Определение № 440 от 13.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20225001000767 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на П. Т.

П. против протоколно определение от 18.10.2022 г., постановено по т.д. № 113 по описа за 2022 г. на Окръжен съд С. З., с което е спряно производството по т.д. № 113/2022 г. по описа на Окръжен съд - С. З. на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК до приключване на ДП № ***/****г на Сектор П** към ОД на МВР, пр.пр. № *****/****г. на РП - С. З..

Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да се отмени и делото се върне на Окръжен съд С.

З. с разпореждане за продължаване разглеждането на делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по иска ЗД „Б. и.“ АД, който чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по т.д. № 113 по описа за 2022 г. на Окръжен съд С. З. е образувано по предявени от П. Т. П. против ЗД „Б. и.“ АД обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, при управление на автомобил за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с ответното дружество.

1

За да спре производството по делото до приключване на наказателното производство, Окръжен съд С. З. е приел, че са налице основанията за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК, до приключване на ДП № ***/****г на Сектор „П. п.“ към ОД на МВР, пр.пр. № *****/****г. на РП - С. З..

Определението е неправилно.

Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на ДП № ***/**** г. на Сектор П** към ОДМВР и пр.пр. № *****/**** г. на РП - С. З.. Въпреки направеното от съда искане за прилагане на копие от тази преписка /л.80/, по делото липсват каквито и да е било данни за предмета на това производство, лицето или лицата, срещу които се води, както и етапа, на който се намира. Съдържащото се в отговора на частната жалба твърдение за вече внесен обвинителен акт срещу делинквента и образувано НОХД в Районен съд С. З., също не е подкрепено с конкретни доказателства.

Наказателното производство не е преюдициално за гражданското дело, доколкото предявените искове в случая са насочени към реализиране отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца от застрахования делинквент, чиято наказателна отговорност се търси в наказателното производство.

Доколкото отговорността на застрахователя е функционална по отношение на деликтната отговорност, предпоставките за възникването й са установяване факта на деликта от страна на застрахования, както и наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи всички елементи от състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена деликтната отговорност на застрахования, дори и когато противоправното му поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост между противоправното поведение в гражданското право и виновното поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически състави.

Освен това, според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла и на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се спре производството при условията на чл. 229, т. 5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство.

Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ какъвто е настоящият, следва да е налице съвпадение на основанието на търсената защита, на противоправното деяние и на делинквента, с противоправното 2 деяние и с дееца в образуваното наказателно производство. Освен това, в този случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните факти за установяване на деликтната отговорност на третото лице, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и наложителността от постановяване на присъда, която да бъде задължителна на за гражданския съд.

В случая, съдът е посочил единствено, че е образуваното наказателно производство в досъдебна фаза. Няма установени от първоинстанционния съд обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка, както за преюдициалността на евентуално образуваното наказателно дело спрямо настоящия спор, така и че елементите от фактическия състав на обуславящия застрахователната отговорност на ответника деликт, съставляват престъпно обстоятелство, и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 и/или т. 5 ГПК за спирането на производството по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Окръжен съд – С. З. за продължаване на производството.

Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.10.2022 г., постановено по т. д. № 113 по описа за 2022 г. на Окръжен съд С. З., с което е спряно производството по т.д. № 113/2022 г. по описа на Окръжен съд - С. З. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на ДП № ***/****г на Сектор ПТП към ОД на МВР, пр.пр. № *****/****г. на РП - С. З...

Връща делото на Окръжен съд С.

З., за продължаване на производството.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3