Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20357 от 02.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29459/2024
Вид
Определение № 20357
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.151 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.151, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.151, ал.4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20357 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110129459 по описа за 2024 година

По делото е постъпила молба с вх. №142433 от 05.05.2026г. /подадена на 29.04.2026г./ от ищеца П. Й. С. за поправка на протокола от проведеното на 16.04.2026г. открито съдебно заседание с твърдение за допуснати съществени пропуски и грешки при неговото изготвяне, подробно описани в параграфи 2 –13 от нея.

Съдът като съобрази изложеното в молбата, намира следното от правна страна:

Видно от приложеното по делото съобщение, препис от протокола е получен лично от П. Й. С. на 27.04.2026г., с оглед на което срокът по чл.151, ал.1 ГПК е спазен.

В същото време съдът намира отправеното искане за поправка на протокола за процесуално недопустимо, доколкото изложените от страната обстоятелства не обосновават интерес от него.

Предвидената в разпоредба на чл.151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия или съответно отразяване на процесуални действия, които е пропуснато да бъдат удостоверени. Този ред обаче е неприложим в случаите, когато се претендира да бъде осигурено отразяване на действия, извън тези посочени в разпоредбата на чл.150, ал.1 ГПК или да бъде постигната редакция на съдебния протокол, която не променя същността на записаните изявления.

Съобразявайки посоченото, съдът намира, че обективираното в пар.2 от молбата искане за промяна и допълване на релевираното от ищеца възражение относно наличието на непълнота в доклада по своето естество не касае смисловото му отражение в протокола, с оглед на което следва да бъде оставено без разглеждане.

Изложеното се отнася и до формулираните в параграф 12 и параграф 13 искания, касаещи части от изявления на разпитания свидетел и ищеца, допълването на които съгласно поисканото от страната само по себе си не би довело до промяна в техния смисъл.

Съдът намира за недопустимо и искането на ищеца протоколът да бъде допълнен с отразяване на въпросите, които са били зададени към разпитания свидетел /параграфи 4-10 от молбата/. Законът не предвижда изискване в съдебния протокол да бъдат записани отправените от съда и страните въпроси към вещи лица и свидетели.

Именно доколкото същите не попадат в задължителното съдържание на съдебния 1 протокол, то преценката за необходимостта от записването им попада в дискрецията на председателстващия заседанието. В случая показанията на свидетеля са последователно и логично отразени в протокола, като липсата на конкретно зададените от ищеца въпроси не нарушава смисловата им цялост.

Не на последно място, съдът намира, че следва да остави без разглеждане и искането за поправка на протокола в частта относно посочения в протокола период „15.03.2026г.-15.04.2023г.“, доколкото както посочва и ищецът, става въпрос за очевидна фактическа грешка, редът за поправянето на която е различен, като следва да бъде отчетено, че същата е допусната единствено във формулирания от ищеца въпрос без да е дала отражение върху показанията на разпитания свидетел.

Въз основа на изложените съображения съдът намира, че визираните от ищеца в подадената на 05.05.2026г. молба неточности, както и искания за допълвания, не са от естество да променят съществено смисъл на отразените в протокола, поради което за страната не е налице интерес да иска поправка и допълване на протокола, като молбата й следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно практиката на ВКС /така Определение №1909/29.06.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №2607/2023 г., Определение №18/11.01.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №53/2023 г., и др./ както определението по чл.151, ал.4 ГПК, независимо дали с него се допуска или отказва поправката или допълването на съдебния протокол, така и определението, респ. разпореждането, с което молбата по чл.151, ал.1 ГПК се оставя без разглеждане или се връща като просрочена, не подлежат на обжалване с частна жалба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съдържащото се в подадената от П. Й. С. молба с вх. №142433 от 05.05.2026г. искане за поправка на протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.04.2026г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2