Решение № 128 от 09.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г. като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110215225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.

София, район ****, чрез адв. З., против наказателно постановление № 23-2300474/04.10.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр. София за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно не е приложен привилегированият състав на чл. 415в КТ, не са взети предвид дадените от работодателя обяснения и не е отчетено обстоятелството, че трудовите възнаграждения не са изплатени по причина, че служителите са взели от дружеството движими вещи - лаптопи, принтери, сканиращи устройства, и не са изпълнявали трудовите си функции. Оспорва се определянето на размера на имуществената санкция над законоустановения минимум. Обръща се внимание, че за едно и също нарушение са наложени 11 /единадесет/ идентични имуществени санкции всяка в размер на по 2 000 /две хиляди/ лв., които утежняват положението на дружеството и го поставят в невъзможност да изплати своевременно трудовите възнаграждения. По изложените съображения е направено искане наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

За проведеното на 12.12.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно 1 призовани. „***“ ЕООД не изпраща процесуален представител, а наказващият орган се представлява от служител с юридическо образование Е. А..

В дадения ход по същество служителят с юридическо образование пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Намира нарушението за доказано, разпоредбата на чл. 415в КТ - за неприложима, а размера на санкцията - за справедлив. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

В периода от 08.06.2023 г. до 19.06.2023 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД, гр. София, от служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Проверката приключила с издаването на протокол изх. № ПР2321506/19.06.2023 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение задължителни предписания. Предписание № 7 било в насока работодателят „***“ ЕООД да изплати начисленото трудово възнаграждение за месец април 2023 г. на К. Й. С. по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или по писмено искане на работника или служителя на влог по посочена от него банка, за положения труд през месец април 2023 г., съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 КТ вр. чл. 270, ал. 3 КТ, в срок до 19.07.2023 г. Предписанието не било обжалвано и влязло в сила.

Впоследствие, за времето от 20.07.2023 г. до 04.08.2023 г. свидетелите И. Г. и К. К., инспектори при Д „ИТСО“, извършили последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД. В хода й установили, че не е изпълнило задължителното предписание № 7, дадено с протокол изх. № ПР2321506/19.06.2023 г., в рамките на указания срок, доколкото от страна на дружеството не били представени документи, удостоверяващи изплащането на начисленото на К. С. трудово възнаграждение за месец април 2023 г.

Съответната констатация била обективирана в протокол № ПР2328858/04.08.2023 г.

Предвид това на 04.08.2023 г., в присъствието на представител на дружествотожалбоподател, свид. Г. съставил срещу „***” ЕООД АУАН № 23-2300474/04.08.2023 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ - неизпълнение на принудителни административни мерки, а именно предписание № 7, дадено с протокол изх. № ПР2321506/19.06.2023 г. АУАН бил връчен и подписан без възражения.

2

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, директорът на Д „ИТСО” издал срещу „***” ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.

415, ал. 1 КТ му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите И. Г. и К. К., и писмени - протоколи за извършени проверки от 19.06.2023 г. и 04.08.2023 г.; пълномощно; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; сведения от упълномощено лице от „***“ ЕООД; идентификационна карта; заповед № З-0864/17.10.2022 г.; заповед № ЧР-43/30.01.2023 г.; длъжностна характеристика за длъжност „Директор на Д „ИТСО“; заповед № ЧР-878/24.06.2022 г.; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“.

От показанията на разпитаните служители на Д „ИТСО“ и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации. Посредством цитираните доказателствени източници се изясняват даденото при първата проверка предписание № 7 и срокът за изпълнението му - до 19.07.2023 г., и констатираното при втората проверка обстоятелство, че работодателят не го е изпълнил, предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока.

С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на дадена административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именно даденото с протокола от 19.06.2023 г. предписание № 7/, и времето и мястото на извършването му първият работен ден след 19.07.2023 г. - 20.07.2023 г., в гр. София, по седалището на дружеството, доколкото срокът на предписанието е изтекъл на 19.07.2023 г. и не е било обжалвано. Неизпълнението на предписанието е констатирано при последващата проверка, извършена от свидетелите Г. и К. през месец август 2023 г.

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжностни качества, следват по силата на закона - чл. 416, ал. 1 КТ, респективно чл. 416, ал. 5 КТ, Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ - чл. 21, ал. 4, изр. 2 вр. чл. 23, ал. 1, т. 3 УПИАГИТ, респективно чл. 20, ал. 2, т. 2 УПИАГИТ, и от представените от въззиваемата страна заповеди и длъжностна характеристики.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по 3 съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят на изискванията на чл.

42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, и пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е съответствие между фактическото му описание и правната квалификация.

Нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН също не се констатира, доколкото наказващият орган, преди да се произнесе по преписката с издаване на наказателното постановление, е извършил дължимата проверка на акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.

Не представлява процесуално нарушение и издаването на единадесет отделни наказателни постановления спрямо жалбоподателя /съобразно изложените в жалбата твърдения/, тъй като административнонаказателното производство, за разлика от наказателното, не познава института на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26 НК. Аргумент в тази насока следва от изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, съгласно която, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Настоящият съдебен състав е компетентен да се произнесе по обосноваността и справедливостта единствено на конкретната санкция, наложена с атакуваното НП, предмет на съдебен контрол в рамките на настоящето производство.

Предвид горното съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие, неизпълнявайки до изтичането на дадения от контролните органи срок /до 19.07.2023 г. включително/ принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство - предписанието да изплати начисленото във ведомостта за месец април 2023 г. трудово възнаграждение за извършената работа на К. Й.

С., в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, „***“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ. Нарушението е извършено на 20.07.2023 г., както правилно е посочено в АУАН и НП. То е осъществено чрез бездействие в рамките на предоставения за изпълнение на предписанието срок, след изтичането на който нарушението е налице. Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му 4 в указания срок. С оглед на това, доколкото включително в рамките на проведеното първоинстанционно съдебно производство не бяха ангажирани доказателства в насока изпълнението му, наведените в жалбата аргументи, включително за финансови затруднения и осъществени от служителите му неправомерни действия спрямо имущество-собственост на дружеството, са ирелевантни.

Във връзка с обективната съставомерност на нарушението следва да се отбележи, че задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 КТ. По делото няма данни предписанието да е оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред.

Последица от необжалването е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл. 415, ал. 1 КТ.

Отрицателна предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не се констатира.