Решение № 258 от 26.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Пазарджик, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201606 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТОРИЯ-08“ ООД, ЕИК 200314362, със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от управителя Г. К.

К., чрез пълномощника адв. Н. К. от САК, против Наказателно постановление № 660820-F649302 от 08.09.2022 г. издадено от Заместник Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 14 366,64 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се излагат съображения за хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В жалбата е направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и представя по делото обосновано писмено становище, с което прави искане за отмяна на НП като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Със същото претендира разноски в полза на дружеството-жалбоподател, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като в 1 представената писмена защита са изложени подробни аргументи в подкрепа на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „Тория-08“ ООД било регистрирано по ЗДДС лице, което осъществявало търговия с пелети от дървесни отпадъци и дървесина. В търговската си дейност дружеството имало сключени договори с различни търговци, в т.ч. и с дружество „Пирин Голф Асетс“ ЕАД.

Във връзка с извършено прихващане или възстановяване на дружеството, от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив била извършена проверка на „ТОРИЯ- 08“ ООД, приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П-16001322011721-004-001 от 02.02.2022 г. В хода на проверката било установено, че дружеството не било отразило в Дневник за покупки за данъчен период 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г. данъчен документ по чл.112, ал.1, т.2 от ЗДДС- Кредитно известие (КИ) с № 0000001874/ 30.07.2021 г., издадено от „Пирин Голф Асетс“ ЕАД с данъчна основа- 71 833,21 лв. и ДДС- 14 366,64 лв., към фактура № 1732/14.05.2021г., издадена от „Пирин Голф Асетс“ ЕАД.

Това довело до определяне на декларирания ДДС в по-малък размер.

Така резултатът за данъчен период месец юли 2021 г. ДДС за възстановяване бил в размер на 15 234,77 лв., съгласно подадена Справка-декларация с вх. № 13001813827/14.08.2021 г. от дружеството.

Съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице било длъжно да отрази полученото от него кредитно известие в Дневник за покупки за данъчния период, през който е издадено КИ. В случая цитираното КИ е следвало да се отрази в Дневник за покупки на дружеството-жалбоподател през данъчен период 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г.

Неотразяването на полученото кредитно известие, издадено през месец юли 2021 г. в Дневника за покупки през м. юли 2021 г., така както разписва разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, довело до определяне на данъка за посочения данъчен период в по-малък размер. Декларираният резултат за месец юли 2021 г. с подадената СД за ДДС с вх. № 13001813827 от 14.08.2021 г. за данъчен период юли 2021 г. биле ДДС за възстановяване в размер на 15 234.77 лв., т.е. до определяне на данък за възстановяване в по-голям размер /с 14 366,64 лв./ в резултат на неотразеното цитирано КИ за този период.

Отразяването на кредитното известие в дневника за покупки за данъчен период медец юли 2021 г. лицето е следвало да извърши не по-късно от 16.08.2021 г., когато е бил крайният срок за подаване на справка-декларацията и отчетните регистри за този период съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Дружеството е отразило посоченото кредитно известие в дневника 2 за покупки и СД за ДДС за месец декември 2021 г., подадени с Вх. № 13001847724 на 12.01.2022 г., с която е деклариран резултат ДДС за възстановяване 17 909,32 лв.

Така установеното съставлявало нарушение на чл. 124, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл. 182, ал.1 от ЗДДС.

Нарушението било извършено в гр. Пазарджик на 17.08.2021 г., тъй като 14.08.2021 г. и 15.08.2021 г. били неприсъствени дни.

Нарушението било установено с Акт за прихващане или възстановяване с № П-16001322011721-004-001 от 02.02.2022 г.

Горните обстоятелства били установени от Ю. К.- инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Хасково в хода на извършената на дружеството-жалбоподател проверка.

По този повод на 28.02.2022 г. на дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН с изх. № К11-45 на предоставена ел. адрес за кореспонденция, която била получена на 01.03.2022 г. (виж покана и потвърждение на л.19-20). АУАН № F649302, с който на дружеството било вменено нарушение на чл.124 ал. 5 от ЗДДС, за неотразяване на процесното КИ, издадено през м. юли 2021 г., бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие бил предявен и връчен на управителя на дружеството на 16.06.2022 г., видно от разписка към акта, който вписал собственоръчно, че е запознат с неговото съдържание, но не вписал обяснения и възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН против съставения АУАН управителят на дружеството-нарушител депозирал писмено възражение, което обаче не било уважено от АНО и въз основа на съставения АУАН на 08.09.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление. То било връчено на управителя на наказаното дружество на 14.10.2022 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда от управителя на дружеството чрез надлежно упълномощен адвокат по куриер на 27.10.2022 г., видно от товарителница на л.13 от делото, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св. Ю. К..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата и становищата на страните доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

3

Като инстанция по същество съдът е задължен да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Актосъставителят Ю. К. заема длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив и като такъв разполага с компетентността да съставя АУАН за нарушения на ЗДДС. НП е съставено от Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, който също разполага с компетентността да издава НП за нарушения на ЗДДС и в частност конкретното нарушение, тъй като е упълномощен за това от изпълнителния директор на НАП (виж т.1.3.в. от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на л.57-59). Тоест налице е материална компетентност по отношение на съставителите на АУАН и НП. Те разполагат и с т.нар. териториална компетентност, тъй като процесната СД по ЗДДС, с приложен „Дневник за покупките“, в които е следвало да се отрази съответното КИ, се подава по седалище и адрес на управление на дружеството (гр. В.) в съответното структурно звено на ТД на НАП, т.е. в случая в Офис Пазарджик към ТД на НАП- Пловдив.

Проведеното против ЕТ- жалбоподател административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в установения от закона тримесечен срок съгласно чл.34 ал.1 изр.2 предл.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. В Тълкувателно решение №48 от 28.12.1981 г. по тълк. дело №48/1981 г. на ОСНК на ВС, е посочено, че тримесечният срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриване на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.

Според Тълкувателно решение №4 от 29.03.2021 г. по тълк. дело № 3/2019 год. на ВАС, „откриване на нарушението“ е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира неговия извършител. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществуващите му признаци от обективна и субективна страна.

В настоящия случай материалите и информацията от дружествотожалбоподател, свързани с отразяване на конкретното КИ и необходими да установяване на нарушението, са постъпили в ТД на НАП- Пловдив, представени от управителя на „Тория-08“ ООД на 24.01.2022 г. по опис (виж писмо на л.45 от делото). Тоест информацията, чрез която е открит нарушителя и е установено нарушението е била на разположение на актосъставителя най-рано на 24.01.2022 г. Този факт е отразен и в изготвения от инсп. К. Протокол, с който проверката по прихващане и възстановяване е 4 приключила (Виж стр.3-7 от Протокол от проверка на л.34 и сл. от делото).

При това положение, доколкото датата на постъпване на материалите в ТД на НАП- Пловдив е последваща датата на издаване на документите (справка и дневник), то до датата на съставяне на АУАН- 20.04.2022 г. тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН не е изтекъл. Поради това и съдът не споделя възраженията в жалбата и писмената защита на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за допуснато СПН на чл.34 ал.1 от ЗАНН относно съставяне на АУАН, който следвало да се смята от датата на подаване на СД по ЗДДС- 13.01.2022 г. (деня следващ датата на подаване на СД), респ. 18.01.2022 г.- деня следващ, крайния срок за подаване на СД.

Действително на 12.10.2022 г. дружеството е подало СД и приложения Дневник за покупките за данъчен период м. декември 2021 г., в които е отразено процесното КИ, в ТД на НАП- Пловдив, но това не означава, че още на тази дата или в следващите дати органът по приходите и конкретно актосъставителя са били запознати с тази информация и са разполагали с нея, както и с всички останали документи необходими за установяване на нарушението. Едва с получената информация от дружеството чрез подаване на всички необходими документи на 24.01.2022 г. , органът по приходите е разполагал с нужните доказателства за откриване на нарушението и нарушителя.

Съдът не споделя и възражението в жалбата и писменото становище на процесуалния представител на въззивника за допуснато СПН, изразяващо се в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Нарушителят е бил поканен за съставяне на акта чрез единия от двамата управители и законът допуска това, като поканата му е изпратена и връчена на обявения от търговеца за НАП електронен адрес. Съгласно чл.84 от ЗАНН разпоредбите на НПК за призоваване са субсидиарно приложими и в АНП. Предвид последните изменения в НПК в сила от 30.06.2021 г. в чл.178 ал.8 от НПК е предвидена и възможността за връчване на призовки, съобщения и книжа по ел. път, когато лицата са посочили електронен адрес. В настоящия случай уведомяването на дружеството е осъществено на предварително обявен от него за контакти с НАП ел. адрес, съгласно изискванията на чл.29 от ДОПК, като по този начин задълженото лице се е съгласило по този начин да получава уведомленията, адресирани до него. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация, по арг. на чл.30 ал.6 от ДОПК. По делото са ангажирани доказателства от АНО за такова надлежно връчване на поканата на дружеството чрез потвърждение на получената покана по ел. път, цитирано по-горе, от 01.03.2022 г. В този смисъл е налице изпълнение на изискването на чл.40 ал.2 от ЗАНН и актът е съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил надлежно поканен. Вярно е също, че потвърждението е изпратено на 01.03.2022 г. и от следващия ден тече 3-днения срок за явяване на нарушителя за съставяне на АУАН и изтича 5 в края на първия присъствен (работен) ден, в случая на 06.03.2022 г. АНО не е ангажирал доказателства дали в тези три дни се е явил, респ. не се е явил законовия представител на дружеството-нарушител и не е ангажирал такива дали дружеството е било поканено да се яви на 20.04.2022 г., когато е съставен АУАН. Вярно е и това, че законът не предвижда в случаите на неявяване на нарушителя в указания срок, в какъв срок следва да се състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Вярно е, че следва да бъде в разумен срок, а за такъв следва да се приеме преди изтичане на 3-месечния срок от установяване на нарушението, който в случая е спазен. Освен това датата на съставяне на АУАН, отразена в същия, се генерира директно от регистъра за издаване на АУАН, поради което е изключена манипулация на същия. С предявяването и връчването на акта впоследствие на управителя на дружеството е гарантирано в пълна степен правото му на защита, тъй като същият се е запознал с повдигнатото адм. обвинение, възразил е срещу съставения акт и е обжалвал в крайна сметка НП пред съда. Така допуснатото процесуално нарушение по никакъв начин не засяга правото на защита на санкционираното лице, защото то нито е лишено от възможността да разбере какво административно обвинение му е повдигнато, нито е лишено от възможността да се защити срещу същото.