Решение № 172 от 28.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Кюстендил, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Т. Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря М. Др. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20261500500038 по описа за 2026 година

Т. И. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ № 3 чрез процесуалния представител адв. Й. Т. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.

Кюстендил, ул. „***“ 23, обжалва Решение № 1228/10.11.2025 г., поставено от РС – Кюстендил по гр.д. № 504/2024 г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС – Кюстендил е допуснал да се извърши съдебна делба между съделителите: М. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ №7, В. Е. А., ЕГН **********, Е. В. Е., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ №36, И. В. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ № 2 и Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ № 3; на следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот IV 151, в квартал 22А, по плана на с. *** - ***, общ. Кюстендил, целият с площ 1025 кв.м., празно и застроено място, ведно с построената в същия имот едноетажна масивна жилищна сграда, при граници и съседи на поземления имот: от две страни улици и УПИ III 302, при следните квоти: - 3/9 ид.ч. за М. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ №7; - 1/9 ид.ч. за В. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ №36; - 1/9 ид.ч. за Е. В. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ №36; 1/9 ид.ч. за И.

В. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ № 2; - 3/9 ид.ч. за Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ №3.

Въззивницата обжалва изцяло решението на районния съд , излагайки становище за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като сочи и, че е постановено при нарушение на материалния закон и неспазване практиката на ВКС.

Релевира доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липсата на доказана придобивна давност в полза на въззивницата, като поддържа, че от събраните доказателства се установява упражняване на фактическа власт върху процесния 1 имот за период, по-дълъг от изискуемия 10 - годишен по закон, при наличие на всички елементи на владението. Излага становище, че първоинстанционният съд неправилно е ценил свидетелските показания и останалите доказателства, от които счита, че се установява извършване на множество подобрения и поемане на задължения, свързани с имота, без протИ.поставяне на въззиваемите страни. Акцентира върху поемането на задължения на общия наследодател на стойност от над 20 000 лева от страна на въззивницата.

Излага съображения в посока, че при наличие на придобивна давност върху процесния имот от страна на въззивницата, правото на собственост на останалите съделители е погасено, респ.че в производството не е доказано наличие на съсобственост между страните, поради което не са налице предпоставките за допускане на съдебна делба.

Счита още, че неправилно са определени от съда квотите в съсобствеността, като поддържа, че при наследяването по заместване на майка си от тяхната баба В. М. наследници са само Е. Е. и И. Е. , но не и В. А..

Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск за делба на процесния имот поради изтекла придобивна давност в полза на въззивницата. Разноски не се претендират.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни М. И. Б., В.

Е. А., Е. В. Е., И. В. Е., чрез пълномощника адв. Д. М., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респ. правилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е допуснал делба на процесния имот, респ. че оспорването на определените квоти на въззиваемите страни е неоснователно.

Възразява се срещу наведените доводи за придобиване от страна на въззивницата на процесния имот като неоснователни и неподкрепени с доказателства. Счита се, че всеки съсобственик е владелец на собствената си идеална част и държател на частите на другите съсобственици, както и че ако някой от съсобствениците упражнява фактическа власт върху имота, за да придобие останалите части, той е трябвало да обективира пред тях намерението си да владее за себе си, като поддържа, че такива обстоятелства не са били установени от свидетелските показания по делото.

Възразява се срещу твърдението, че въззивницата е манифестирала самостоятелна фактическа власт върху процесния имот по смисъла на чл. 68 ЗС, както и да е демонстрирала намерението си да е владелец на останалите части, а не само държател.

Подчертава се, че въззивницата се е настанила да живее в процесния имот, който е съсобствен, но същата не е демонстрирала пред останалите намерение за своене на притежаваните идеални части от съсобствения имот, като от дадените свидетелски показания не е било установено демонстриране на намерение за своене на имота.

Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Разноски не се претендират.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно; респ.- допустимо, а относно правилността въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по Закона РПВПВННИ ***, том I, дело № ***г. на Кюстендилски народен съдия, е видно, че със същия е обективиран договор за покупко-продажба, по силата на който И. С. М. е придобил следния недвижим имот, находящ се в строителната част на землището на село ***-***, Окръг Кюстендилски, а именно: ПАРЦЕЛ – VII седми в квартал 69-шестдесет и девети по плана на село *** ***, Окръг Кюстендилски, урегулиран състоящ се от 640 шестстотин и четиридесет квадратни метра празно място, при съседи: от две страни улици, Парцел VI на 2

ТКЗС, имоти на ТКЗС.

Както се установява от удостоверение за наследници № 22/11.10.2023г.,изд. от кметство на с. ***, община Кюстендил, (л.5 от делото на КнРС), И. С. М. е починал на 22.07.2002 г.и е оставил за свои законни наследници съпруга В. В. М. и дъщери Б. И. А.а, М. И. Б. и Т. И. Т..

От Акт за женитба №236 (л.52 от гр.дело №504/2024г.на КнРС) е видно, че бракът между И. С. М. и В. В. М. е сключен на 26.07.1958г.

Преживялата съпруга В. В. М. е починала на 15.12.2012г. (срвн. у-ние за наследници №16/20.09.2023г., изд. от кметство на с.***, община Кюстендил) и нейни наследници по закон са дъщерите й М. И. Б. и Т. И. Т., респ.наследници по закон на починалата преди тази наследодателка - на 22.08.2006г., нейна дъщеря Б. И. А.а са съпруг В. Е. А. и синове Е. В. Е. и И. В. Е. ( както е видно от у-ние за наследници №58/12.09.2023г.,изд.от Община Кюстендил.

Видно от приложената Скица № 665/06.12.2023 г. за урегулиран имот/парцел № IV 151 в квартал №22А по плана на с. ***-***, уличната и дворищна регулация са утвърдени със Заповед № 689/04.04.1968г.), като имотът е с площ от 1025 кв.м /770 кв.м + 255 кв.м придадени от път/, и като собственик е посочен И. С. М. ; респ.посочено е , че УПИ IV 151 в квартал №22А по плана на с. ***-*** отговаря на местоположение на УПИ VII в квартал 69шестдесет и девети по предходен план и по нот.акт 161/1965 г.

Представено е и удостоверение по чл.264 от ДОПК, изх. № ДО000260/26.01.2024 г., изд. от Дирекция „Местни приходи“ към Община Кюстендил (л.8 от делото на КнРС), от което се констатира, че като собственици на имота фигурират всички съделители.

По делото е прието заключение на техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Д.

В. Х., от което се установява, че площта на заградения с паянтова ограда имот е 975 кв.м респ.на Приложение №1 към същото е отбелязано разположението на жилищната сграда , както и на останалите постройки. От извършения оглед на място и геодезическото заснемане е установено наличието на застрояване в имота – конкретно и на делбената сграда - едноетажна масивна сграда с площ 75 кв.м.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, като в показанията си свидетелят А. А. посочва, че страните притежават наследствен имот в с.*** – къща на един етаж, останала от баба им и дядо им - В. и И., както и, че имотът, в който е построена, представлява парцел около декар. Свид.А. сочи, че в момента в имота живеят ответницата Т. и сина й Н., като му е известно, че ответницата попитала останалите наследници дали може да се нанесе в процесния имот, тъй като нямало къде да живее след продажба на имот, придобит от съпруга й, и те й разрешили, но не се отказали от правата си.

Свид. С. К. посочва, че приживе в процесната сграда, представляваща едноетажна къща, живеели наследодателите И. и В., а към настоящия момент в тази къща живее Т., която се била настанила в имота около деветдесет и някоя година. Преди години виждала Б. А. да идва в имота.

Не знае някой от наследниците да се е отказал от правата си върху имота.

Свид. Е. С. също сочи, че къщата била на В. и И. - родителите на Т., Б. и на М.. Посочва, че в момента в къщата живее Т. Т.. Свидетелката чула, че след смъртта на съпруга си ответницата продала наследената от него къща и, тъй като нямало къде да живее, се нанесла в процесния имот по уговорка със сестрите си.

Свидетелят В. Б., посочва, че отв.Т. била родена в процесния имот, но след като се омъжила за около 20 години не живяла там, а при съпруга си отново в с. ***. Сестрите й също живеели при съпрузите си - М. - в с.*** а Б. - в с.***. Т. и семейството й извършили подобрения по жилищната сграда. Според свидетеля ответницата все още изплаща кредитни задължения, останали непогасени след смъртта на майка й. Първоначално в имота живеели родителите и сестрите на ответницата. След като съпругът на ответницата починал, тя и децата й се преместили да живеят в къщата на родителите й преди около 20 г..

Свидетелят А. К. Н. е заявил, от 2008г. живее в село *** срещу процесния имот. Виждал е ищцата М. да идва в имота на гости при сестра си. Сочи, че през 2017г. Т. Т. извършила ремонт на сградата, били изградени навеси, а свидетелят участвал в ремонтните дейности.

3

От показанията на свид. Й. С. М. се констатира, че същият живее в село *** от около 12 години в близост (през улицата) до делбения имот. Свидетелят преди посещавал редовно родителите на съпругата си в селото, като заявява, че не познава ищците и не ги е виждал в процесния имот. Счита като негови собственици ответницата Т. Т. и сина й А., който обработвал двора. Преди десетина години в жилищната сграда бил направен основен ремонт като бил сменен изцяло покривът, правен е вътрешен ремонт и е поставена алуминиева дограма. Твърди, че има наблюдения върху имота от 1975г. ; виждал е там и други хора освен ответницата и сина й, но не ги познавал. Не помни там да са живели възрастни хора.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Касае се за делба на недвижим имот, останал в наследство от общи наследодатели.

Като се имат предвид разясненията, дадени в ТР № 1/2012 г., следва да се приеме, че при установяване на фактическа власт върху имота от някои от наследниците, те са владелци на своите части и държатели на частите на другите сънаследници. В тежест на сънаследниците, които твърдят придобИ.е на имота по давност, е било да установят, че са превърнали държането на частите на другите наследници във владение за себе си и че са ги придобили по давност. Упражняването на фактическа власт върху недвижим имот продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то това го прави държател на техните идеални части и за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, като тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици /ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.Именно в такава насока е константна съдебната практика- че при наследяване, владението като част от имуществото на наследодателя, продължава да се упражнява по право от наследниците, дори и когато само един от тях остава в наследствения имот. В отношенията между сънаследниците се счита, че този, който ползва цялата съсобствена вещ владее само своите идеални части, а е държател на чуждите идеални части. Както се посочи, за да завладее цялата вещ, сънаследникът трябва да промени намерението си и отблъсквайки владението на останалите сънаследници, да започне да владее изцяло за себе си.