Решение № 2 от 12.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600477 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.243, ал. 6 и ал. 7 НПК.

С определение № 126/23.08.2021 г., постановено по ЧНД № 447/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е потвърдено Постановление от 12.07.2021 г. на Окръжна прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № * г. на ОСлО при ОП – Хасково (преписка вх. № * г. на ОП – Хасково), водено за престъпление по чл. 123, ал.

1 НК.

Срещу определението е постъпила частна жалба от Н.П.А. и П.И.П., чрез повереника им адв. А.П., с оплакване за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение и потвърденото с него постановление на прокурора да бъдат отменени, като делото бъде върнато за продължаване на разследването.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с обжалваното определение намира за установено следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

За да постанови обжалваното определение Хасковският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

В първите часове на 2020 г., малко след 00.30 часа на 01.01.2020 г., на кръстовището на бул. “Р.“ и ул. “Д.“ в гр. Х. настъпило ПТП с участие на лек автомобил, управляван от П.П., в който пътувала и Н.А.. Двамата живеели на съпружески начала и очаквали дете. Бременността на А. била напреднала, на границата между девети и десети лунарен месец, 35 - 36 гестационна седмица, терминът за раждане бил определен на 27.01.2020 г.

Бременността ѝ протичала съвсем нормално.

За случилото се ПТП са отделени материали в отделно досъдебно производство, което се наблюдавало от РП – Хасково, тъй като не е бил причинен смъртен резултат. Пътнотранспортното произшествие било в резултат на отнемане предимството на лекия автомобил, в който били П. и А. от друг лек автомобил, движещ се по бул. “Р.“. На А. са били причинени травматични увреждания, между които мозъчно сътресение и травматичен пневмоторакс със счупване на седмо и осмо ребра.

Като съобразил състоянието на жалбоподателката, дошлият на място екип на ЦСМП я отвел вместо в спешно отделение, в АГО. Това станало малко преди 1.00 часа.

Дежурен в новогодишната нощ бил д-р Т.Ф., който бил специализант. Дежурен лекар на повикване била д-р С.А.. Началник на отделението бил д-р Е.К.. Д-р Ф. незабавно прегледал бременната жена.

Установил, че А. има стабилни жизнени показатели, нормални пулс, температура, кръвно налягане, била ориентирана за време и пространство. Тя съобщила за силни болки в гръдна област и кръста и слаби – в долна челюст.

Лекарят провел и вагинален преглед, при който установил, че шийката на матката е леко скъсена, сакрализирана, с разширение около 2 см. Стичали се бистри, околоплодни води, околоплоден мехур не се опипвал, без данни за генитално кървене. Провел ултразвук, видял се жив плод, главично предлежание, отговарящ на 36 гестационна седмица. Назначил нон-стрес тест със запис. Били установени ясни и ритмични тонове на плода, без данни за страдание на същия. Не се установили маточни контракции. Оставил жената 2 на мониториране, без запис, което продължило от 1.55 часа до около 3.55 часа.

След това д-р Ф. уведомил по телефон последователно д-р А. и др К. за постъпилата пациентка и нейния статус. Последният му казал да вземе изследвания и назначи консултации с други специалисти по негова преценка.

Била назначена пълна кръвна картина, хемостаза по спешност и урина. Д-р Ф. поискал образна диагностика, рентген и компютърна томография, които му били отказани поради това, че пациентката е бременна. Провел консултации с хирург и неврохирург, каквито специалисти я прегледали. Била изписана терапия за обезболяване. В 4.30 часа д-р Ф. провел нов вагинален преглед, при който не установил промени в статуса на пациентката. Разкритието отново било около 2 см., отново се изтичали бистри, околоплодни води, но и сърдечните тонове на плода били ясни и ритмични. Около 6.10 часа акушерката С.М. му съобщила, че тоновете на плода са неритмични. Д-р Ф. назначил нов нон-стрес тест, който потвърдил падане на тоновете до около 80, след което се възстановили до 130. Назначил терапия, „прийом на Н.“ – една ампула новфилин, четири ампули глюкоза и една витамин С интравенозно и последователно. След това се обадил по телефона на д-р К., който му казал, че тръгва към отделението, но ако се констатира ново падане на сърдечните тонове, да свиква екип на секцио – анестезиологичен и операционен. Пациентката отново била оставена на мониториране от 6.50 часа. Около 7 часа бил свикан екип за секцио.

Д-р К. пристигнал в 7.25 часа, прегледал пациентката съвместно с д-р Ф.. Тоновете били около 130, но преди това имало ново падане до около 70, матката била в хипертонус, нямало вагинално кървене. В 7.45 часа мониторът бил изключен при показание на тоновете около 110 удара. Секцио – то било извършено минути след 8 часа. При разреза на матката били установени хематоми по задната повърхност на плацентата – индиция за нейното отлепване. Бил екстрахиран мъртъв плод от женски пол. Тъй като имало кръв в коремната кухина, се наложила пълна ревизия на целия корем за наранявания за вътрешни органи.

След операцията, жалбоподателката била отведена в ОАИЛ при МБАЛ АД-Х. за продължаване на лечението.

Въз основа на заключение на назначена на досъдебното 3 производство разширена, петорна съдебномедицинска експертиза било прието за установено, че причина за смъртта на плода е антепартална асфиксия в резултат от травматично отлепване на плацентата, основна роля за което са изиграли получените при ПТП травматични наранявания – контузията в областта на корема, травматичния пневмоторакс със счупване на седмо и осмо ребра, форсирали нарушаването на плацентарния кръвоток и нормалното снабдяване на мозъка с кислород, което е довело до смъртта на плода. Експертизата е приела, че вътреутробната асфиксия е настъпила поради забавяне на решението за извършване на родоразрешение чрез Ц. сечение, като състоянието на пациентката е било абсолютна индикация за предприемане на такова. Като специализант, д-р Ф. не е имал право сам да вземе решение за това.

При така възприетата фактическа обстановка окръжният съд, отбелязвайки, че прокурорът не е направил задълбочен и подробен анализ на действията на останалите лекари, изцяло се е солидализирал със становището му в постановлението за прекратяване на наказателното производство, че не би могла да се ангажира и отговорността на д-р Ф. по чл. 123, ал. 1 НК, тъй като това престъпление може да се извърши само спрямо жив плод, чието раждане е започнало. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че, след като плодът е изваден мъртъв от утробата, не е налице „родено живо“ или „жизнеспособно дете“ по смисъла на Наредбата за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ - § 1, т. 8.

Настоящата инстанция не споделя нито изводите на окръжния съд, нито тези на прокурора. Те не са съобразени със заключението на съдебномедицинската експертиза. Те са категорични, че вътреутробната асфиксия на плода е настъпила поради забавянето на решението за извършване на родоразрешение чрез Ц. сечение, като състоянието на пациентката е било абсолютна индикация за предприемане на такова. Действително, като специализант, д-р Ф. не е имал право да вземе решение за извършване на родоразрешение чрез Ц. сечение, както са отбелязали вещите лица. Именно по тази причина, непосредствено след приемането на Н.А. в АГО при МБАЛХ. АД на 01.01.2020 г., около 1.55 ч., д-р Ф. позвънил на свидетелката С.А. – лекар – ординатор в същото отделение и определена по график да бъде на разположение (на повикване), на която съобщил статуса на пациентката. Д-р 4

А. му казала да приеме жената и да се обади на завеждащия отделението.

Затова, около 2.00 ч., д-р Ф. се обадил по телефона и на д-р К. – началник на отделението (същият бил и наблюдаващ бременността на Н.А.), който пък му казал да вземе изследванията на пациентката и да назначи консултация с други специалисти, по негова преценка. Д-р Ф. изпълнил дадените му указания, като назначил съответните изследвания – пълна кръвна картина, хемостаза по спешност, урина и т.н. Отказани му били извършването на рентген и компютърна томография, тъй като пациентката била бременна.

Извършил и консултации с д-р В. – също специализант по хирургия и с д-р Д.

– също специализант в неврологичното отделение на болницата, която изразила съмнения за счупване на 5-ти лумбален прешлен предвид наличната при пациентката симптоматика. След дълги опити, около 4.00 часа успял да направи консултация по телефона и с неврохирург – д-р К., който препоръчал пациентката да бъде преместена на твърдо легло и да бъде обезболена, което било изпълнено. Междувременно, в така създалата се ситуация, д-р Ф. няколко пъти се обаждал по телефона на д-р А. и д-р К., като последният, едва след като му било съобщено около 6.25 часа за падане на детските сърдечни тонове и възстановяването им след медикаментозна терапия указал, при ново падане на тоновете, да се повика екип за извършване на „секцио“. В изпълнение на тези указания д-р Ф. се обадил за екип за секцио в 6.55 часа.

Такова било извършено в 8.20 часа на 01.01.2020 г., при което бил изваден мъртъв плод от женски пол с морфологични белези за 35 – 36 гестационна седмица, с тегло 2800 грама и дължина 49 см., с данни за отлепване на плацентата.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че причината за смъртта на детето е антепартална асфиксия в утробата на майката вследствие на травматично отлепване на плацентата, за което роля са изиграли травматичните увреждания в резултат на претърпяното ПТП и по-специално контузията в областта на корема.

Значение са имали също мозъчното сътресение и травматичния пневмоторакс със счупване на седмо и осмо ребра като фактори, форсиращи нарушаването на плацетарния кръвоток и оттам – нормалното снабдяване на мозъка на плода с кислород, довело до развитието на остра перинатална асфиксия като причина за смъртта. Експертите са категорични, че при наличните данни за коремна травма при ПТП, спукан околоплоден мехур с изтекли околоплодни 5 води, липса на родова дейност и липса на разкритие при добри сърдечни тонове е следвало да се предприеме извършване на родоразрешение, с оглед риска от отлепване на плацентата като усложнение на коремната травма.

Вътрешноутробната смърт на плода е в резултат на отлепване на плацентата с формиране на ретроплацентарен хематом, чието развитие е продължило няколко часа, в което време е било напълно възможно да се извърши Ц. сечение и да се извади жив плод. От приемане на пациентката А. в АГО около 1.40 часа до 6.00 ч. на 01.01.2020 г. плодът в утробата на майката е бил жив и шансовете при своевременно извършване на оперативно родоразширение биха били големи за неговото спасяване. Експертите са посочили също, че плодът е без вродени аномалии и сравнително добри показатели за неговото развитие, които дават основание да се смята със сигурност, че неговата жизнеспособност извън утробата на майката е била реална.

Всички описани по-горе изводи на вещите лица, повторени няколкократно в заключението им, са неглижирани изцяло от прокурора, който, неясно въз основа на какви медицински данни и събрани по делото доказателства, е направил обратния извод и то в телеграмен стил, а именно, че „не са установени някакви остри фази или състояния, които да са налагали спешност на провеждането на секцио“. Вместо това се е впуснал в разглеждане на практиката на ЕСПЧ и на ВКС като разсъжденията му са също в посока за тяхната неприложимост в конкретния случай, а оттам и крайния извод за неприложимост на чл. 123, ал. 1 НК по отношения действията на д-р Ф. в разглеждания казус. В прокурорското постановление липсват изцяло съображения относно поведението на останалите лекари в АГО на МБАЛ-Х.