Решение № 2825 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2825 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330118951 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. Б. против Г. А. Г., Д. А. Г. и „РЕАЛ-54“ ООД, с *** Л.Б.Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за иска отмяна на решение на общото събрание на собствениците в сграда с адрес: гр. П., ул. "Г.В." №..., взето на 29.11.2022 г. за определяне на месечна такса за текущо поддържане на общите части на етажната собственост в размер на 95 лева за ищеца Н. Д. Б., а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на взетото решение за нищожно поради противоречие със закона и добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. "Г.В." №... - офис от шестетажна сграда – хотел. На 01.12.2022 г. бил уведомен от *** на етажната собственост - Л.Д., че е взето решение на общото събрание на собствениците на сградата, с което се определяла месечна такса за текущо поддържане на общите части. Предоставен му бил протокол от ОС на ЕС от 29.11.2022 г., в който било посочено, че при 3,983 % идеални части от общите части дължи сумата в размер от 95 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност на взетото решение, доколкото били нарушени императивните разпоредби на ЗУЕС относно реда за свикване и 1 провеждане на общото събрание. Твърди се нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС относно разпределението на разходите за управление и поддръжка на етажната собственост. По наведените доводи се моли за отмяна на взетото на ОС на ЕС решение на основание чл. 40 ЗУЕС. В условията на евентуалност, ако се установи, че сградата попада в изключенията по чл. 3 ЗУЕС се претендира прогласяването на решението за нищожно поради противоречието със закона и добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не постъпил писмен отговор от ответниците Н. Д. Б. против Г. А. Г., Д. А. Г. и „РЕАЛ-54“ ООД.

С подадени молби по хода на делото ответникът „РЕАЛ-54“ ООД, чрез *** си Л.Б.Д., излага становище за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 3 ЗУЕС за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността.

За изясняване на въпроса дали настоящият случай попада в изключението по чл. 3 ЗУЕС по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. От изготвеното заключение, неоспорено от страните по делото, се установява, че в процесната сграда с идентификатор ***** и адрес: гр. П., ул. "Г.В." №... има четири самостоятелни обекта – три офиса и ресторант със складова част.

Вещото лице е констатирало, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, сградата е отбелязана с функционално предназначение „хотел“ , но хотелската част не е регистрирана и не е нанесена като самостоятелен обект. От представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на страните, се установява, че ищецът е собственик на СОС с идентификатор *****, представляващ офис № ... с променено предназначение в дентален кабинет, ответниците Г. А. Г. и Д. А. Г. са собственици на СОС с идентификатор 2

*****, представляващ офид №..., а ответника „РЕАЛ-54“ ООД е собственик на сградата с идентификатор *****, както и на СОС с идентификатор ***** с предназначение – за обществено хранене и СОС с идентификатор ***** с предназначение – офис. Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице повече от три самостоятелни обекти в процесната сграда, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за управлението на общите части на сградата приложение намират разпоредбите на ЗУЕС. По тази причина предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е процесуално допустим.

Съобразно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е предвиден 30-дневен преклузивен срок за предявяване на иска от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. От събраните по делото доказателства се установява, че общото събрание на етажната собственост, на което е взето оспореното решение, е проведено на 29.11.2022 г. С оглед обстоятелството, че исковата молба е подадена в съда на 29.12.2022 г., следва, че е спазен предвидения в закона 30-дневен преклузивен срок за предявяване на иска. Наред с това, както бе посочено, ищецът се легитимира като етажен собственик, видно от приложения Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ********** район на действие – Районен съд Пловдив. Предвид изложеното съдът намира, че са налице и другите предпоставки, обуславящи процесуална допустимост на предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, поради което същият следва да се разгледа по същество.

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание.

В трайната съдебна практика се приема, че решенията на общото събрание на собствениците на сгради в режим на етажна собственост, когато не е създадено сдружение на собствениците се формират от успоредни волеизявления на обособена неперсонифицирана общност от правни субекти собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и 3 задължения, решенията са вид многостранни актове, приети от неперсонифицирана група лица за постигане на опредЕ. обща цел. Общото събрание е форма на управление на етажната собственост и приложимата нормативна уредба – ЗУЕС урежда специална процедура за провеждането му - инициатива за свикване, ред за свикване, представителство, кворум, право на глас. Поради това и законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост се определя от специалните правила на ЗУЕС /в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, Решение № 122 от 06.11.2019 г. по т. д. № 1830/2018 г. на ВКС, Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС и други/.

В разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС е регламентиран редът за свикване на общо събрание на собствениците в етажната собственост. В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства за наличие на покана за свикване на ОС на ЕС, която да е доведена до знанието на етажните собственици. Няма каквито и да било данни относно обстоятелствата от кого произхожда инициативата за свикване на общото събрание, дневния ред на същото, датата и мястото на провеждането му, които да са обявени по съответния законоустановен ред. При това положение съдът намира, че не са спазени императивните правила за свикване на общото събрание на етажната собственост, което е самостоятелно основание за отмяна на взетото решение като незаконосъобразно.

На следващо място, относно провеждането на общото събрание, съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът, който удостоверява начина, по който е протекло събранието, следва да съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - „за", „против" или „въздържал се", опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В случая, видно от приложения към исковата молба протокол, освен датата, не е посочен нито часа, нито мястото, на което се е състояло въпросното събрание. Не става ясно кой е председателствал събранието, нито кой е изготвил съставения протокол. Отбелязани са присъствалите лица, с посочване на общия размер в процентно изражение на притежаваните от тях идеалните части, подложеният на обсъждане въпрос и 4 съответно взетото по него решение. Същевременно, трима от четиримата присъствали лица са представлявали един и същ собственик, а именно ответника „РЕАЛ-54“ ООД. Наред с това не се съдържат каквито и да било данни относно начина на гласуване на присъствалите лица. В разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС по ясен и недвусмислен начин е регламентирано, че явилите се лица следва да удостоверят не само присъствието си на ОС, но и начина, по който са гласували, посредством полагане на подписа си в протокола или друг придружаващ го документ. Това е формата за удостоверяване от тези лица на волеизявленията им /„за“, „против“ или „въздържал се“/ по всяко от приетите на ОС решения. Предвид изложеното съдът приема, че представеният протокол от общо събрание на собствениците, проведено на 29.11.2022 г. не съдържа нормативно установените в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС реквизити, необходими за удостоверяване валидността на взетите решения.

В допълнение към изложеното и само по себе си взетото решение на ОС на ЕС не отговаря на императивните изисквания на ЗУЕС. Съобразно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Разпоредбата на чл. 51, ал. 9, т. 2 ЗУЕС, предвиждаща разпределение на разходите съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, не е приложима, доколкото е приета с измененията в закона, направени с ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г. В случая разпределението на разходите е извършено именно съобразно идеалните части, като е прието, че притежаваните от ищеца са в размер на 3,983 %. Видно от приложения към исковата молба документ за собственост, ищецът притежава 0,332 % идеални части от общите части на сградата. Така констатираното противоречие и несъответствие с регламента на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС опорочава взетото решение и води до неговата незаконосъобразност.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС е основателен и следва да бъде уважен, като се отмени решението на общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. П., ул. "Г.В." №..., взето на 29.11.2022 г. за определяне на месечна такса за текущо поддържане на общите 5 части на етажната собственост в размер на 95 лева за ищеца Н. Д. Б..

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски в общ размер от 1667,88 лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение, 80 лева за държавна такса и 587,88 лева за депозит за вещо лице. С оглед обстоятелството, че оспореното решение на ОС на ЕС е взето предимно от представители на ответника „РЕАЛ-54“ ООД, съдът намира, че в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца разноски, доколкото и другите двама ответници Г. А. Г. и Д. А. Г. не са дали повод за завеждане на настоящото производство. Съдът намира за основателно направеното възражение от страна на ответника „РЕАЛ-54“ ООД за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. След като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 600 лева. При това положение в тежест на ответника „РЕАЛ-54“ ООД следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в общ размер на 1267,88 лева.