4287.60лв, вкл. неподлежащо на възстановяване ДДС заявителят претендира да му бъде върната от неизправния изпълнител.

След изискване на уточнение, заявителят отново е изложил същите твърдания, като е потвърдил размера на 894лв като начислено по про-форма фактура и авансово платено ДДС, което не може да му бъде възстановено, тъй като не еу било фактурирано за данъчни цели, а остатъка от 3393лв е посочена като заплатена на отпаднало основание, тъй като длъжникът не е изпълнил съответна част от поръчката. Допълнителното пояснение за неоснователно обогатяване заявителят е свързал именно с твърдения за неоснователно задържане на сумата от изпълнител, който не връща аванс за неизпълнена работа, като горница над прихваната данъчна основа за приетото и фактурирано изпълнение.

Така излаганите последователно и без промени твърдения на заявителя, според въззивния състав достатъчно индивидуализират вземане, породено от отпадане на основание за авансово плащане. Описанието на сключен, но неизпълнен в цялост договор не само че не изключва, а напротив налага квалификация на претенция в хипотеза на кондикционния иск по чл. 55 ЗЗД. Както е установено в трайната съдебна практика, когато кредиторът по двустранен престационен договор обоснове с твърдания за неизпълнение на насрещна страна претенция, съответна на редхибиторна последица от разваляне на договорната връзка( каквато е връщане на даденото от него авансово плащане, получено и задържано от насрещна неизправна страна), изявление за разваляне на сделката се счита инкорпорирано (дори и да не е изрично изявено) в процесуалното изявление на кредитора, което достига до насрещната страна чрез съдействието на съда, задължен да разгледа спора.

Въпрос на доказване в бъдещия процес е наличието на законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време. Макар и практиката да е формирана по реда на чл. 290 ГПК за искови молби(решение № 175 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3115/2017 г., IV г. о., ГК, решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о., ТК), разрешението може да се приложи по аналогични съображения и към заявлението по чл. 410 2

ГПК, по арг. от чл. 422 ал. 1 ГПК, още повече, че в случая длъжникът ще получи заповедта преди началото на исковия процес и може да го осуети, ако признае отпадането на основанието за задържане на аванса и посоченото от кредитора подразбиращо се основание за разваляне на безполезната вече за кредитора неизпълнената част от сделката.

В заключение въззивният състав не намира пречки за издаване на заповед за изпълнение, поради което и обжалваният отказ следва да бъде отменен, а делото да се върне на първоинстанционният съд за произнасяне по редовното заявление чрез издаването на исканата заповед и по отношение на претендираната сума като остатък от аванс, получен на отпаднало основание, претендиран от кредитор, упражнил конклудентно изявление за разваляне на сделката в неизпълнената част.

Разноски в настоящото производство не са претендирани.

По тези съображения и на осн. чл. 413 ал.2 вр. чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №12426/03.08.21г. по ЧГД 20213110110156/13.07.2021 на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение от 3 393лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Допуска издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявлението на кредитора „ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ“ЕАД, чрез пълномощник ю.к. К., срещу длъжника „КРЕО“ЕООД за задължение в размер на 3393лв, заявено като остатък от аванс, получен по платена про-форма фактура 958/30.06.2020 на отпаднало основание, съразмерен на неизпълнена част от престация на неизправен изпълнител, претендиран от кредитора, упражнил конклудентно изявление за разваляне на сделката в неизпълнената част над обема, приет при окончателно фактуриране на възложена изработка с фактура 945/27.10.2020г. със съответните акцесорни последици от уважаване на заявлението в цялост.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от ТР4/2013 на ОСГТК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3