Решение № 75 от 25.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Търново, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000322 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № Р-21/ 01.09.2022 г., постановено по т.д. № 72/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130778, със седалище в гр. София, да заплати на ищците: Й. В. Т., ЕГН **********; Д. С. Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си С. Д. Н., по 80 000 лева на всеки един от тях, които суми представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на баба им Й. Ц. Й., настъпила при ПТП на 06.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване исковата молба – 27.03.2020 г. до окончателното им изплащане;

ОТХВЪРЛИЛ е исковете до пълния предявен размер от 100 000 лева, или за разликата от 20 000 лева за всеки един от ищците; ОСЪДИЛ е ответника за заплати на адвокат Н. М. от АК – гр. София сумата 5 860 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, както и 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Великотърновския Окръжен съд, с оглед уважената част от исковете, държавна такса в размер на 6 400 лева, възнаграждения за вещи лица общо в размер на 851 лева и 5 лева в случай на служебно издаване Изпълнителен лист.

Недоволни от постановеното Решение в отхвърлителните му части, ищците Й. В. Т., ЕГН ********** и Д. С. Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си С. Д. Н., чрез пълномощника адвокат Н. М. от АК – гр.

София, са подали въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на решението, в обжалваните части, поради неправилно приложение от съда на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Изложени са съображения в подкрепа на довода и е цитирана съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да уважи изцяло исковите претенции. Претендират се разноски. Жалбоподателите са освободени от заплащане на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130778, със седалище в гр.

София, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Ч., също е подал въззивна жалба срещу решението в осъдителните му части, с които са били уважени исковите претенции до размера на сумата 80 000 лева за всеки един от ищците.

Оплакването е за незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навеждат се доводи за противоречието му с материалния, процесуалния закон и за необоснованост. твърди се, че присъдените суми са недължими поради липсата на материално-правна легитимация на ищците, алтернативно – завишени, поради недоказаност на нанесените морални вреди. Изложени са съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части, като отвърли изцяло исковите претенции, ведно със законовите последици от това. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е 2 подала отговор. в него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени подробно в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 2968/ 27.03.2020 г., от ищците: Й. В. Т., ЕГН **********; Д. С. Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си С. Д. Н., чрез пълномощника адвокат Н. М. от АК – гр. София, срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130778, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432 от КЗ и с цена на исковете – по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците. В исковата молба се твърди, че на 06.09.2029 г., около 09,55 часа, на пътя гр. Павликени – с. Батак, е настъпило ПТП между товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ВТ 97****, управляван от Р. И. и лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ВТ 03****, управляван от Й. Й.ов – по вина на водача на товарния автомобил, в резултат на което е загинала бабата на ищците Й. Ц. Й., която се е возела на предната дясна седалка на лекия автомобил. По случая има образувано ДП ЗМ № 353/ 2019 г. по описа на РУП – гр. Павликени, съответно прокурорска препискка в Окръжна прокуратура – Велико Търново. И двата автомобила имат валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. В исковата молба се твърди, че ищците са живеели при починалата им баба, която ги е отгледала от раждането им, грижела се е за тях, включително за образованието им, записала ги в танцова трупа на ДЮФА, вследствие на което между ищците и тяхната баба била изградена силна и специална емоционална връзка.

Вследствие смъртта на баба им тази връзка била разрушена, което оказало силно влияние върху детската им психика – те са се затворили в себе си, страдат силно, получили са психологическа травма. Тези болки и страдания 3 представляват неимуществени вреди. Ищците са отправили писмена застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество, въз основа на която на 25.09.2019 г. е образувана щета, но не е било изплатено застрахователно обезщетение. Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване исковата молба – 27.03.2020 г., до окончателното им изплащане.

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 72/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 02.02.2021 г. процесуалният представител на ищците – адвокат М. е заявила, че подържа исковата молба, като в пледоарията си по съществото на делата е поискала съдът да уважи исковете като основателни – доводи за основателността им са изложени в представената писмена защита.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковите претенции с възражения за липса на материално-правна легитимация и относно размера на исковите претенции.

От фактическа страна се установява следното:

Като безспорен за страните факт съдът е приел в доклада си по делото обстоятелството, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество по отношение на товарния и лекия автомобил, с които е осъществено ПТП от 06.09.2019 г.

С исковата молба са представени писмени доказателства, приети от съда.

От препис – извлечение от акт за смърт се установява, че Й. Ц. Й., ЕГН **********, от гр. Сухиндол, е починала на 06.09.2019 г. Видно от представения препис на удостоверение за наследници е, че починалата Й. Ц.

Й. има дъщеря – Ц. Й. Б., ЕГН **********. От представените преписи на удостоверения за раждане се установява, че Д. С. Н., ЕГН **********, е роден на 15.06.2007 г. от майка Ц. Й. Б. и баща С. Д. Н., а Й. В. Т. е роден на 16.07.2002 г. от майка Ц. Й. Б. и баща В. Т. В..

Видно от молба, с вх. № 12592/ 25.09.2019 г. е, че ищците са подали писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във 4 връзка със смъртта на Й. Ц. Й., като по делото липсват данни за изплатено такова.

Във връзка с установяване механизма на ПТП съдът е допуснал изслушването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Н. Й. А. е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 04.03.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си, като е дало обяснения по него. Същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

Във връзка с изясняване уврежданията, довели до смъртта на пострадалата Й. Ц. Й., съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н. В. Г. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 04.03.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, както и че смъртта е настъпила моментално – типична коланна травма. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С цел установяване по какъв начин се е отразила смъртта на Й. Ц. Й., която е баба на ищците на психиката на нейните двама внуци, съдът е допуснал извършването на съдебна – психологическа експертиза /СПЕ/. В заключението си клиничния психолог В. Д. Х., след проведено наблюдение на ищците, е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 27.09.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, като е дало подробни обяснения по него. Същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са разпитани трима свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи иска по чл. 432 от ГПК, следва да са налице елементите от ФС на непозволеното увреждане; наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“; подадена писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ. Тъй като претенцията за неимуществени вреди е от внуци за смъртта на баба им, следва да се установи наличието на особено силна емоционална връзка между ищците и пострадалата, с оглед материално-правната им легитимация.

5

В доклада на съда наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество спрямо процесните два автомобила, с които е реализирано ПТП на 06.09.2019 г., при което е починала бабата на ищците Й. Ц. Й., е било обявено за безспорно обстоятелство, поради което въззивният съд приема съществуването му.

По делото безспорно е установено и наличието на подадена писмена застрахователна претенция, с вх. № 12592/ 25.09.2019 г., пред ответното застрахователно дружество, по която не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Изяснявайки механизма на ПТП, вещото лице посочва в заключението по допуснатата САТЕ, че движейки се със скорост около 50 км/ час, лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ВТ 03****, управляван от Й. Й.ов, на десен за автомобила завой, вследствие на неправилното боравене с органите за управление на автомобила, навлиза върху насрещната пътна лента, по която се движи със скорост около 64,4 км/ час товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ВТ 97****, управляван от Р. И., при което следва кос удар между двата автомобила. Посочва също така, че ударът е бил неизбежен и не е могъл да се предотврати от водача на товарния автомобил и е бил предотвратим от водача на лекия автомобил, ако се е движел в своята лента за движение.

Въззивният съд кредитира заключението по допуснатата САТЕ, като неоспорено от страните и обективно, и приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил Й. Й.ов, който е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т.е. налице е виновно и противоправно деяние, в резултат на което е причинена смъртта на пострадалата.

При наличието на предпоставките от състава на деликтгната отговорност, както и на останалите особени предпоставки, като наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и подадена писмена застрахователна претенция, исковете са основателни. Ищците са внуци на пострадалата и са легитимирани да ги предявят като следва да установят наличието на особено близки отношения с пострадалата, за да бъдат уважени.