Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260019 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9444/2020
Вид
Решение № 260019
Подписан
30.07.2025
В сила
03.10.2025
Състав
МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 557, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 1, изр. последно · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260019 30.07.2025 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 9444 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А.Ф.Й., ЕГН ********** /п. в хода на процеса, с конституирани наследници по закон – Н.Ф.Й.,

ЕГН **********; Й.Ф.Й., ЕГН **********; С.Ф.Й., ЕГН **********; М.Ф.Й., ЕГН ********** и А.Ф.Й., ЕГН ********** – вж. определение от 03.05.2022 г. – л. 188/ против Гаранционен фонд – София, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 558, ал.5, вр. с чл. 557, ал.1, т.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ***, ок.

22:30 часа неизвестно МПС нарушило правилата за движение по пътищата и ударило ищеца – пресичащ пешеходец, след което напуснал местопроизшествието. Бил съставен КП с пострадали лице, образувано и ДП. Вследствие на инцидента, ищецът претърпял телесни увреди – наранявания в областта на лявата подбедрица и тазобедрената става, имал оплаквания от болка в целия ляв крак. Било проведено оперативно лечение, поставена гипсова имобилизация. Закупил заключващ пирон, който да бъде оставен на увредения крайник, за което платил 1980 лева.

Изпитал силни болки и страдания, претърпял стрес, напрежение, психически дискомфорт, животът и ежедневието му се променили; поради травмите – движението на тялото било ограничено, имал нужда от помощ и грижи от близки за битово и хигиенно обслужване. След отправено искане до ответника, съгласно сключено споразумение, получил сумите от – 15 000 лева за неимуществени и 990 лева за имуществени вреди.

Предвид занижения размер, се претендира за присъждане на още – 24 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното погасяване; 990 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски В срока по чл.

131 ГПК ответникът е подал отговор. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди при настъпване на инцидента ищецът да е бил в нетрезво състояние и, без да се съобрази с движението на автомобилите, да е предприел диагонално пресичане на пътното платно, на необозначено за целта място, в нарушение на правилата в ЗДвП. Изплатената сума отговаряла на вида, характера и интензитета на търпените вреди, при отчитане на приетия процент на съпричиняване. Претенцията за неимуществени вреди била завишена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на главните искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че настъпилото ПТП е при виновно и противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, за което ответникът носи риска, сочения механизъм на произшествието, в причинна връзка с който е претърпял твърдените неимуществени вреди - болки, страдания, стрес и негативни емоции от описаните в ИМ физически травми, както и размера на обезщетението; че в причинна връзка с ПТП е претърпял и имуществени вреди в претендирания размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, вкл. възраженията си в отговора и за съпричиняване на резултата, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземанията – да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:

На основание чл.

153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на *** г. в *** е настъпило ПТП, при което неизвестно МПС ударило ищеца и му причинило травматични увреждания, като напуснало мястото на произшествието; във връзка с оперативна интервенция за поставяне на заключващ пирон ищецът платил 1980 лева; ответникът му платил сумата от общо 15990 лева – сбор от обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, преди процеса /вж. протоколно определение от 05.11.2021 г. – л.

46-47/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Следва да се посочи, че възраженията на ответника относно – механизма; наличието на твърдените увреди по тялото на ищеца и причинната връзка именно с ПТП – са неоснователни – страната няма право да оспорва тези обстоятелства, предвид извънпроцесуалното си поведение по частично плащане на обезщетение на ищеца именно във връзка с процесното събитие и относно настъпилите вреди. С плащането е налице признание на горепосочените факти, като оспорването им едва в настоящия процес, съдът намира за недопустимо, а и по същество за неоснователно. Същите освен несвоевременни се явяват и напълно опровергани от събраните доказателства – налице е констативен протокол за настъпилото ПТП /неоспорен/, по повод на което е образувано ДП № *** г. по описа на 6 РУ при ОДМВР – Пловдив, като механизмът и вероятните причини за настъпване на произшествието се установяват от заключението на приетата САТЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, а съобразно заключението на експерта – медик по приетата СМЕ, което съдът също кредитира като ясно, обосновано, компетентно изготвено, неоспорено от страните – получената от ищеца травма – многофрагментно счупване на двете кости на лявата подбедрица, е характерна за блъскане от автомобил, с уточнение, че падането от собствен ръст е с различна от наличната по делото характеристика на травмите – петрохантерно счупване на бедрената кост, счупване на кости на ръката, травма на главата и др.

Относно неимуществените вреди и размера.

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, която сама по себе си не може да заличи и спомена от преживяното, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни повреди са характерът на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката, с оглед степента на емоционална зрялост на лицето/. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази и конкретната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането – в случая към датата на ПТП, реализирано на *** г.

От заключението на приетата СМЕ, се установява, че в причинна връзка с инцидента – на ищеца е било причиненo многофрагментно счупване на двете кости на лявата подбедрица /тибия – голям пищял и фибула – малък пищял/, като фрагментите на двете счупени кости са били разместени една спрямо друга.

Първоначално ищецът отказал оперативно лечение /здравно неосигурен/ и бил имобилизиран чрез гипсова превръзка и изпратен от спешното отделение за дома, но поради силна болезненост на травмирания крак, на 24.08.2017 г. бил приет в ***, където му била определена окончателна диагноза – „множество счупвания на подбедрицата, закрито; фрактура крурис синистра инветерата /застаряло счупване/“, а на 25.08.2017 г. – било проведено оперативно лечение, при което под обща анестезия му било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон на тибията и фибулата, като бил изписан на 05.09.2017 г. с препоръки – да не стъпва на оперирания крак в продължение на два месеца, да използва помощни средства при придвижването си, както и да приема предписаните му лекарства. Експертът – медик е посочил, че болките и страдания при ищеца са били значителни в периода от *** г. до 24.08.2017 г., след което, след операцията, са били овладени и заместени от дискомфорта на трудното до невъзможно самостоятелно придвижване. Болезнена била и рехабилитацията след приключване на имобилизацията. Нямало данни да са настъпили усложнения в причинна връзка с травмата и да са налице остатъчни явления от произшествието. В заключението при основната СМЕ, експертът е посочил, че оздравителният процес е продължил в рамките на 3 до 5 месеца, а в заключението при преработената /допълнена/ СМЕ – в рамките на 5 до 6 месеца, като е уточнил, че отлагането на хоспитализацията и оперативната интервенция е допринесло за удължаване периода на търпените болки и страдания, а така също и до удължаване на периода на лечението. Необходимостта от чужда помощ при обичайните ежедневни дейности била в рамките на 3 – 4 месеца, като в края на този период били възможни и самостоятелни действия по обслужване, но с необходимост от помощ за по-сложните такива. Нуждата от помощни средства била в рамките на 4 – 6 месеца, като първите месеци ищецът бил с две патерици, а в следващия период – можел да стъпва на травмирания крак с използване на едно помощно средство.

Относно уврежданията и претърпените болки и страдания са ангажирани и гласни док. средства, чрез показанията на св. *** /който заявява да е син на починалия първоначален ищец, макар според УН да няма такава родствена връзка/, който заявява, че към датата на инцидента бил в ***, прибрал се в *** в началото на 2018 г. /след Новата година/. Тъй като трябвало някой да се грижи за баща му, изпратил пари – чичо му намерил непознат, който да се грижи за него. Баща му не можел да ходи нормално, накуцвал, не можел да гледа животни, с което се занимавал. Нямал други проблеми, освен с крака – не споделял за такива. Първоначално заявява, че, когато видял баща си през 2018 г., същият си помагал с патерици, за да може да ходи, след което се поправя и сочи, че лично не го е виждал да ходи с патерица, а така му били казали.

Когато го видял в началото на 2018 г., баща му вече не ходел с патерица.

Съдът прецени показанията на свидетеля, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същият в по-голямата си част се опитва да преразкаже това, което му е било казано от други лица относно начина на протичане на травмата при ищеца и отражението й върху ежедневието му. Показанията следва да бъдат кредитирани единствено, док. кореспондират на останалите док. и в тези части, които несъмнено според съда отразяват личните впечатления на свидетеля – че баща му не е споделял за други проблеми, в т.ч., че не може да спи, както и, че, когато го е видял през 2018 г. – не е бил с патерици.

Съдът, като съобрази установените факти относно вида, местоположението на получената увреда, периода на възстановяване, търпените като интензитет доказани болки и страдания и тяхната продължителност, при условията на чл. 52 ЗЗД, приема, че справедлив и адекватен размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е именно платената от ответника сума преди процеса в размер на 15 000 лева.

В случая се касае за травма със средна тежест, при която е засегнат един крайник. Болките не са продължили значителен период от време – от ПТП до последващата хоспитализация, когато за адекватното лечение на травмата е била необходима оперативна намеса. Били са овладени и заместени от изпитвания в ежедневието физически дискомфорт, предвид необходимостта да подпомага придвижването си с помощни средства за период от два месеца – с две патерици, а впоследствие – с една, както и да бъде подпомаган в ежедневните си битови дейности от друг човек. Предвид травматичната увреда и нейния характер, страдания са били налице и след хоспитализацията, но не с такъв интензитет, като оздравителният период е бил не по-дълъг от пет месеца, предвид съвкупния анализ на събраните доказателства, с неустановени усложнения и остатъчни явления от произшествието, според становището на експерта – медик по СМЕ, което се потвърждава и от личните впечатления на св. *** – че в началото на 2018 г. ищецът се е придвижвал без патерици.