Решение № 9792 от 23.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9792 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110171269 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК .

Образувано е по искова молба на Г. Х. Г., с ЕГН: ********** и на Р. И.

Г., с ЕГН **********, доуточнена с молба с вх. № 57685/21.02.2024 г., подадена чрез процесуалния им представител – адв. Цв. И., против Б. Х. Г., с ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба на следните имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо процесния имот е от 31.05.2021 г. с адрес на ПИ: гр.

Нови Искър, адрес, с площ 631 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 215, при съседи: имоти с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***.

2. Находяща се в поземления имот сграда с идентификатор

*** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Нови Искър, обл. София-град, адрес, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със стар идентификатор: ***, с номер по предходен план: няма, заедно с мазе с декларирана площ от 10.20 кв.м.

1

В исковата молба се твърди, че родителите на страните – лицата Х.Г.К. и Л.Б.К. придобили по давност и по наследство процесния поземлен имот, заедно с построена в него едноетажна сграда, състояща се от една стая и сервизни помещения. През 2002 г. обаче с нотариален акт № 16, том I, рег. № 1204, н.дело 15/2002 г. от 15.03.2002 г. на нот. Т. Вуцова съсобствениците Х и Л. К. дарили на ищеца Г. Г. ½ ид.ч. от процесния съсобствен недвижим имот и учредили в негова полза със заявление до кмета на общината право на строеж на нова едноетажна сграда. Последната била построена въз основа на разрешение за строеж № 0265/05.07.2002 г. от двамата ищци по време на техния брак – на мястото на старата, съборена за целта постройка.

След смъртта на лицето Л.Б.К. – починала на 20.11.2013 г. същата оставила за свои наследници – сина си Г. Х. Г., втория си син – ответникът Б.

Х. Г. и съпруга си Х.Г.К..

На следващо място се твърди, че през 2022 г. с нотариален акт № 108, том І, рег. № 6751, н.дело № 104/2022 г. от 20.10.2022 г. Х.К. продал на сина си Г. Г. собствената си 1/3 ид.ч. от имота, като доколкото сделката била възмездна имотът бил придобит в режим на СИО със съпругата на първия ищец – втората ищца Р. Г..

Така за Б. Х. Г. останала единствено наследената от майка му Л.Б.К.

1/12 идеална част от имотите.

Предвид невъзможността наследниците да поделят имотите доброволно се иска допускането и на двата имота до делба при следните квоти:

1. За Г. Х. Г., с ЕГН: ********** – общо 9/12 ид.ч. (6/12 идеални части – придобита чрез дарение, 1/12 ид.ч. – придобита по наследство от Л.Б.К. и 2/12 ид.ч. – придобита чрез покупко-продажба от Х.К.);

2. З а Р. И. Г., с ЕГН: ********** – 2/12 идеални части (придобити чрез покупко-продажба от Х.К.);

3. За Б. Х. Г., с ЕГН: ********** – 1/12 идеална част (придобита по наследство от Л.Б.К.);

С тези аргументи се иска уважаване на исковете.

С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на Л.Б.К., с ЕГН: **********, нотариален акт № 129, том VII, дело 328/1993 г., нотариален акт № 16, том I, рег. № 1204, н.дело 15/2002 г. от 15.03.2002 г. на нот. Т. Вуцова; нотариален акт № 108, том І, рег. № 6751, н.дело № 104/2022 г. от 20.10.2022 г., скица на поземлен имот № 15-580208 от 01.06.2021 г., скица на сграда с изх. № 15-1085496 от 19.11.2020 г., разрешение за строеж № 0265/05.07.2002 г., заявление по чл. 183, ал.1 от ЗУТ, удостоверение за граждански брак на Г. Х. Г. и Р. И. Д., удостоверение за въвеждане в експлоатация №297/31.03.2021 г. и удостоверение за данъчна оценка.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК: от страна на ответника по делото Б. Х. Г. , чрез назначения му особен представител по делото – адв. Д.

А., е постъпил писмен отговор. В същия искът за делба се оспорва от гледна точка на квоти. Оспорва, че построената в имота сграда с идентификатор *** да е построена изцяло от ищците по време на техния брак.

2

Посочва, че квотите в наследството са неправилно определени и посочва, че квотите са следните:

1. За Г. Х. Г. – 9/12 ид.ч. по дарение и по наследство.

2. За Г. Х. Г. и Р. И. Г. – 2/12 ид.ч., придобити по време на брака им в режим на СИО.

3. За Б. Х. Г. – 1/12 ид.ч., придобита по наследство.

Възразява да бъде приет представен като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том I, рег. № 348, с район на действие СРС, тъй като същият не е представен в цялост, а също така възразява на искането да се допуснат двама свидетели за установяване на обстоятелството кой е построил сградата в имота, тъй като не се оспорва, че същата е съсобственост на страните.

Не се правят доказателствени искания.

С допълнителна молба с вх. № 57685/21.02.2024 г. ищцовата страна представя в цялост нотариален акт № 108, том І, рег. № 6751, н.дело № 104/2022 г. от 20.10.2022 г.

В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., ищците редовно призовани, не се явяват лично – вместо тях се явява упълномощен процесуален представител – адв. И.. Същата изразява становище за уважаване на исковите претенции.

Ответникът редовно призован не се явява. Вместо него се явява назначен от съда особен представител – адв. Х.а, която изразява становище за уважаване на исковете.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

О т нотариален акт № 129, том VII, дело 328/1993 г. от 26.05.1993 г. се установява, че Х.Г.К. и Л.Б.К. са придобили по давност в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ неурегулирано дворно място с площ от 550 кв.м. в гр. Нови Искър – София, кв. Гниляне, местност „Мезавица“ заедно с построена в имота едноетажна сграда, състояща се от една стая и сервизни помещения.

Видно от нотариален акт № 16, том I, рег. № 1204, н.дело 15/2002 г. от 15.03.2002 г. на нот. Т. Вуцова на 15.03.2002 г. Х.Г.К. и Л.Б.К. са прехвърлили на сина си ищеца Г. Х. Г. ½ идеална част /или 6/12 идеални части/ от неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Нови Искър, кв. Гниляне, местност „Мезавица“, с площ от 550 кв.м. – имот пл.сн. номер 215 заедно с построена в имота едноетажна паянтова сграда, състояща се от стая и сервизни помещения.

Съгласно заявление от 15.03.2002 г. до кмета на гр. Нови Искър с правно основание по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ Х.Г.К. и Л.Б.К. са дали съгласие синът им Г. Х. Г. да построи в имота за своя сметка едноетажна жилищна сграда с площ от 38.55 кв.м. – с дневна-спалня, кухня-трапезария, баня-тоалетна и 3 антре. Издадено е и разрешение за строеж на името на Г. Х. Г. от 05.07.2002 г.

Видно от удостоверение за наследници на Л.Б.К., с ЕГН: ********** същата е починала на 20.11.2013 г. като е оставила за свои наследници: съпруги си Х.Г.К., сина си ищеца Г. Х. Г. и още един син – ответника Б. Х. Г..

От удостоверение за въвеждане с експлоатация № 297/31.03.2021 г., в което със заповед № РД-09.09.81/13.08.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка – е въведена в експлоатация: едноетажна жилищна сграда – с инвеститори Г. Х. Г., Х.Г.К. и Б. Х. Г..

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 18.07.1992 г. на посочената дата Г. Х. Г. е сключил граждански брак с втората ищца Р. И. Г.

/Д./.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108, том І, рег. № 6751, н.дело № 104/2022 г. от 20.10.2022 г. се установява, че на посочената дата Х.Г.К. е продал собствената си 1/3 идеална част /или 4/12 идеални части/ от поземления имот и построената жилищна сграда на сина си Г. Х. Г..

От удостоверение за данъчна оценка от 18.11.2022 г. се установява, че Г. Х. Г. е декларирал като собствени 9/12 идеални части от процесните имоти – земя и сграда.

От представена по делото скица на поземлен имот № 15580208/01.06.2021 г. е видно, че процесният поземлен имот е към настоящия момент с площ от 631 кв.м., адрес: гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул.

Водопад, с номер по предходен план 215 и с идентификатор ***.

От своя страна от скица на сграда № 15-1085496-19.11.2020 г. се установява, че сградата в имота е с площ от 41 кв.м. и идентификатор *** – като в поземления имот има една единствена сграда.

В показания си свидетелят Х.Г.К. /баща на ищеца и ответника/ - посочва, че жилищната сграда е построена от сина му Г. Х. Г. след брака му с Р. И. Г..

Самият свидетел бил помагал с труд, а след това понякога посещавал имота.

Другият син на свидетеля – ответникът не посещавал имота от години и не бил участвал в строежа на сградата. Свидетелят уточнява, че преди да се построи жилищната сграда в имота имало барака – която била съборена, за да се построи къщата, а преди това служела за съхранение на инструменти.

Показанията съдът кредитира по реда на чл. 172 от ГПК – като съобразява родствената връзка на страните със свидетеля, но и обстоятелството, че показанията му са последователни и съответстват на останалия доказателствен материал.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по допускане на делбата /първа фаза на делбения процес/.

Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/ вр. с чл. 69 от Закона за наследството /ЗН/, доколкото съсобствеността е възникнала освен от сделка и от наследяване.

4

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба искът за делба не се погасява по давност.

От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на производството по делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.