Решение № 18 от 28.01.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бл. , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20201200500933 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, а именно въззивна жалба с вх.№4321/02.06.2020 г., подадена от адв.Ил.П., в качеството и на пълномощник на Етажна собственост на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Б., и въззивна жалба с вх.№4486/05.06.2020 г., подадена също от Етажна собственост на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Б., чрез адв.Бр.Б., и двете насочени против Решение №1793 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д.№510/2018 г. по описа на РС – Р..

С атакуваното решение са отменени всички решения, взети на общото събрание, проведено на 21.04.2018 г. на етажните собственици на Етажна собственост на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Б., представлявана от Управителния съвет в състав: Й.Ив.П. – председател и членове: П.Б. и В.Б.Г., и с оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по същото.

Във въззивните жалби се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли ищцовата претенция. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбите като неоснователни, като също така излага подробни 1 съображения за тяхната неоснователност. Иска се потвърждаване на решението, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от адв.П. и адв.Б.. И двамата поддържат жалбите, с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

Въззиваемата страна – „Ц.к.Б.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание по делото.

Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същите са подадени в законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради което съдът ги намира за допустими и следва да се разгледат по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно, а жалбите са неоснователни, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл.40 от ЗУЕС, подадена от „Ц.к.Б.“ ЕООД, ЕИК 202036125, с адрес в гр. С. 1164, р-н Л., ж.к.Л.“, ***, ет.5, ап.28а, представлявано от М.М.М., със съдебен адрес в гр. Б., ул. „Г.С.” №4, ет.2 против Етажната собственост на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор *** по КККР на гр. Б., представлявана от Управителен съвет в състав: Й.Ив.П. - председател и членове: П.Б. и В.Б.Г., с административен адрес на етажната собственост - гр.Б., местност „Св.Ив.“, комплекс „Б.Х.“.

С исковата молба е поискано от съда да бъдат отменени всички решения, взети от общото събрание на етажните собственици, проведено на 21.04.2018 г.

Ищцовото дружество „Ц.к.Б.“ ЕООД е собственик на следните самостоятелни обекти в 2 сграда с идентификатор ***, изградена съгласно одобрени строителни книжа, в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б., местност „Св.Ив.“, комплекс „Б.Х.“, а именно: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** и

70/100 идеални части от самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***.

„Ц.К.“ ЕООД – С. е придобило собствеността върху имотите въз основа на постановление за възлагане №31191 от 26.06.2013 г., издадено по изпълнително дело №683 по описа за 2012 г. на Частен съдебен изпълнител Г.Ц., рег.№702 и район на действие – Окръжен съд Бл., вписано в Служба по вписванията при Районен съд – Р. с вх.рег.№ 3711 от 23.08.2018 г. и постановление за възлагане №31195 от 26.06.2013 г., издадено по изпълнително дело №683 по описа за 2012 г. на Частен съдебен изпълнител Г.Ц., рег.№702 и район на действие – Окръжен съд Бл., вписано в Служба по вписванията при Районен съд – Р. с вх.рег.№3712 от 23.08.2018 г. В постановление №31191 от 26.06.2013 г. прилежащите части към самостоятелните обекти, притежавани от ищеца, са посочени с тяхната площ в квадратни метри, а не като процент идеални части от общите части на сградата, а в постановление № 31195 от 26.06.2013 г. е посочено, че самостоятелните обекти нямат прилежащи части.

На 12.04.2018 г. е съставено искане за свикване на общо събрание на етажните собственици в сграда „Б.Х.“, находяща се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.. В искането е отразено, че то изхожда от шестнадесет етажни собственици, които притежават общо 21,10 % идеални части от общите части на сградата.

Искането е отправено до управителния съвет на етажната собственост, но по делото няма данни дали и кога е получено.

С протокол за връчване на покана е удостоверено залепването на външната врата на сградата в режим на етажна собственост на покана за провеждане на общо събрание на 21.04.2018 г. в 11.00 часа, което залепване е осъществено на 13.04.2018 г. в 18.00 часа.

Протоколът е съставен от В.Б.Г., а като свидетел в него е отразена Юл.Д.Г.. В кориците на делото се съдържа и покана за свикване на общото събрание, която обаче е изключена от доказателствения материал по делото с протоколно определение от 02.10.2019 г.

На 21.04.2018 г. в 11.00 часа е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда „Б.Х.“. Според отразеното в протокола общото събрание е свикано по реда на чл. 12 ал. 2 ЗУЕС след отправено искане от етажни собственици, притежаващи повече от 20 % идеални части от общите части на сградата. Решението за свикване е взето от управителния съвет с 3 два гласа – на членовете Бр.Б. и Валери Постоутов, а третия член Г.Г. не е гласувал. В общото събрание са допуснати до участие само притежателите на жилищни имоти в сградата. Кворумът, при който е проведено събранието е 68,41 % идеални части от общите части на сградата На проведеното събрание са взети следните решения: 1) размерът на годишната вноска за поддръжка и управление да бъде 300 лв. на апартамент, а на тази за фонд „Ремонт и обновяване“ – 100 лв. на апартамент; 2) избор на управителен съвет в състав Й.Ив.П., П.Б. и В.Б.Г. (председател Й.П.) и контрольор Таня Илиева Въртигорова; 3) водене на преговори с ЧЕЗ и КЕВР за индивидуални партиди ток и изкупуване от ЕС на трафопоста; 4) прехвърляне на партидата за водата на етажната собственост и кандидатстване за индивидуални партиди; 5) упълномощаване на управителния съвет да открие нова банкова сметка на етажната собственост; 6) назначаване на платен домоуправител на комплекса, който да получава възнаграждение в размер на 500 лв. месечно, избор на същия и сключване на договор с него; 7) задължаване на „Ц.К.“ ЕООД да осигурят достъпа през централния и задния централен вход на сградата и достъп до водомера.

Съобщението за изготвянето на протокола е оповестено на 28.04.2018 г. в 14.00 часа чрез поставянето му на централния вход и на трите задни входа на сградата.

На 05.05.2018 г. ищцовото дружество е депозирало искане за поправка на съдържанието на протокола. По делото няма данни членовете на управителния съвет да са се произнесели по така направеното искане.

По реда на чл.25 от ГПК и в съдебно заседание, проведено на 16.01.2020 г. са разпитани свидетелите Г.Г., Д.П., Д.Г., Т.В.-Ива.

Свидетелят Г. е бивш управител на ищцовото дружество, а свидетелят П. – негов служител.

И двамата сочат, че през месец април 2018 г. Бр.Б. е осъществил контакт с представители на „Ц.К.“ ЕООД с цел свикване на общо събрание на етажните собственици на сграда „Б.Х.“.

Свидетелят Г. е уведомил Б., че от края на 2016 г. не е управител на „Ц.К.“ ЕООД и на етажната собственост, но независимо от това Б. му е изпратил на електронна поща искане от собственици за свикване на общо събрание. След като свидетелят Г. е отказал да подпише покана за свикване на общо събрание, такава е разписана от Б., което той е заявил по време на провеждането на общото събрание. Във връзка със съставянето на тази покана, представители на „Ц.К.“ ЕООД са депозирали жалба в Районна прокуратура – Р.. Преписи от материалите по същата са приети като писмени доказателства по делото.

Свидетелите Г. и Въртиговора са етажни собственици. Твърдят, че преди провеждането на общото събрание, решенията по което се оспорват, в сградата са били спрени тока и водата, а представители на ищцовото дружество са затворили входа и фоайета на сградата. И двамата свидетели сочат, че поканата за общото събрание подписана от Бр.Б., макар в същата да е посочено името на Г.Г.. Свидетелят Г. твърди, че Г. е присъствал на събранието и е заявил, че поканата не изхожда от него, но целта му е била единствено да саботира 4 събранието. Според свидетелите, представителите на ищцовото дружество са имали възражения във връзка с отразените идеални части на притежаваните от тях обекти, но тези възражения не са били уважени. Св. Г. пояснява, че „Ц.К.“ ЕООД притежава обекти в сградата, които нямат общи части и правилно кворумът е изчислен въз основа на общите части само на жилищните обекти.

В съдебно заседание, проведено на 16.01.2020 г. е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза. Вещото лице дава два варианта за определяне на общите части на сграда „Б.Х.“. Вариантът, който според експерта е съобразен с разпоредбата на чл.17 от ЗУЕС, е определяне на съответния процент общи части на база всички самостоятелни обекти в сградата, независимо дали те са с жилищно или нежилищно предназначение. Според експерта таблицата за площообразуване, представена с отговора на исковата молба, е съставена само на база 70 обекта с жилищно предназначение и нежилищните обекти не са включени при определянето на общите части.

Като писмени доказателства по делото са приети протоколи от предходни общи събрания на етажните собственици, проведени на 06.08.2016 г. и на 20.01.2018 г. Видно от отразяванията в тези протоколи, ищцовото дружество се е регистрирало като собственик на 42,634 % и на 41,73 % идеални части от общите части на сградата, докато на събранието, проведено на 21.04.2018 г. е вписано като собственик на 24,87 % идеални части.

Като доказателства по делото са приети и документите, съдържащи се в прокурорска преписка, образувана по жалба на свидетелката Въртигорова във връзка с нейни твърдения, че е ограничен достъпа до общи части на сградата.

При така установените факти, с атакуваното решение РС – Р. е отменил всички решения, взети на общото събрание, проведено на 21.04.2018 г. на етажните собственици на Етажна собственост на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Б.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че по делото са установени допуснати нарушения на императивните разпоредби, регламентиращи свикването и провеждането на общото събрание, опорочаващи взетите на него решения. В тази насока, районният съд е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил спазването на процедурата по свикване на общото събрание, в която насока е изложил подробни съображения. На следващо място, районният съд е приел, че са допуснати нарушения и на разпоредбите, регламентиращи провеждането на общото събрание, в частност нормата на чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС, уреждаща начина за определяне на размера на всеки самостоятелен обект в сградата, респ. начина за изчисляване на кворума за провеждане на общото събрание и правото на глас, съответстващо на притежаваните идеални части от общите части на сградата, в която насока също са изложени подробни съображения.